Едно от първите
споделяния което публикувахме в настоящия блог, бе озаглавено „Освободи се отминалото“. Там се постарахме по максимално семпъл и достъпен начин да
систематизираме и припомним отдавна известни знания относно Настоящия Миг,
разбиран по-скоро като трансцендентно ниво на съзнание или портал към относително
съвършенство. „Тук и сега“ е единствената реалност; друга няма. Миналото и
бъдещето са ирационални мисловно-емоционални нагласи, в чието пребиваване
личностното съзнание намира почва за нехармоничното си съществуване.
В настоящото
изложение едва ли ще кажем нещо повече. По-скоро каним читателя да вникне в
красотата на семплата наглед, но изключителна по трансформиращата си мощ
Истина: „Носите ли товара на миналото, очаквайте още от същото“. Прочетете
внимателно съждението. Вникнете в смисъла, но преди всичко във вибрацията,
която носи.
Спрете четенето
за малко.
Докосваме се до повече
от знание; намираме се в Портал на Осъзнатост, която е с невероятна лечебна и
освобождаваща сила. Дори минималното разбиране на тази истина ни освобождава,
снема от нас въпросния товар. Не се налага да правим нещо конкретно за да се
освободим от „товара на миналото“; ние и не можем да го сторим чрез ума си или
някаква позната ни активност. Дълбокият смисъл на казаното е че добруването ни
е възможно, стига да излекуваме личността, като я измъкнем от блатото на
илюзията за страдание, дълбоко закотвена в неистината „време“. Или казано
директно: миналото ни фокусира в съзнание на страданието; докато в нас има и
най-малък намек за страдание, ще продължаваме да привличаме страдание.
Психичният феномен „време“-минало или бъдеще е илюзорно пространство, отровен
свят на неистина, известна като страдание. Дори ведри наглед или приятни
спомени носят в себе си искра на страдание, завоалирано като носталгия или
копнеж по отминало добруване. Миналото наистина е товар и той е не просто
ненужен, а вреден.
Какво означава „товар“?
Безспорно е нещо което ни тежи, мъкнейки го по време на пътуването, наречено
живот. Товар означава и нещо което не сме ние, нещо външно и чуждо на нас.
Нещо, което ни е натоварено или сами сме си натоварили. Следователно е нещо,
което можем във всеки момент да разтоварим. Стига да поискаме. Пречи ли ни
някой и ако да кой е той? Някакъв господар от който ни е страх? „Господарят“
отдавна е разобличен-дисфункционална „личност“-его, изсмукваща силата ни,
тровейки изживяването ни по всевъзможен начин в стремежа си за контрол над нас.
Да свалим товара на отминалата болка е съвсем просто; просто го сваляме от себе
си. Как ли? Като направим дълбоко Осъзнат Избор от позиция на Осъзната Сила и
ясно го заявим. Не чрез ума-егото разбира се. Чрез Осъзнаването на Цялостното
ни Съзнание, на което тук казваме Духовно Присъствие или Висша Съзнателност.
Да направим малко
упражнение. Първото, което е нужно е да навлезем в сигурна и дълбока връзка с
надличностното, хармонично Съзнание на Духовното си Присъствие. Простото
намерение в тази насока ще ни свърже; кажете просто: Свързвам се. Четящият тези
редове неминуемо е във въпросната Връзка; настоящия текст идва именно от
Духовното ни Присъствие и е пропит с вибрацията му. Осъзнаваме Връзката си;
лек, свеж, нежен ток от покой и тънка радост преминава през съществото ни. Ако
трябва си представете как се изкачвате запъхтяни по стръмна пътека, плувнали в
пот с непосилно тежка раница на гърба. Осъзнайте, че раницата е пълна с
ненужни, но тежки отпадъци. Свалете я и я захвърлете. Вижте я как се търкаля с
трясък по склона надолу. Просто утвърждаваме нещо от типа на: „Избирам:
освобождавам се от товара на миналото“. Не е нужно да се повтаря, кажете го
веднъж, но мощно, рязко, непоколебимо. Плеснете с ръце; така ще се усили
изричността на командата. Изчакайте и наблюдавайте усещанията си; те ще ви
убедят в истинността на лечението. Колко пъти трябва да се повтаря подобна
команда? Трябва ли изобщо да се повтаря? Да правим ли упражнения от този род,
при положение че сме осъзнали ненужната тежест на товара? Интуицията ще ни даде
отговор на всякакви подобни въпроси. А може и да ни подшушне че е безсмислено
да се питаме; въпросите хранят нездравия ум.
***
Нужен ли ни е
товарът на миналото? Няма ли опасност да изхвърлим лекомислено нещо ценно и важно?
Нещо съкровено, което сме изживяли и за което искаме да запазим скъп спомен?
Ако нещо е „ценно“, то то не е товар и не е чуждо на нас; ако тежи обаче няма
как да е „ценно“ и е стопроцентов товар. С една дума: изхвърлете товара на
миналото. Той не просто пречи и трови; миналото е вибрация, ниво на съзнание,
което до безкрай извиква една и съща реалност на страдание. Този механизъм е известен в някои
духовни традиции като „карма“. Освободим ли се от миналото, което е ненужен товар,
автоматически се освобождаваме от причинно-следствената връзка на кармата.
Подсъзнателните мисловно-емоционални модели в нас, извикващи до безкрай една и
съща кармично обусловена „реалност“ почиват в точно този „товар“, наречен
минало. Преживявали сме в миналото си, оцветявали сме преживяното с неверни
мисли и небалансирани емоции, трупайки още и още. Колективната човешка
несъзнателност ни е съдействала, както и ние на нея. Този „горчив опит“ е
заживял свой собствен живот, развил е свое собствено отровно енергийно поле-нещо
като примитивно същество, опериращо в гамите на страданието. Ефектите от
дейността на колективното его същество са ясно видими в исторически или междудържавен
план. Подобни са и ефектите на персоналното его в битуването на отделния човек.
Личност-его, вкоренено в мисловно-емоционални, несъзнавани, разрушителни модели, живеещи
в „опита“ на миналото, известни като карма, извикващи до безкрай страдание.
Неистински вътрешен свят, извикващ неистински външен; мизерно битие, приковано
в генерална кармична неистина за страдание.
Добрата новина за
всички е че неистинският свят си отива; неистината е обречена, нямайки
собствена реалност и почиваща върху погрешност. Дори човек да не знае всичко
това, достатъчно е да се докосне до Новото за Земята Трансцендентно,
Просветлено Съзнание и рано или късно ще разтвори заблудата си за минало с
отровният му товар, известен като страдание. Направи ли това, спира да твори
ново и ново страдание в живота си и в живота на другите. Духовното ни
Присъствие е тук, то е факт и не е нещо отделно от нас; ние Сме Присъствието на
Духа; Духът чрез Нас се Проявява в света ни. Присъствието разтваря миналото с
непосилния му товар от страдание и това е неотменим, всестранен, задълбочаващ
се процес на Лечение чрез вливане на Божествена Перфектност тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар