Две нива на съзнание

„Състоянието на просветление е постижимо, тук и сега...“

„…дълбока трансформация на човешкото съзнание - не като далечна бъдеща възможност, а достъпна още в този момент, който и да сте, където и да сте.“

Екхарт Толе

 

Тук разглеждаме двата основни, принципно различни типа съзнателност, в каквито можем да изживяваме реалността. Погледнати по друг начин, нивата ни на съзнание могат да бъдат видяни и разбирани като безброй много или безкрайно разширяващи се - всяко със свои особености, тънкости и характерни черти. За целите на максималната яснота и непосредствена практическа полза за читателя, тук схематизираме и опростяваме разглеждането, като не претендираме за изчерпателност или перфектност на анализа. Водим се от разбирането, че на поелия по пътя на Духовната Трансформация са достатъчни минимум знания при максимум яснота върху принципни моменти.

Визираме добре познатото на всеки личностно, нехармонично ниво на съзнание и навлизащата през последните десетилетия в света ни, все още нова и непозната за него Хармонична, надличностна Съзнателност.

Съзнание на личността

Вероятно най-характерната черта на личностното ниво на съзнание е неговата изцяло и само външна насоченост; то е външно ориентирано съзнание. Изживяване на „реалността“като външна, при пълно непознаване и непризнаване на вътрешен план. Дори да погледне „навътре“, личността го прави по „външен“ начин и чрез външен инструментариум. Фиксацията във външното неизбежно води до неговото окачествяване, квалифициране или етикетиране, известно като осъдителност. Осъждащото мислене (чувстване) е пряко свързано с изцяло външното осъзнаване на света. Излишно е да подчертаваме, че осъдителността почива върху изключително едностранчива, ограничена, невежествена, инфантилна и в крайна сметка невярна гледна точка. Осъдителността е неприемане на „реалността“. Подчертаваме -личностното съзнание е дълбоко неприемащо по природата си. Съзнание на оцеляване, битка, борба. Неприемането може да има безброй форми и разновидности. „Негативна“ форма на неприемане може да се изяви като нетолерантност, несъгласие, съпротива, борба, негодуване, недоволство, гняв и техните безброй нюанси и гами в болката на различни отричания. „Позитивно“ неприемане са всякакви форми на амбиции, стремежи, искания, желания. Желанията са породени от неприемане на сегашния момент и могат да са не по-малко отровни, агресивни и разрушителни от което и да е открито гневно недоволство. По простата причина, че желаенето е по природата си недоволство. Желанията са плод на дълбоко вкоренената в личността заблуда, че само и единствено „благоприятни“ външни случвания могат да ни направят „щастливи“. Концепцията за „щастие“, зависещо от външни случвания, е особено характерна за личностното изживяване и е изключително илюзорна, заблуждаваща и дълбоко нездрава като разбиране. „Който търси щастие ще намери нещастие“, казват будистите. Защо? Защото търсенето на щастие във външни случвания ни прави подвластни на капризите на събитията, много е просто. Добруването по външен начин, зависещо от ставащи работи, е обречено на неминуема болка. Дълбоко типичното за личността неприемане на живота и самия себе си може да се разбере и като неприемане на сегашния миг, нежелание да сме тук и сега. Непоносимостта към „сега“ се проявява обикновено в желания за бъдещи случвания и зацикляне в отминали работи, като и едните, и другите са по правило в сферата на небивалици, преувеличения и прочее илюзорни лични светове. Непоносимостта към „тук“ се изживява като припряност, бързане за някъде, „динамичност“, мечти да сме някъде другаде и пр. хиперактивности.

Изживяването на различни форми на страдание и болка е особено характерна за личностното съзнание илюзорност. Личността генерира и консумира денонощно болка, пласт от нея жадува и обожава болезненото, драматичното, страшното и всичко що е противоестествено, грозно и принизяващо. Личността е създала култура на болката, живее в цивилизация на страданието и ако някой не вярва в това, нека се вгледа в историята и види какви събития преобладават там. Вгледайте се в преобладаващата тематика на който си изберете жанр. Припомнете си за какво преобладаващо се пише в книгите, какво е обичайното послание или настроение в музиката, вижте заглавията или рекламите на филмите, отворете някой новинарски сайт, пуснете телевизора и се поразходете из каналите. Култура на драматизма - личен, политически, икономически, исторически, спортен, потребителски и какъвто се сетите. Но да оставим настрана културата, историята и цивилизацията като цяло; нека видим какво преобладава в личното ни изживяване. Вижте какви са личните ви отношения с близки, приятели, колеги, непознати. Що-годе добри ли са (не казваме перфектни) или дълбоко конфликтни, травмирани и в крайна сметка болезнени? Тук подчертаваме особено характерна черта на личностното изживяване - неприемане на другите, усещане за състезателност и конкурентност, и неминуем конфликт. Надценена и подценена самооценка; вибрация на болезнена съревнователност. Илюзията за болка е толкова характерна за света на личността, че някои учители разбират човешкото съзнание като „болково тяло“. Изкривено, деформирано, дисфункционално, болно, дисхармонично съзнание на личността, отгледало зъл демон във всеки от нас, известен като „его“. Егото е изцяло деструктивна същност, присъща за всяка личност, гладно за всевъзможни негативизми и болки. Периодично огладнявайки за болка, я създава чрез външни драми или консумира такава, предварително консервирана и складирана в резервоарите на болковото тяло. Его съществото обожава да създава болки и драми -вътрешни и външни, лакомо хранейки се с ниски вибрации; еднакво агресивно и враждебно и към нас самите, и към околния свят. Зад всяка болка, драма, трагедия, трус в живота на отделния човек или цивилизацията като цяло стои егото - чудовището, произвеждащо и хранещо се с болка.

Кои са непосредствените инструменти на болката, с които егото ни тероризира? Някой ще посочи умът с ограниченото си разбиране и неверни убеждения или предразсъдъци, с каквито е изпълнен. Друг би посочил емоционалното ни начало като същинският тиранин, под чието робство живеем; мотивациите ни са подвластни на емоции, а всяка емоция е в края на краищата форма на болка. Дори привидно ведри и радостни емоции са само „добрият“ полюс на една и съща психична, небалансирана енергия. Със сигурност мислите и емоциите мощно си взаимодействат и подсилват взаимно. В нас живее бетонирана дълбока негативна умствено-емоционална програмност, приковаваща ни към еднотипни нерадостни изживявания - механизъм, известен като карма.

