Живот в Истината

Истината не може да се назове с думи. Не може да бъде емоционално почувствана. Няма човешко сетиво, способно да я усети.

Единствено може да бъде изживяна. Да бъде осъзнато Присъствието и.

Ние сме Истината.

Ние сме Присъствието И.

Ние сме Съзнанието И.

Ние сме Безграничността И.

Ние сме Вечността И.

Ние, като привидно обособени човешки същества сме аспект, изражение, прашинки от Безкрая на Истината; в същото време всеки от нас е Нейната Цялост и Необятност.

Предназначението ни е чрез нас Тя да осъзнае себе си. Да изживее гледната ни точка, която всъщност е Нейна гледна точка, но от наша перспектива.

Божествен каприз или Божествена игра, наричайте го като искате.

Играта е достигнала стадий, в който участниците разбират, че са самата игра, както и Съзнанието, което се забавлява с нея.

Всичко казано дотук вероятно звучи абстрактно, отвлечено, превзето или самоцелно концептуално. Поради това читателят вероятно ще се учуди, ако кажем, че настоящото споделяне има строго практическа и непосредствено използваема насоченост; нещо от това, което казваме тук ще ви е от пряка житейска полза.

***

Първото, за което молим читателя е да спре за няколко мига четенето и да усети Енергията на текста. Тъй като Истинската ни Природа говори чрез тези думи е съвършено естествено те да носят нещо от вълшебния и свят.

Почувствайте полъха на красота, дълбочина, ведра радост, обещание за нещо съкровено в безброй недоловими и неизразими нюанси на Прекрасното.

Доловете колко Свещен е този Полъх.

***

Следващото, което съветваме читателя да стори е да продължи да чете настоящото изложение в среда на покой, уединение, без външни шумове и активности. Намерете онези напълно ваши десет минути.

Както вече вероятно сте усетили, самата Енергия на този текст, или по-скоро Съзнанието, което се Изразява чрез Нея ви помага и подкрепя. Това е Истинската ни Природа, Истината в нас.

Сега следва най-важното, централното послание в това споделяне.

И то е: пуснете се от мисълта във вас. Просто я пуснете, оставете я, нищо повече. Така както човек понякога с досада пуска на земята тежки чанти. Пуснете се от мисленето веднага, сега и доловете грамадното облекчение, което ви обзема... лекота... Лекота... ЛЕКОТА...

Спирайте четенето. Връщайте се и препрочитайте. Четете медитативно, с дълбоко осъзнаване. Осъзнавайте и разбирайте насоката на излизане от обичайното съзнание на личността. Излезем ли от личността, в нас остава единствено и само Истината. Няма друго освен Истина. Личността е само сянка, мимолетен отблясък и не е истинска. Това не може да се разбере; може да се узнае и то директно.

Изчакайте максимално дълго в не-мислене, не-привързаност, не-чувстване, не-образност, не-принадлежност. Просто Бъдете и осъзнавайте Присъствието си.

Повтаряме, защото е важно за осъзнаване на Истината във вас: Изчакайте максимално дълго в не-мислене, не-привързаност, не-чувстване, не-образност, не-принадлежност. Просто Бъдете и осъзнавайте Присъствието си.

Обърнете внимание на лекотата, облекчението, комфорта, радостта, покоя във вас. Вие току що се докоснахте до директно изживяване на Абсолютната Истина; вие сте тази Истина.

Това е просто, мощно и изключително достъпно за всеки упражнение по осъзнаване на Истинската ви Природа. Не е медитация, не е визуализация, не е метод. Не затваряйте очи, няма нужда да „дишате правилно“ или други странности или свещенодействия. Просто се пуснете от мислене, представи, образи; пуснете се от всичко, което се опитва да е залепнало за вас, да ви задържа, приковава, ограничава, определя. Ако ви е трудно да „се пуснете“ или не разбирате как да го направите си се представете облечени в много широки дрехи. Ако не придържате дрехите с ръце, а просто ги оставите да се свлекат от вас, точно това и ще последва – ще се свлекат от вас. Оставете дрехите – вашите мисли - просто да се свлекат на купчина на земята. Почувствайте се напълно голи, напълно свободни, абсолютно леки. Прекрачете през купчината дрехи, която се е свлякла в краката ви и бъдете това, което сте наистина; вие сте Истината, не дрехите.

