Екхарт Толе: Трите модалности на пробуденото правене

В момента изживяваме уникално събитие в историята на на човешкото развитие – съзнанието ни се пробужда от съня на формата. Сън, в който ни се струва че има само външни неща и че животът ни се състои единствено в правене на нивото на външните работи, формите. На кое казваме пробуждане? В личността ни, както и в познатият ни „външен“ свят се влива нова за сетивата и разбирането ни Духовна Съзнателност. Чрез и през нас към света, към делата ни, се влива нова, никога неприсъствала тук хармония. Стига да я допуснем. Тя е реално Присъствие тук на изключително старше, разширено, хармонично наше ниво. Хармонията носи със себе си принципно друг клас енергия, несъществувала до момента тук; тя идва от съвършен свят, до какъвто доскоро не сме имали достъп. Това е Новото за Земята Съзнание, предмет на разглеждане на този блог. Въпросното хармонично съзнание не просто Присъства – то променя и трансформира към хармония всичко, до което се докосне.

Имаме две възможности.

Едната е да продължим по старому, като игнорираме тези принципно нови обстоятелства. Предвид хармоничните промени обаче следва да сме наясно, че старото ни, нехармонично съзнание на личността – егото започва да става все по-дисфункционално и зле изявяващо се. Хармонията оказва трансформиращ натиск върху дисхармонията; двете заедно съществуват в момента по изключение. Дисхармоничното е обречено на трансформация; дните му на Земята са преброени. Оставането в старото съзнание е сигурен път към катастрофа и това е така както в персонален, така и в обществен и световен план. Продължавайки по старому, в егото, се отказваме от еволюция. Така се отказваме всъщност от оцеляване и това е наше право; всеки наш избор се уважава.

Другата ни възможност е да оцелеем и да продължим развитието си. За да оцелеем ни се налага да еволюираме; еволюцията е скок в съзнанието.

Екхарт Толе нарича „пробудено правене“ външният аспект на следващия етап от еволюцията на съзнанието на нашата планета. Според него пробуденото правене е хармонията на външната ни цел – това, което правим – с вътрешната ни цел – Пробуждането и се явява външният аспект на просветленото съзнание. Съзнанието ни вече няма да се изгубва във формите - познатото празно и несъзнателно правене. Чрез нас Новото, Хармонично Съзнание се влива във външния свят и го лекува чрез трансформация. Влива се в мислите и емоциите ни и ги вдъхновява. Изпълва с мощ това, което правим по непознат досега начин.

Не това, което правим, а как го правим определя дали изпълняваме предопределението си. А как го правим зависи от състоянието на съзнанието ни. Правенето става пробудено, когато основната му цел стане самото правене или по-скоро потокът на съзнанието, което се влива в него. Нивото ни на съзнание в момент на правене определя качеството на правенето. Каквото и да правим, първичният фактор е състоянието на съзнанието ни; ситуацията и това, което правим са вторични. Толе казва: „Бъдещият“ успех е неотделим от съзнанието, което поражда действията. Това съзнание може да бъде както реагиращата сила на егото, така и осъзнатото внимание на пробуденото съзнание. Всички наистина успешни действия изникват от полето на осъзнатото внимание, а не от егото и обусловеното, несъзнаващо мислене.“

ТРИТЕ МОДАЛНОСТИ НА ПРОБУДЕНОТО ПРАВЕНЕ

Според Толе съществуват три начина или модалности съзнанието ни да влее пробуждане, хармония, осъзнатост в това, което правим, а чрез нас и във външния свят. Три начина, по които новото съзнание чрез нас се влива в света. Под „модалност“ разбира характера и честотата на енергията, която вливаме в делата ни. Това, което правим ще е с нарушено функциониране и продукт на егото, ако не е налице някоя от тези три модалности. Всяка модалност е адекватна на определени ситуации и могат да се променят в различни периоди на живота ни.

Модалностите на пробуденото правене са: приемане, наслаждаване и ентусиазъм. Всяка от тях има специфична честота на вибриране на съзнанието. Следва да сме осъзнати присъства ли някоя от тях в нещата които правим. Ако не сме в състояние на приемане, наслаждаване или ентусиазъм, то със сигурност създаваме страдание на себе си и на другите.

ПРИЕМАНЕ

Когато няма наслада, а камо ли ентусиазъм в това, което се налага да правим в дадена наша житейска ситуация, единственият път, водещ отвъд страданието е приемането. Приемаме, че за момента така стоят нещата и се налага да правим дадено нещо без наслада. Колкото по-дълбоко Приемаме, толкова повече Покой, т.е. Съзнание, а оттам и Лечение вливаме в ситуацията ни. Приемането не е апатия или пасивност а точно обратното – мощ, защото внася нещо съвършено ново и мощно творческо в света ни. Ако не сме в състояние да внесем приемане в това, което правим, единственото, което ни остава е да се оттеглим максимално от ситуацията по някакъв наш специфичен начин; обикновено спираме правенето. По-добре да спрем да правим нещо, което не можем да приемем. В това няма борба и съпротива, просто приемаме, че в дадената ситуация не можем да приемаме и спираме правенето. Правене без приемане, ентусиазъм или наслада води до страдание и естествено е по-добре да не се практикува. Приемаме или преставаме да правим, няма среден път. Ако продължим правене в неприемане, то ние не поемаме отговорност за единственото, за което можем да поемем отговорност, а то е единственото нещо, което има значение: състоянието на съзнанието ни. Степента на приемане в живота ни, както и въобще способността да приемаме отразява всъщност степента в която притежаваме трансцендентното, отвъдличностно качество мъдрост. Приемането е свръх мъдрост и е равносилно на Просветление.