Коя е базисната, изходната, основополагащата енергия, вибрация или по-скоро емоция, стояща зад всяка форма на болезненост, така характерна за илюзорното битие на личността? Страхът. В този смисъл няма да е погрешно да се разбира личностното съзнание като съзнание на страха. Зад всяка наша болка, негативизъм, дисхармония стои някаква изначална форма на страх. Страх, идващ от усещането за откъснатост, изоставеност, неподкрепеност, отхвърленост; пряко следствие на прекъсването на връзката между личността и Духа, състояла се в далечното минало.

От чисто енергийна гледна точка следва да е известно, че небалансираното, нехармонично личностно изживяване е свързано с постоянна загуба на лична психична сила и енергия. Буквално отдаваме, пилеем и губим сила и енергия в шаренията на външни събития, отношения, случвания, и безчет умствено-емоционални бивалици и небивалици. Енергията ни се накъсва и фрагментира като ставаме все по-нецялостни и все по-далеч от изначалния Перфектен Замисъл на Силата, която ни е Сътворила. Освен че личността е склонна към отдаване и загуба на сила, тя е отворена към безконтролно и несъзнателно приемане на ненужна и непринадлежна и вибрация, енергия, съзнание и прочее баласт.

Как да разберем къде се намираме, в коя част на скалата, наречена съзнание? По един единствен начин: чрез Осъзнатост. Осъзнатостта е непрекъснато, будно, внимателно присъствие, наблюдение върху мисли, емоции, постъпки, случващо се в реалността. Какво излъчваме? Какво привличаме? Какво ни показва всяка наша емоция, мисъл, случка, среща, дума - от и към нас? Будното Осъзнаване на ставащото в нас и отражението му в реалността е безценен духовен инструмент. Осъзнаването буквално транспортира Духовна Светлина от надличностните ни пластове тук, в света на личността, като Одухотворява и Просветлява всеки аспект в живота ни. Не е лесно човек, свикнал да живее в несъзнателност, хаотично пришпорван от емоции, да стане отведнъж Съзнателен и Наблюдаващ се. Но е крайно необходимо, ако поне малко сме привлечени от идеята да Трансформираме съзнанието си. Как да постигнем Осъзнатост? Като положим усилия в тази насока, друг начин не съществува. Имаме много работа пред себе си и просто няма кой друг да я свърши освен ние самите. Просто Осъзнавайте и не жалете усилия в тази насока. Изграждайте навици да се Наблюдавате; Наблюдавайте какво мислите, какво чувствате и как реалността ви отвръща.

По какво безпогрешно да разпознаем, че съзнанието ни е закотвено в небалансирания, нехармоничен умствено-емоционален личностен пласт? Първият, кардинален и безпогрешен признак, че сме в егото си, е изживяването на всякаква форма на неприемане. Нека си отговорим внимателно, искрено и съвсем честно на въпроси от типа на: Осъдителни ли сме към хора и техните качества, прояви, изживявания? Имаме ли непоносимост към някого, мразим ли, завиждаме ли, сравняваме ли се? Спорим ли? Държим ли да сме винаги прави, да надприказваме и надвикаме „другите“? Саркастични ли сме, иронизираме ли, сплетничим ли, мислим ли натрапчиво за отношения, прояви, поведение? Имаме ли надценено или подценено самомнение? Надменни ли сме, арогантни ли сме, или пък обратното - комплексирани и свити ли сме? Толерантни ли сме? Обиждаме ли се лесно, мнителни ли сме? Лесно ли прощаваме или не? Има ли в нас обида към някого или към живота? Има ли вина в нас? Критични ли сме към себе си или сме склонни да си простим? Честни ли сме към хората или сме манипулатори и егоисти? Играем ли роли или сме себе си? Харесваме ли се, приемаме ли се такива, каквито сме? Осъдителни ли сме към реалността и случващото се в нея -икономика, политика, екология, култура, нрави, новини, публични личности и пр. Имаме ли в себе си нагласа за борба, негодуване, осъждане, мразене, гневност? Имаме ли амбиции, желания, мечти и прочее жадувания и страстности? Изживяваме ли болезнени емоции от всякакъв характер, има ли болка в живота ни и усещането ни за него? Имаме ли пристъпи на тъга, самота, самосъжаление? Тъгата е особено агресивно неприемане на живота ни. Очакваме ли „щастие“, подвластни ли сме на идеята, че ако ни се случи нещо външно ще сме „щастливи“, а ако не - ще сме „нещастни“? Чувстваме ли се жертва на живота, „който би бил много хубав, ако еди-кое си не беше ни попречило“, смятаме ли се жертва на обстоятелства? Добре ли се чувстваме сега или имаме носталгия към минало и жадуване на бъдеще? Добре ли сме точно тук или искаме да избягаме другаде, неразбирайки че където и да сме, носейки болка в себе си и даваме живот до безкрай? Неприемането е всъщност винаги болка или израз на такава; те са двете страни на едно и също нещо.

В този смисъл като обобщение на казаното по-горе посочваме, че Наблюдаването на степента на неприемане към нас самите и към външния свят в края на краищата е напълно достатъчно, за да разберем ясно в какво ниво на съзнание сме.

Особена форма на Будност и Осъзнатост е интерпретацията на случващото се в „реалността“. Ако в живота ви присъстват „неприятности“ като инциденти, недоразумения, болести, конфликти, финансови трусове, депресии, разправии и неудачи от всякакъв характер, значи че е високо вероятно да сте в нехармонично състояние на съзнанието. Реалността много точно показва състоянието на съзнанието ни; всичко случващо се е важен и прецизен знак. Ако в живота ни нещата са горе-долу спокойни, балансирани, удачни и „всичко е наред“, значи че е високо вероятно да съумяваме да сме в относително хигиенично, балансирано състояние на съзнанието.

 

По-долу посочваме характерното за Хармоничното, Балансирано, все още ново за Земята Съзнание, което става все по-достъпно и постижимо. Живеейки по Просветлен, Одухотворен, Хармоничен, Балансиран и Благополучен начин, елиминираме болката от усещането си за живота, постигайки траен личен комфорт. Хармоничното Съзнание твори и привлича хармонична „външна“реалност без да я жадуваме, нито специално да се стремим към нея.

*** 
Хармонично, Надличностно, Приемащо Съзнание

Основополагащото, кардинално, водещо, дълбоко присъщо качество на Хармоничната, Надличностна Съзнателност е Приемането. В този смисъл единственият Духовен Урок, който имаме да научим и дълбоко да интегрираме е способността да сме Приемащи. Всички други духовни качества са второстепенни и произтичат от качеството Приемане. Състраданието се базира на дълбоко Приемане, Благодарността е висша форма на Приемане, Прошката е отказ от неприемане, Безусловната Любов е въздухът, който диша Приемащото Съзнание. Няма Духовно качество или състояние, което да не произтича от Приемане.