Бъдете чисто Съществуване, осъзнайте се като това, което сте – Съществуване. Почувствайте простичкия факт че Съществувате, но не като мисъл или образ, а като директен опит. Изживейте за няколко мига Истината; тя е Аз Съществувам.

Обърнете внимание на усещането си, вижте как ще изживеете Абсолютната Истина която вие поначало сте. Вероятно ще усетите Покой, Лекота, Радост, Освободеност. Всичко това ще се задълбочи и разгърне във времето ако продължите да практикувате въпросното изживяване.

След 20-30 секунди или минута мисленето се завръща. Може би хаотични образи, думи, емоция. Отново ги пуснете. Те пак ще се върнат. Пак ги пуснете. Опитайте се да прекарате свободни от мисъл, образ, представа няколко минути. Ако почувствате че за момента това е достатъчно за вас, спрете. Поздравления! Ако човек успява за няколко минути на ден да е в изживяване на Истинската си Природа е направил гигантска крачка към излекуване на живота си. През следващите дни ще установите че ви става все по-лесно да сте в състояние на пускане от мисли и представи. Постепенно ще разберете, че не ви е нужен специален момент, лично спокойствие или тишина. Ще можете да практикувате Изживяване на Истината във всеки момент и навсякъде. Докато някой ден не установите, че е възможно да сте перманентно пуснали се от ума си. Умът в режим на готовност; ползва се само при нужда. Нещо като клетъчен телефон в режим на готовност – дисплея му е тъмен, не издава звуци, тихо пребивава някъде около вас в готовност да заработи. Но само когато потрябва.

Въпрос на научаване е човек да живее пуснал се от ума си, емоциите си, образите в главата си и прочее личностна активност. Овладяваме успешно какви ли не сложни дейности през живота си, култивираме безброй качества, свързани със стряскащо трудно постижими професии, компетенции, културни идентичности и какво ли не. Тук, в това споделяне предлагаме да се научите да правите нещо, което също не е лесно и няма да стане изведнъж. Но определено подлежи на научаване, усъвършенстване и овладяване. Това, за което говорим тук не касае някаква свръхестествена, неестествена или несвойствена дейност. Става дума са най-естественото и присъщо ни „действие“ – да пребиваваме в Истинското си Състояние, което и без друго, поначало сме. Умът ни е тънка, непрозрачна и „здрава“ черупка, която ни е блокирала и пакетирала против волята ни и ни пречи да осъзнаем Безкрая, който сме. Идеята тук е не да счупим черупката, нито да я захвърляме. Просто да я пуснем, да я оставим да се разтвори в нищото, защото е нищо. Умът е нищо, което идва от нищото и си отива в нищото.

Пуснете се от ума си и пребивавайте в това състояние. Лесно е и все по-лесно ще става. По тази начин се пускате от неистинското във вас, което е временно и нереално. Направите ли това, моментално „навлизате“ в Истината, която сте поначало и която никога не сте „напускали“. Пребиваването в осъзнаване на Истината е най-комфортното, приятно, освобождаващо, вдъхновяващо и лечебно състояние в което сте били; няма начин да „не ви хареса“. Постоянното пребиваване в не-мислене, не-чувстване, не-привързаност някой би нарекъл Просветление. Опитайте и вие, по-лесно е, отколкото ви се струва. Щом някой някога го е постигал, значи е постижимо за всеки. Радостта, която ще Осветли и Благослови живота ви си струва „усилията“. Положете „усилия“ да се научите да живеете без усилия. В Истината.