За да се убедите колко вярно и истинско е това, извикайте Приемащо, Просветлено съзнание. Кажете просто: „Извиквам Просветление“ или „В Приемане съм“. Вижте какво ще усетите; тези нива на съзнание са непосредствено достъпни и постижими като изживяване.

НАСЛАЖДАВАНЕ

Наслаждаването или радостта замества желаенето като мотивация. Новото за Земята Съзнание навлиза чрез радостта, за разлика от старото съзнание на егото, което желае и е амбициозно. Насладата, радостта ни свързва със Вселенската съзидателна сила, по простата причина че Създателят е не просто Радостен, Той е самата Радост. Не е нужно да чакаме нещо значимо в живота ни за да му се насладим; Радостта е достъпна във всеки миг и е независима от ставащото. Не са ни нужни „успешни“ неща за да сме радостни; по-скоро вярно е обратното – за да се случат „успехи“, трябва да сме радостни. Толе казва: „Много по-вероятно е в живота ви да настъпи положителна промяна на външно ниво, ако успеете да се радвате на това, което вече правите, вместо да чакате да се случи нещо, благодарение на което да можете да се наслаждавате на това, което правите.“ Радостта не се дължи на това, което правим и не произтича от него. Тя извира от дълбочината ни и може да се влива в делата ни ако имаме осъзнатост за това. Насладата не произтича от външните неща или нещо друго, което е извън нас. Радостта е дълбоко, естествено и присъщо наше състояние; тя извира дълбоко вътре в нас. Светът не може да ни даде радост и щастие, поради което търсенето им навън е обречено, освен че е наивно и невежествено. Всъщност бихме се наслаждавали на всяка дейност или състояние, в които сме напълно присъстващи. По такъв начин не зависим от външните неща, а от степента на свързаност с истинското в нас. Това, на което същински се наслаждаваме не е самото извършвано от нас действие, а дълбокото усещане за жизненост, вливащо се в извършваното действие. Всичко, което ни радва докато го вършим, ни свързва със Силата Сътворила Света.

Как да пропуснем Наслада в досадните, рутинни или откровено безинтересни, но необходими ежедневни дейности като гладене, шофиране, чистене, пране или различни битови монотонности? Толе предлага мощен и реално работещ начин. Максимално будно Осъзнаване и Присъствие на колкото се може по-дълбоко ниво в правенето. Вникване в енергията, битието, същността на нещата с които се занимаваме. Осъзнаване на всеки предмет, движение, действие; осъзнаване на тялото ни, усещанията ни. Рано или късно в правенето се влива тънка струйка Покой, Радост, дълбоко вътрешно измерение на живота. Не ефекта от правенето, а Осъзнаването на самото правене е същностната цел; Насладата идва от Осъзнаването, Духа, не от резултата. Парадоксално е че резултатът няма значение за насладата, но за да получим качествен резултат се нуждаем от вливане на наслада в процеса на постигането му. Правим ли това, на което се наслаждаваме най-много, без да вливаме амбиции и очаквания, практикуваме мощно пробудено правене. Влеем ли амбиция или някаква форма на личностно утвърждаване в правенето, то замърсяваме и буквално оскверняваме живота си и живота на другите; това е сигурна рецепта за страдание.

Радостта, Насладата като ниво на съзнание е съвсем достъпна за всеки. Просто кажете: „Извиквам енергията на Радостта“ или „Извиквам Наслада, Комфорт, Екстаз“ и вижте какво ще почувствате.

ЕНТУСИАЗЪМ

Като Ентусиазъм Екхарт Толе обозначава състояние, при което изпитваме дълбока радост от това което правим, плюс елемента на цел или визия, който се стремим да осъществим. Целта, добавена към простичката радост от някакво любимо правене създава качествено ново състояние на съзнанието, заредено с огромна Духовна Съзидателна Мощ. Ентусиазмът е форма на пробудено съзнание и изразява дълбока наслада, зареден е с радост от живота. Тук правим ясна разлика от принципно различното състояние на его съзнанието, когато силно и амбициозно желаем крайна цел с оглед личностно утвърждаване и усилване; безрадостна битка без следа от наслада. Има ли някакъв елемент на стрес в правенето, значи че излизаме от радостта на чистия ентусиазъм и вливаме его. Излишно е да подчертаваме, че влеем ли его в правенето, творим страдание и автоматически се отдалечаваме от Хармонията, Творческото Начало на Вселената. „Борим ли се“, „работим ли здравата“ създаваме отрова и болка; постиженията на усилията са не просто некачествени, те са убийствени. В същото време нищо велико, трайно, стойностно и значимо не е постигнато без ентусиазъм. Ентусиазмът е гениален начин, по който Божествената Радост се влива в света ни. Ентусиазмът е лекота, ставане от самосебе си, мощно разширяване; нужно е единствено да яхнем вълната и да сме в екстаз. Не се налага да правим сами нещата, към нас се влива помощ отвсякъде. Толе казва така: „За разлика от его желанието, което създава противопоставяне, пряко пропорционално на интензивността на желаенето, ентусиазмът никога не създава противопоставяне. Той е неконфронтационен. Не създава печеливши и губещи. Основава се на включването, а не на изключването на другите. И не изпитва потребност да използва и манипулира хората, защото е самата творческа мощ и не черпи енергия отникъде, освен от себе си. Ентусиазмът и егото не могат да съществуват съвместно. Ако има едното, другото не може да го има. Ентусиазмът знае накъде е тръгнал, но същевременно е в дълбоко единство с настоящия момент, извор на неговата живост, радост, мощ. Той не желае нищо, защото не му липсва нищо. Чрез ентусиазма вие влизате в пълна хармония с разгръщащия се навън творчески принцип на Вселената, като не се отъждествявате с творенията, с други думи, без его. Когато няма отъждествяване, няма и привързване – а привързването е една от основните причини за страданието.“