Концепцията за Приемане е изключително семпла, ясна, достъпна и разбираема, но в същото време се оказва непосилно трудна задача да станем реално, на практика, житейски Приемащи. Урокът по Приемане е наглед прост, но същинската трансформация на съзнанието ни към Приемане е обезкуражаващо трудоемко, понякога мъчително бавно и изнурително. Вътрешният път към Приемащо Съзнание е по правило дълъг и нелек. С лекота разбираме Истината, наречена Приемане, но трудно я интегрираме като свое същностно, дълбоко качество; трудно допускаме реално, същинско Приемане в изживяването си.

Какъв е пътят към Приемане? Пътищата са безброй; вероятно всяка същинска Духовна практика води до Приемащо Съзнание. Подходи и начини много, но всъщност пътят е един; Учението е едно. То гласи: трансформация на неприемащото, личностно съзнание на болката към Приемащо, Просветлено Съзнание на Радостта. Пътят е вътрешен, надличностен; по умствено-емоционален начин не сме в състояние да се трансформираме. На умствено ниво е достатъчно просто да знаем този минимум от Истини и да се наблюдаваме. Нищо повече. Умът не може да извърши дълбока, същинска промяна; не е по силите му. Затова всякакви агитации или призиви са неуместни. Неуместни са и „позитивни“ утвърждения от типа „Обичам се“ или „Постигам Приемане“. Всяко „програмиране“ на умствено или подсъзнателно ниво извиква до безкрай съпротиви и активира обратни на Приемането полюси.

Пътят към личностна трансформация, независимо от конкретния подход преминава през Връзка с Висшата ни Съзнателност.

Единствено и само Духовният, изцяло надличностен План е в състояние да ни трансформира към Хармонично, Приемащо Съзнание. Колкото повече интегрираме Приемане в себе си, толкова по-дълбоко се Свързваме с Висшата си Съзнателност и толкова по-уверено канализираме Вибрацията и. И обратното-колкото по-често пребиваваме в контакт с Духовното си Присъствие, толкова по-Приемащи ставаме. Присъствието ни в енергийната среда на Духовни Вибрации неусетно ни превръща в Приемащи. Затова хора, които медитират, практикуват йога, мантруват или наблюдават себе си стават „по-спокойни“. Защото макар и по различен начин и с различна скорост вливат в себе си Приемане. Обобщаваме така: пътят към Приемащо, Просветлено Съзнание преминава през Връзка, Контакт с Духовното ни начало. Свързвайки се с Висшата ни Съзнателност и Пребивавайки в нейната Субстанция се Одухотворяваме, Просветляваме към Хармонично, Приемащо Съзнание.

Какъв е начинът да се отворим към Приемане? Минималното необходимо условие в тази насока е да сме Осъзнати, Будни и Наблюдаващи. Да Присъстваме Осъзнато в изживяванията си, давайки си сметка във всеки миг в кое ниво на съзнание сме, т. е. доколко сме Приемащи. Истината, че Приемането ни Просветлява е толкова мощна, че дори простото и знаене има силата да ни Трансформира. Същинският начин и път към Приемащо Съзнание обаче, както вече се отбеляза е в контакта ни с Висшата, Духовна Съзнателност.

Какво представлява чисто практически, като усещане изживяването на Просветлено, Приемащо състояние на Съзнанието? Дълбок вътрешен Покой, Мир, Радост, Комфорт, Благополучие, Благодат, Подкрепа, Благословия. Тук правим важно уточнение. Нека не бъркаме чудесните иначе мигове на „външно“ задоволство, плод на приятни изживявания или удоволствия с Хармоничното, Приемащо Съзнание. Добре познатите ни „външни“ радости, за които така копнеем, бледнеят пред същинския безграничен Комфорт и Радост, изживявани в Просветлено Състояние. Приемащото, Просветлено, Хармонично Съзнание е безусловно, безпричинно и ви владее дълбоко без да зависи от външни случвания и обстоятелства. Казано по друг начин-Хармоничното Съзнание е мощен начин да сме дълбоко „щастливи“ независимо от каквото и да било. Рано или късно се осъзнава, че на всичкото отгоре не е трудно да извикаме в живота си мигове на Приемане, Просветление, да сме Одухотворени. Засега все още не е по силите ни да сме постоянно в Хармония, но при съзнателно извикване, Приемащото Съзнание ни е на разположение макар и за кратко; практически във всеки момент. Когато човек пребивава в Приемащо Съзнание освен дълбок и всестранен Комфорт усеща отлив, стихване на мисълта; мисленето буквално спира, при това без специални усилия. В такива мигове обаче умът е в пъти по-свеж, мощен, ефективен и здрав. Емоциите също сякаш се отливат, разтварят и стихват; усещането е за дълбоко Благополучие и Уют в което няма място за тревожност, гняв, страх, липса, тъга, обида и прочее болка. В мигове на Просветлено, Приемащо Съзнание от нас си отиват каквито и да е желания, амбиции или искания; те се заместват от дълбока Увереност, че към нас стремглаво прииждат неимоверни океани от Свръх Добро; изпълваме се със Знание, че Силата, Сътворила Света отваря към нас необятна и неизразимо красива Вселена от всяческо Благополучие. Присъствието в Приемащо Съзнание е меко казано много приятно като усещане, освен че е уникално лечебно. Плюс това, че привлича и подобна „външна“ реалност. С една дума животът ни се превръща в това, в което всъщност е – Радост. Неусетно си връщаме личната сила и енергия; ставаме цялостни.

По какво чисто практически да сме наясно доколко сме постигнали Приемащо съзнание? Най-важният признак е че от живота ни постепенно изчезва каквато и да е негативност или болезненост. Емоционалните кризи стават все по-повърхностни, рядки и леки. Неприемащи и негативни мисли все по-рядко ни спохождат и с лекота ги наблюдаваме в себе си. Преставаме да виждаме хора, явления или случки по неприятен начин. Рано или късно установяваме, че живеем без болка. Огледалото на реалността не закъснява да отрази към нас Промяната. Енергията, която излъчваме към света ни се връща усилена. Зачестяват „добри“ случвания от всякакъв характер. Дори незначителни и дребни наглед неща могат да са източник на Радост.

