Съзнавайте Истинската си Природа (вдъхновение от Адвайта)

Нито за миг не ни напуска дълбоко, изначално усещане за съществуване; усещане че сме, че ни има.

Аз Съществувам.

Съзерцавайте това усещане и ще се убедите сами. Това е животът в нас, съществуването ни. Тъй като умът ни е прекомерно неспокоен и зает с външни ефекти, много рядко ни оставя да осъзнаем присъствието на дълбоката тишина, спокойствие и безграничност в които сме потопени поначало. Каквото и да се случва, то се случва в безкрая на дълбоко изначално пространство; както и да шуми външният свят, този шум възниква в изначална тишина; каквото и да мислим или чувстваме, за каквито и да се взимаме, всичко това става в необятна, тиха, безграничност. Вникнете в този семпъл факт и ще доловите простотата и дълбочината на тази истина. Нещо много дълбоко в съществото ни постоянно присъства и наблюдава; напълно неутрално, отстранено, безкритично, всевиждащо, всеприемащо.

Насочим ли вниманието си към онова нещо в нас, което тихо наблюдава, неминуемо осъзнаваме дълбочината и глобалната пространственост на Живота; успеем ли да задържим макар и за няколко секунди осъзнаването на този наблюдаващ, ще усетим неговата същност като покой.

Покоят е всъщност необятното пространство в което се случват нещата, в което трепти живота; той е самият Живот.

Покоят, Пространството в което всичко битува и Наблюдателят са едно Цяло; то е Истинската ни Природа или нашият Истински Аз. (В чиято грандиозност се съдържа абсолютно всичко, включително искрицата на неистинския ни, външен, илюзорен аз – личността, с нейната арогантност като его).

Наблюдавайки наблюдаващият с неговият покой и безгранична пространственост, все още не сме в осъзнаване на Истината. Това е така поради впечатлението за две неща-осъзнаващ (ние) и осъзнавано (наблюдателят дълбоко в нас, с неговите покой и пространственост). Осъзнаващият и осъзнаваното са привидно отделни; всъщност те са едно цяло. Дуалният по същността си човешки ум непрекъснато създава въображаеми полюсност и разделение, каквито всъщност няма.

Тук предлагаме следващата стъпка в осъзнаване на същината на Истинската ни Природа. Не просто да наблюдаваме наблюдаващия (или да съзнаваме съзнаващия, което е същото), а да Узнаем, че сме самият Наблюдател, Свидетел, Покой и Безгранично Пространство като Цялостност. Без разделение, без представа за две неща (медитираща личност и непостижима Божественост). Ние сме Съзнанието, освен Съзнание няма нищо друго. Съзнанието е излъчило някаква жизнена сила, която тук се е проявила като определена реалност със случващи се в нея събития. Личността, тялото, случките, обстоятелствата, шумът на познатият ни свят са просто проявления на определена жизнена сила, излъчена от глобалното, изначално Съзнание. Ние сме това Съзнание.

Нека навлезем в осъзнаване на Истината че ние сме Съзнанието. Ние сме Единният Свидетел на Всичко, когото можем да доловим като Покой и Безкрайна Пространственост. Изживейте макар и за няколко мига тази Истина; всяка друга истина е по-малка и се съдържа в генералната. Всяка енергия, съзнание, концепция, учител, школа, логос на космическо тяло, чакри, заземявания, измерения, качества и т.н. се съдържат в Истинската ни Природа и са по-малки от нея, те са само частици от Истината. Всякакво явление, обстоятелство, мисъл, чувство, концепция, представа, образ, дори да претендират за важност или базисност, просто се съдържат в безкрайно по-голямото и Единствено Съзнание. Нещата идват и си отиват; нищо, което идва и си отива не сме ние, защото е по-малко от нас и се съдържа в нас. Истинската ни Природа в отличие от преходните неща е непреходна, вечна, неизменна. Не идва и не си отива, не е раждана и не умира, не е създавана и е неразрушима. Всяка представа, че нещо в света се разширява, развива, става по-мъдро, по-добро, по-чисто или по-прекрасно е просто мисъл, концепция, мимолетен проблясък и по същество сън. В безкрая на неизменната и вечна Истинска Природа на Съзнанието, което сме, възникват и си отиват неща, но Изначалното си остава незасегнато, недосегаемо, вечно и неизменно.

Ние сме Съзнанието. Ние сме Истинската ни Природа, нашият Истински Аз, проявили се по каприза на жизнената сила в момента като човешки същества. Живейте като Съзнанието, което наистина сте и в което се съдържа всичко. Няма път за извървяване, няма неща за изчистване, подобряване или балансиране; няма стремежи, очаквания, няма какво да постигаме; защото поначало сме и винаги сме били. Каквото има да се "чисти или балансира", Истината в нас ще има грижата да излекува; амбициите ни да сторим това умозрително и „на парче” не водят до резултат, както и показва опитът от редица наивистични и по същество дуалистични метафизични школи. Ключовият момент е в Доверието към Абсолюта и в способността ни да капитулираме пред Него, да се предадем на Милостта Му. Да Приемаме това, което Е, без амбиции, желания, очаквания и излишни фантазии за бъдещи евентуалности.

Моментната грешка в която сме изпаднали като човечество е в прекомерната фиксация в ума и творенията му - декорацията на външното случване; (в каквото насочиш вниманието си, това ставаш). И тъй като очевидно е дошло време да се събудим от тази илюзия, с горните посочвания предлагаме насочено внимание не в илюзии, а в Абсолютната Истина, нашата Истинска Природа, каквато и без друго сме и няма как да не бъдем, независимо от временните роли.

Резюмираме накратко:

Първата стъпка към осъзнаване на Истинската ни Природа е да съумеем да наблюдаваме Наблюдаващия (или да осъзнаваме Осъзнаващия, което е същото).

Втората стъпка в осъзнаване на Истинската ни Природа е да разширим разбирането си от илюзията (временно необходима за първата стъпка) „наблюдател, който наблюдава отделен от нас наблюдаващ” към Узнаване, че няма субект и обект, че ние сме Единственият Наблюдаващ, Съзнанието, което е Свидетел на Всичко; ние сме безметежният Покой, Вечност, Безкрайно Пространство.

Живейте като това, което поначало сте, Истинската ви Природа. Въпрос на насоченост на вътрешното ни внимание, нищо повече.

Споделените осъзнавания не са медитация, не са метод, практика или учение, а нещо, което всеки може сам да Узнае. Няма обещания за ставане, затова очакванията са неуместни.

Постоянното пребиваване в това Знание някой би нарекъл Просветление и би твърдял че просветленото човешко същество живее по-добре от непросветлено. Дали това е така можете единствено да проверите от личен опит; всякакви концепции по въпроса са просто мимолетни проблясъци, които идват и си отиват в Безкрая; мислите и образите на ума са нищо, което идва от нищото и си отива в нищото.