Лек ли е пътят към Приемащо, Хармонично, Радостно Съзнание? Не, не е лек. Налага се да поработим върху себе си. Иска се минимум отдаденост и постоянство в провеждане на различни Духовни практики, водещи до мигове на Приемане. С течение на времето става все по-лесно да извикваме моменти на Просветление. Трудно е интегрирането на тази нова за Земята и всички нас Съзнателност в непосредствения, ежедневен живот. Тъкмо си мислим, че сме постигнали напредък и нещо „външно“ с лекота ни провокира към неприемане, към първосигнална емоционална реакция, характерна за старото съзнание. Този процес на „ту долу, ту горе“ може да трае с години и да е наистина обезкуражаващ и мъчителен. Духовният план сякаш непрекъснато ни „изпраща“ макар и дребни предизвикателства за да провери реално докъде сме стигнали. Чрез тези мигове на несъзнаване и дисбаланс Висшата Съзнателност „вижда“ къде в нас все още има съпротиви, блокажи и ниска енергийност. В този смисъл всеки, който „напредне“ в Трансформацията следва да очаква малки изпити, „контролни“ и препитвания. В университета, в който попадаме, късането на изпит и откровените двойки са нещо обичайно и съвършено нормално. Двойките стават тройки, постепенно се закотвяме в света на четворките и петиците. Шестици не очаквайте; Учителят е прекалено взискателен и отговорен.

***

Малко упражнение. Извикайте максимално дълбока и мощна Връзка с Висшата си Съзнателност, толкова, колкото можете в момента. Повторете няколко пъти наум, ясно и непоколебимо: „Свързвам се с Духовната си Същност“ или просто „Свързвам се“. Изчакайте минута-две. Вероятно ще усетите прилив на Покой и Лекота. Дори нищо де не усетите, дълбоко в себе си просто Знайте, че Наистина сте Свързани. Тогава просто утвърдете нещо от типа на: „Извиквам Приемащо, Просветлено Съзнание“. Или просто кажете няколко пъти думичката „Просветление“. Изчакайте и не се обезкуражавайте, ако не усетите нищо особено при първия опит. Повторете търпеливо тази практика през следващите дни. Забележете, че не се молите никому, а заповядвате, нареждате на Енергията си в какво състояние да бъде.

Това как се чувстваме зависи само от нас и както наредим на Енергията си, така ще откликне тя.

С цялото това изложение всъщност казваме нещо много просто и ясно. И то е: Чувствайте се Добре по Висок Начин. Нищо повече. 

На принципа на Махатма Ганди, който казва „Бъди Промяната, която искаш да видиш в света“. Същото, но по друг начин казва Ленън: „Всичко, от което се нуждаем е Любов“. Този е смисълът и на мисълта на Достоевски: „Красотата ще спаси света“. Ако искаме „добър и красив“ свят, първо трябва да намерим начин вътре в нас да е „добре и красиво“. Единственият начин да сме Наистина Добре е максимално Високият.

Избрано от Екхарт Толе

   Трябва да сте се провалили сериозно на някакво ниво, или да сте преживели голяма загуба или болка, за да бъдете привлечени към духовното измерение.

***

   Състоянието на просветление е постижимо, тук и сега. Възможно е да се живее без страдание, тревоги и нервност. За тази цел трябва да проумеем ролята си като създатели на собствената си болка, да проумеем как собственият ни ум създава проблемите ни с почти безспирния си поток от мисли - мисли за миналото и тревоги за бъдещето.

***

  Ако не се научите да разпознавате неистинското като неистинско - като нещо, което вие не сте - не може да има трайна промяна и Винаги в крайна сметка ще бъдете въвличани обратно в илюзиите и в някаква форма на болка.

***

  Не превръщйате неистинското в себе си в свое „аз" и в свой личен проблем, защото именно така неистинското успява да се съхрани.

***

…дълбока трансформация на човешкото съзнание - не като далечна бъдеща възможност, а достъпна още в този момент, който и да сте, където и да сте.

***

  Има и винаги е имало само едно духовно учение, макар то да се проявява в различни форми.

***

  Просветление е просто вашето естествено състояние на почувствано единство с Битието. То е състояние на свързаност с нещо неизмеримо и неразрушимо, нещо, което -почти парадоксално - сте по същество вие и въпреки това е много по-голямо от вас.

***

  Битието е достъпно за вас във всеки момент като вашето най-дълбоко „аз", вашата истинска природа. Но не се опитвайте да го проумеете с ума си. Когато присъствате, когато вниманието ви е изцяло съсредоточено в Настоящето, Битието може да се усети, но никога да се разбере с ума. Да си възвърнем съзнанието за Битието и да пребиваваме в това състояние на „чувстване и осъзнаване" - това е просветление.

***

  Отъждествяването с ума създава непрозрачна преграда от понятия, етикети, образи, думи, съждения и определения, която блокира всички истински взаимоотношения. Тя застава между вас и вас самите, между вас и другите хора, между вас и природата, между вас и Бога. Именно тази преграда от мисли създава илюзията за отграниченост, илюзията, че има вас и напълно отделното от вас „всичко друго".

***

  Вашият ум ви използва. Вие се отъждествявате с него несъзнателно, затова дори не знаете, че сте негов роб. Това е почти същото като да сте обсебени, но без да го знаете, и смятате себе си за това, което ви е обсебило. Свободата започва от осъзнаването, че не сте това, което ви е обсебило - не сте мислещият. Ако знаете това, ще можете да го наблюдавате, В момента, в който започнете да наблюдавате мислещия, се задейства по-високо ниво на съзнание. Започвате да осъзнавате, че отвъд мисълта се крие цяло царство от интелект, че мисълта е само мъничка част от него. Осъзнавате също, че истински важните неща - красотата, любовта, творчеството, радостта, вътрешния мир - се раждат отвъд ума.

***

  Добрата новина е, че можете да се освободите от ума си. Това е единственото истинско освобождение. Първата стъпка можете да направите още сега. Започнете възможно най-често да се заслушвате в този глас в главата си. Обърнете особено внимание на повтарящи се мисловни шаблони - онези стари грамофонни плочи, които може би въртите в главата си от години. Това имам предвид, когато говоря за „наблюдаване на мислещия". Иначе казано, слушайте гласа в главата си, бъдете там като наблюдаващо присъствие.

***

  И така, когато се заслушате в една мисъл, вие осъзнавате не само нея, но и себе си като неин наблюдател. Повява се ново измерение на съзнанието. Докато слушате мисълта, усещате съзнателно присъствие - вашето дълбоко ,,аз" - зад или под повърхността на мисълта. Тогава мисълта губи властта си над вас и бързо притихва, защото вие вече не вливате енергия в ума, като се отъждествявате с него. Това е началото на края на неволното и натрапчиво мислене.

***

  Когато една мисъл затихне, усещате прекъсване в мисловния поток - празнина от „немислене". Отначало тази празнина ще трае кратко - може би няколко секунди, но постепенно ще става по-дълга. Когато се появи, усещате нещо като безмълвие и покой вътре в себе си. Това е началото на вашето естествено състояние да се чувствате едно с Битието - състояние, обичайно засенчено от ума. След като се поупражнявате, усещането за неподвижност и мир ще се задълбочи. Всъщност то е бездънно. Ще почувствате и струйка радост, извираща дълбоко отвътре - радостта от Битието.

***

  В това състояние на вътрешна свързаност вие сте много по-будни, отколкото в състоянието на отъждествяване с ума. Присъствате изцяло. Освен това то повишава вибрационната честота на енергийното поле, което дава живот на физическото тяло.

***

  Надмощието на ума не е нищо повече от етап в еволюцията на съзнанието. Сега трябва да преминем спешно към следващия етап, иначе ще бъдем унищожени от ума, който се е превърнал в чудовище.

***

  В просветленото състояние вие продължавате да използвате своя мислещ ум, когато ви е нужно, но много по-съсредоточено и ефективно от преди.

***

  Умът е по същество машина за оцеляване. Нападение и отбрана срещу други умове, събиране, съхраняване и анализиране на информация - за това го бива, но изобщо не е съзидателен. Всички истински хора на изкуството, независимо дали го знаят или не, творят от територията на немисленето, от вътрешната тишина.

***

  Не е заслуга на ума и мисленето чудото, че на земята има живот, нито създаването и поддържането на вашето тяло. Очевидно тук действа интелигентност, която е безкрайно по-голяма от ума. Как е възможно една-единствена човешка клетка с диаметър една хилядна част от инча да съдържа в своята ДНК указания, които биха изпълнили 1000 книги с по 600 страници всяка? Колкото повече научаваме за начина на действие на тялото, толкова повече осъзнаваме колко безбрежен е този действащ в него интелект и колко малко всъщност знаем. Когато умът възстанови връзката си с него, той се превръща в прекрасен инструмент. Тогава той служи на нещо по-голямо от себе си.

***

  Колкото повече се отъждествявате с мисленето си, с онова, което харесвате и не харесвате, с преценки и тълкувания - с други думи, колкото по-малко присъствате като наблюдаващо съзнание, толкова по-висока ще бъде цената в емоционална енергия.

***

  По същество всички емоции са разновидности на една първична и недиференцирана емоция, чийто произход се крие в загубата на съзнанието за това, кой сте вие отвъд името и формата си. Поради недиференцирания й характер е трудно да намерим название, което точно да опише тази емоция. „Страх" е близко определение, но освен непрекъснатото усещане за заплаха тя включва и дълбоко чувство за изоставеност и непълнота. Може би ще е най-добре да използваме дума, която е също така недиференцирана като тази базисна емоция, и да я наречем просто „болка". Една от основните задачи на ума е да се бори с тази емоционална болка или да я премахне, и това е една от причините за непрестанната му активност, но единственото, което той може да постигне, е временно да я прикрие. Всъщност колкото по-усилено се бори умът за премахване на болката, толкова повече тя се усилва. Умът никога не може да намери решението, нито може да си позволи да ви остави вие да го намерите, защото той самият е неделима част от „проблема". Няма да се освободите от тази болка, докато не престанете да извличате чувството си за идентичност от себеотъждествяването с ума, тоест от егото. Тогава умът ще бъде свален от власт и Битието ще се разкрие пред вас като вашата истинска природа.

***

  Всички неустоими желания се свеждат до това, че умът търси спасение или себеосъществяване във външни неща и в бъдещето като заместител на радостта от Битието. Докато аз съм своят ум, аз съм тези желания, потребности, привързаности и неприязни.

***

  Болката е неизбежна, докато се отъждествявате със своя ум, тоест докато сте в духовно несъзнание.

***

  Болката, която сега създавате, винаги е някаква форма на неприемането, някаква форма на несъзнателна съпротива срещу това, което е. На нивото на мисленето съпротивата приема формата на преценка. На емоционално ниво е някаква форма на отричане. Силата на болката зависи от силата на съпротивата срещу настоящия момент, която от своя страна зависи от това колко силно се отъждествявате с ума си. С други думи, колкото повече се отъждествявате с ума си, толкова повече страдате.

***

  Проумейте дълбоко в себе си, че настоящият момент е всичко, което ще имате някога. Направете го център на живота си. Докато преди сте били във времето и сте посещавали Настоящето само за кратко, сега се установете в Настоящето и се отбивайте за малко в миналото и бъдещето, когато това се налага заради практически аспекти на конкретната ситуация. Винаги казвайте „да" на настоящето. Какво може да бъде по-безполезно, по-безумно от това, да се съпротивлявате вътрешно срещу нещо, което и без това е факт?. Какво по-безумно от това, да се съпротивлявате срещу самия живот, който е сега, винаги сега? Предайте се пред това, което е. Кажете „да" на живота - и Вижте как изведнъж той ще започне да работи за вас, вместо против вас.

***

  Приемайте - и след това предприемайте. Каквото и да съдържа настоящето, приемете го така, сякаш че сами сте го избрали. Винаги работете с него, не против него. Направете го свой приятел и съюзник, а не враг. Това ще промени чудотворно целия ви живот.

***

  Докато сте неспособни на достъп до силата на Настоящето, всяка емоционална болка, която изпитвате, оставя след себе си утайка от болка, която продължава да живее във вас. Тя се смесва с Вече натрупаната болка от миналото и се закотвя в тялото и ума ви. Това, разбира се, включва болката, изпитана в детството поради неосъзнаване на света, в който сте се родили.

Тази акумулирана енергия представлява отрицателно енергийно поле, което заема тялото и ума ви. Ако си го представите като пълноправно невидимо същество, ще сте доста близо до истината. Това е емоционалното болково тяло. То има два режима на съществуване: латентен и активен. Болковото тяло може да бъде латентно 90% от времето. При един интензивно нещастен човек обаче може да бъде активно до 100% от времето. Някои хора живеят почти изцяло чрез своето болково тяло, докато други го изпитват само в определени ситуации, например свързани с интимни връзки, или с минала загуба или раздяла, физическо или емоционално нараняване и т.н. Всичко може да го събуди, особено ако се получи резонанс с някакъв болков модел от миналото ви. Когато бъде готово да се събуди от латентното си състояние, дори и една мисъл или невинна забележка от някой близък може да го активира. Някои болкови тела са крайно неприятни, но сравнително безобидни, например дете, което непрекъснато хленчи. Други са зли и рушителни чудовища, истински демони. Някои са физически агресивни, много други са агресивни емоционално. Някои нападат околните ви, други нападат вас - своя гостоприемник. Тогава мислите и чувствата ви за собствения ви живот стават дълбоко негативни и разрушителни. Често по този начин възникват болести и злополуки. Някои болкови тела докарват гостоприемниците си до самоубийство.

***

  Внимавайте за всякакви признаци на нещастие в себе си, в каквато и да е форма - възможно е това да е пробуждащото се болково тяло. То може да приеме формата на раздразнение, нетърпение, мрачно настроение, желание да нараните, гняв, ярост, потиснатост, потребност от някаква драма във взаимоотношенията ви и т.н. Уловете го в момента, в който се събуди от латентното си състояние.

Болковото тяло иска да оцелее, също като всяко друго същество, а това е възможно само ако ви накара не-съзнателно да се отъждествявате с него. Тогава може да се изправи, да ви превземе, да „стане вас" и да живее чрез вас. Чрез вас то получава „храната" си. Храни се с всяко изживяване, което влезе в резонанс със собствения му вид енергия - всичко, което създава още болка под каквато и да е форма: гняв, разрушителност, омраза, скръб, емоционална драма, насилие и дори болест. Затова, когато ви превземе, болковото тяло създава в живота ви ситуация, която отразява обратно собствената му енергийна честота, за да може да се храни от нея. Болката може да се храни само с болка. Радостта не е храна за нея - не и понася.

След като болковото тяло ви превземе, вие ще се стремите към още болка. Ще станете жертва или престъпник. Ще искате да причинявате болка, или пък да страдате от болка, или и двете. Разбира се, вие не го съзнавате и убедено ще твърдите, че не искате болката. Но ако се вгледате внимателно, ще установите, че мисленето и поведението ви са формирани така, че да я поддържате - за себе си и за другите.

***

  Болковото тяло - тъмната сянка, която хвърля егото-наистина се страхува от светлината на съзнанието ви. Страхува се да не го изобличат. Оцеляването му зависи от несъзнателното ви отъждествяваме с него, както и от несъзнателния ви страх да се изправите срещу живеещата във вас болка. Ако не я погледнете в очите, ако не я изложите на светлината на съзнанието си, ще бъдете принудени да я изживявате отново и отново. Възможно е болковото тяло да ви изглежда като опасно чудовище, което не смеете да погледнете, но ви уверявам, че то е само незначителен фантом, който не може да надвие силата на вашето присъствие.

И така, болковото тяло не иска погледът ви да попада върху него и да го видите такова, каквото е. В момента, в който го видите, в който усетите енергийното му поле в себе си и съсредоточите вниманието си върху него, отъждествяването ви с него е сринато. Намесва се по-високо измерение на съзнанието. Аз го наричам присъствие. Вече сте свидетели, наблюдатели на болковото тяло. Това означава, че то вече не може да ви използва, като се прави на вас, и вече не може да се храни чрез вас. Вече сте открили своята най-вътрешна сила. Намерили сте достъп до силата на Настоящето Както не можете да се борите с тъмнината, така не можете да се борите и с болковото тяло. Подобни опити само създават вътрешен конфликт и съответно още болка. Достатъчно е да го наблюдавате. Да го наблюдавате означава да го приемете като част от това, което е в настоящето.

Болковото тяло се състои от блокирана жизнена енергия, която се е отцепила от общото ви енергийно поле и временно е придобила самостоятелност чрез неестествения процес на отъждествяване с ума. Тя се е обърнала срещу себе си и се е превърнала в антиживот.

***

  Поддържаното съзнателно внимание прекъсва връзката между болковото тяло и мисловния процес и задейства процеса на преобразуване. Все едно, че болката се превръща в гориво за пламъка на собственото ви съзнание, което в резултат на това свети по-ярко. Това е езотеричният смисъл на древното изкуство на алхимията: преобразуването на обикновен метал в злато, на страданието в съзнание.

***

  След като разберете основния принцип да присъствате като наблюдатели на това, което се случва във вас - и да го „разберете", като го изживеете -вече ще имате на свое разположение най-силния инструмент за трансформация.

***

  Наблюдавайте съпротивата в себе си. Наблюдавайте привързаността си към болката. Бъдете много будни. Наблюдавайте особеното удоволствие, което ви доставя да бъдете нещастни. Наблюдавайте натрапчивата потребност да говорите и да мислите за нещастието си. Съпротивата ще престане, ако бъде доведена до съзнанието.

***

  Само вие можете да направите това. Никой не може да го направи вместо вас. Но ако имате късмета да срещнете човек с много будно съзнание, ако можете да бъдете с него и да се присъедините към него в състоянието на присъствие, това ще ви помогне и ще ускори процеса. Така собствената ви светлина ще укрепне бързо. Една от задачите на духовния учител е да бъде такъв огън.

***

  Един друг аспект на емоционалната болка и присъщ елемент на его-ума е дълбоко вкорененото чувство за липса или незавършеност, чувство за непълнота.

***

  Хората често се впускат в натрапчиво преследване на удовлетворение за егото и търсят неща, с които да се идентифицират, за да запълнят празнотата, която чувстват в себе си. Стремят се към имущество, пари, успех, власт, признание или специални връзки, за да се почувстват по-добре в кожата си, по-пълни. Но дори когато постигнат всички тези неща, не след дълго установяват, че празнината си е все там и че тя е бездънна.

***

  Докато его-умът управлява живота ви, не можете да се почувствате истински удобно, не можете да намерите покой или себеосъществяване, освен в кратките мигове, в които постигате желаното, когато се осъществи някакъв ваш силен стремеж. Тъй като егото е изкуствено създадено себеусещане, то има нужда да се идентифицира с външни неща. Трябва постоянно да бъде защитавано и подхранвано. Най-честите отъждествявания на егото са свързани с имущество, професия, социално положение и признание, знания и образование, физически облик, специални способности, връзки, лична и фамилна история, убеждения, както и с политически, национални, расови, религиозни и други колективни самоличности. Нищо от тези неща не сте вие.

***

  Когато присъствате, можете да оставите ума да си действа, без да се забърквате с него. Той самият не е нездрав. Умът е великолепен инструмент. Нездравото идва тогава, когато търсите себе си в ума и го смесвате със себе си. Тогава той става его-ум и превзема целия ви живот.

***

  Необходимо е наситено присъствие, когато определени ситуации предизвикат реакция със силен емоционален заряд, например, когато бъде застрашена представата ви за себе си, когато се изправите пред предизвикателство, събуждащо страх, когато „всичко върви наопаки" или когато се събуди емоционален комплекс от миналото. В тези случаи сте склонни да изпадате в „несъзнание". Реакцията или емоцията ви превземат - и се превръщат във вас. Вие ги осъществявате - опровергавате, аргументирате, нападате, отбранявате се... само че всичко това не сте вие, това е реактивният модел, умът в обичайния си режим на оцеляване.

Отъждествяването с ума му дава повече енергия. Наблюдаването на ума отнема енергия от него.

***

  Ако състоянието на съзнанието ви в този момент определя бъдещето, то какво определя състоянието на съзнанието ви? От степента на присъствие. Затова единственото място, където може да се случи истинска промяна, където миналото може да бъде разпръснато, е Настоящето.

***

  Безпокойството, тревожността, напрежението, стресът, притесненията - всички форми на страх - се дължат на това, че бъдещето е прекалено много, а присъствието - недостатъчно. Вината, съжалението, недоволството, оплакванията, тъгата, огорчението и всички форми на непрощаване се дължат на това, че миналото е прекалено много, а присъствието —недостатъчно.

***

  На повечето хора им е трудно да повярват, че е възможно състояние на съзнанието, което е напълно освободено от всякакво отрицание. Но това е освободеното състояние, за което говорят всички духовни учения. То е обещанието за спасение - не в някакво илюзорно бъдеще, а тук и сега.

***

  Намерете „тясната врата, която води към живота". Тя се нарича Настояще. Сведете живота си до сегашния момент. Ситуацията ви може да бъде пълна с проблеми-така е с повечето житейски ситуации,  но вижте дали имате някакъв проблем точно сега. Не утре, не след десет минути, а в този момент. Имате ли проблем сега?

Когато сте пълни с проблеми, няма място да навлезе нещо ново, няма място за решение. Затова при всяка възможност създавайте малко място, малко пространство, за да видите живота зад житейската ситуация.

Достатъчен е един прост избор, едно просто решение: каквото и да стане, повече няма да си създавам болка. Няма да създавам повече проблеми. Решението е просто, но е и много радикално. Няма да го вземете, ако не ви е наистина омръзнало да страдате, ако не ви е дошло до гуша. И няма да успеете да го приложите без достъп до силата на Настоящето. Ако не създавате повече болка за себе си, няма да създавате повече болка и за другите. Ще престанете да замърсявате красивата Земя, вътрешното си пространство и съвкупната човешка психика с негативизма на проблемотворството.

***

  Когато започнете да почитате настоящия момент, нещастието и борбата ще изчезнат, животът ще тече радостно и леко. Когато действате от съзнанието за настоящия момент, каквото и да правите, то е пропито с качество, грижа и любов - дори да става въпрос за нещо съвсем просто.

***

  Когато престане натрапчивият стремеж за отклонение от Настоящето, радостта от Битието се влива във всичко, което правите. От момента, в който вниманието ви се обърне към настоящето, започвате да чувствате присъствие, спокойствие, мир. Вече не зависите от бъдещето за вашето себеосъществяване или удовлетворение, не чакате от него спасение. Затова не зависите от резултатите. Нито провалът, нито успехът са в състояние да променят вътрешното ви състояние на Битие. Намерили сте живота, скрит зад житейската ситуация.

Да се освободите от времето означава да се освободите от психическата потребност от миналото като ваша самоличност и от бъдещето като ваше себеосъществяване. Това е най-дълбоката трансформация на съзнанието, която можете да си представите. В някои редки случаи промяната се случва драматично и радикално, веднъж и завинаги. Това обикновено се получава при пълна капитулация в момент на силно страдание. Повечето хора обаче трябва да поработят, за да се случи.

След като зърнете няколко пъти безвремевото състо-яние на съзнанието, започвате да се движите напред-назад между измеренията на времето и присъствието. Първо осъзнавате колко рядко вниманието ви е истински в Настоящето. Но само да знаете, че не присъствате, вече е голям успех — това знаене е присъствие, дори отначало да трае само няколко секунди

Така, преди да се установите стабилно в състоянието на присъствие, тоест преди да бъдете напълно съзнаващи, известно време се движите между съзнанието и несъзнанието, между състоянието на присъствие и състоянието на отъждествяване с ума. Губите Настоящето, връщате се отново към него и така много пъти. Накрая присъствието става преобладаващо състояние.

***

  Това, което наричам обикновено несъзнание, означава да се идентифицирате с мисловния процес и емоциите си, реакциите, желанията и отвращенията си. Това е обичайното състояние на повечето хора. В него ви управлява его-умът и вие не съзнавате Битието. То не е състояние на остра болка или нещастие, но е състояние на почти непрекъснат дискомфорт, недоволство, отегчение или нервност -нещо като фон от статично напрежение. Може би не го съзнавате, защото то до такава степен е част от „нормалния" ви живот, точно както не съзнавате непрекъснатия фон от шум като бръмченето на климатика, докато той не спре. Когато обаче внезапно спре, изпитвате облекчение. Много хора използват алкохола, наркотиците, секса, храната, работата, телевизията и дори пазаруването като болкоуспокояващи в несъзнателен опит да отстранят този основен дискомфорт. В този случай занимание, което може да носи голямо удоволствие, ако се упражнява умерено, става натрапчиво или пристрастяващо и носи единствено и само кратко облекчение на симптомите.

***

  В обикновеното несъзнание, привичната съпротива или отричането на това, което е, създава дискомфорта и недоволството, което повечето хора приемат за нормален живот. Когато тази съпротива се усили заради някакво предизвикателство или заплаха за егото, поражда се силен негативизъм под формата на гняв, силен страх, агресивност, потиснатост и т.н. Дълбокото несъзнание често означава, че е задействано болковото тяло и вие сте се отъждествили с него. Физическото насилие би било невъзможно без дълбокото несъзнание. То може да се прояви лесно, където и когато тълпа от хора или дори цяла нация генерира колективно негативно енергийно поле.

***

  Най-добрият показател за вашето ниво на несъзнание е начинът, по който се справяте с предизвикателствата на живота, когато се срещнете с тях. Посредством тези предизвикателства несъзнаващият човек затъва по-дълбоко в несъзнанието, а съзнаващият започва да осъзнава по-силно. Можете да използвате предизвикателството, за да се пробудите, или пък да му позволите да ви повлече в още по-дълбок сън. Тогава сънят на обикновеното не-съзнание се превръща в кошмар.

Ако не съумявате да присъствате дори в нормални обстоятелства, например когато седите сами в стаята, разхождате се из гората или слушате някого да говори, значи със сигурност няма да успеете да останете съзнаващи, когато нещо „се обърка" или се сблъскате с трудни хора или ситуации, със загуба или заплаха за загуба. Реакцията ще ви превземе, а тя в крайна сметка винаги е някаква форма на страх и ще ви повлече в дълбокото несъзнание. Тези предизвикателства са вашият изпит. Единствено начинът, по който се справяте с тях, показва на вас и на другите къде сте по отношение на състоянието на съзнанието,… Затова е много важно съзнанието да навлезе в живота ви в обикновените ситуации, когато всичко върви относително гладко. Така силата на присъствието ви расте. Тя генерира енергийно поле с висока вибрационна честота във вас и около вас. Никакво несъзнание, никакво отричане, никакво несъгласие или насилие не могат да навлязат в това поле и да оцелеят, както тъмнината не може до оцелее в присъствието на светлината.

***

  Нещастието ви замърсява не само вашето вътрешно битие и околните, но и колективната човешка психика, от която представлявате неделима част. Замърсяването на планетата е само външен израз на вътрешното психическо замърсяване - милиони несъзнателни хора, които не поемат отговорността за вътрешното си пространство.

Замърсявате ли света или чистите мръсотията? Вие отговаряте за своето вътрешно пространство, вие и никой друг, и вие отговаряте за планетата. Както в себе си, така и навън: ако хората изчистят вътрешното замърсяване, ще престанат да замърсяват извън себе си.

***
  Как е било възможно хората да убият над 100 милиона свои събратя само през XX век? Причиняването на болка в такива мащаби от едни хора на други е отвъд всякакви граници на въображението. И тук не вземаме предвид психическия, емоционалния и физическия тормоз, изтезанията, болката и жестокостта, които хората продължават всеки ден да си причиняват един на друг, както и на други разумни същества.

Дали правят това, защото са в контакт с естественото си състояние, с радостта от живота вътре в себе си?

Разбира се, че не. Само хора в дълбоко негативно състояние, които се чувстват наистина ужасно, биха създали подобна реалност като отражение на начина, по който се чувстват. Сега те рушат природата и планетата, която ги храни. Не е за вярване, но е истина. Хората са опасно луд и много болен вид. Това не е съждение, а факт. Факт е също, че разумът е запазен зад лудостта, Изцелението и спасението са достъпни още сега.

***

  Ако намирате своето „тук и сега" за непоносимо и то ви прави нещастни, имате три възможности; да се махнете от ситуацията, да я промените или да я приемете напълно. Ако искате да поемете отговорност за живота си, трябва да изберете един от тези три варианта, и то веднага. След това приемете последствията. Без оправдания. Без негативизъм. Без психическо замърсяване. Поддържайте чисто вътрешното си пространство.

Ако наистина нищо не можете да направите, за да промените своето „тук и сега", и ако не можете да се махнете от ситуацията, тогава я приемете изцяло, изоставяйки всякаква вътрешна съпротива. Така неистинското нещастно „аз", което обича да се чувства нещастно, сърдито или самосъжаляващо се, не може да оцелее. Това се нарича капитулация. Тя не е слабост. В нея има голяма сила. Само предалият се притежава духовна сила. Посредством капитулацията ще се освободите от ситуацията вътре в себе си. Може да забележите, че ситуацията се променя без всякакво усилие от ваша страна. Но във всички случаи вие сте свободни.

***

  „Един ден ще успея." Целта отнема ли толкова много от вниманието ви, че да свеждате настоящето до средство за постигането и? Отнема ли ви радостта от това, което правите? Чакате ли тепърва да започнете да живеете? Ако си създадете такъв мисловен навик, каквото и да постигнете и придобиете, настоящето никога няма да бъде достатъчно добро, бъдещето винаги ще ви се струва по-добро. Съвършена рецепта за постоянно неудовлетворение и неосъщественост, не мислите ли?

Имате ли навика да „чакате"? Каква част от живота си прекарвате в чакане? „Чакане на дребно" аз наричам чака-нето на опашка в пощата, чакането в задръстване или на летището, чакането на нечие пристигане, на края на работното време и така нататък. „Чакане на едро" е очакването на следващата ваканция, на по-добра работа, децата да пораснат, да дойде истинската любов, успехът, парите, да станете значими или просветлени. Нерядко хората прекарват целия си живот в чакане да заживеят.

Чакането е състояние на ума. По същество то означава, че искате бъдещето, а не искате настоящето. Не искате това, което имате, искате нещо, което нямате. С всяко чакане несъзнателно създавате вътрешен конфликт между „тук и сега", където не искате да бъдете, и представата за бъдещето, където искате да бъдете, Това влошава значително качеството на живота ви, защото губите настоящето.

Няма нищо лошо в това да се стремите да подобрите ситуацията си. Нея можете да подобрите, но не и живота си. Животът е първичното. Животът е най-дълбокото вътрешно Битие. Той вече е цялостен, пълен и съвършен. Ситуацията ви се състои от условията и преживяванията ви, Няма нищо лошо в това да си поставяте цели и да се стремите към постижения. Грешката е в това да ги използвате като заместител на усещането за живота, за Битието. Единственият път към тях е в Настоящето

Много хора например чакат да преуспеят. Това не може да се случи в бъдещето. Когато почитате, признавате и напълно приемете сегашната си реалност - там, където сте, това, което сте, това, което правите - когато приемете изцяло онова, което имате, сте благодарни за него, благодарни за това, което е, за Битието. Благодарност за настоящия момент и пълнота на живота сега - това е истинското благополучие. То не може да дойде някога в бъдещето. След това, с времето, то може да се прояви по различни начини за вас.

Ако сте недоволни от това, което имате, или дори разочаровани или ядосани за сегашен недоимък, това ви мотивира да забогатеете, но дори и да направите милиони, пак изпитвате вътрешното усещане за недостатъчност, дълбоко в себе си продължавате да се чувствате не-осъществени. Може да изживявате нови и вълнуващи неща, които се купуват с пари, но те идват и си отиват и винаги ви оставят усещане за празнота и нужда от още физически и психически удоволствия. Няма да бъдете в Битието и да чувствате пълнотата на живота сега -единственото истинско благополучие.

Затова се откажете от чакането като състояние на ума. Когато се уловите, че се впускате в чакане, дръпнете се от него. Елате в сегашния момент. Просто бъдете и се радвайте на това. Ако присъствате, никога няма да имате нужда да чакате нищо.

***

  Направете един опит. Затворете очи и си кажете: „Чудя се каква ли ще е следващата ми мисъл." После останете с будно внимание и чакайте следващата мисъл. Бъдете като котка, която дебне пред миша дупка. Каква мисъл ще излезе от дупката? Опитайте още сега.

Е?

Доста трябваше да почакам, докато се появи мисъл.

Именно. Докато се намирате в състояние на наситено присъствие, сте свободни от мисленето. Спокойни сте, но много будни. В момента, в който вниманието ви падне под определено ниво, настъпва мисленето. Връща се мисловният шум, тишината изчезва. Отново сте във времето.

***

  Понеже живеем в такава подчинена на ума култура, по-голямата част от съвременното изкуство, архитектура, музика и литература са лишени от красота, от вътрешна същност - с много малко изключения. Причината е, че хората, които ги създават, не могат - дори за миг - да се освободят от ума си. Затова никога не са във връзка с онова място вътре в себе си, където се раждат истинското творчество и красота. Оставен на себе си, умът създава чудовища, и то не само в художествените галерии. Вгледайте се в градския пейзаж и в промишлените райони. Никоя друга цивилизация не е създавала толкова грозота.

***

  За повечето хора вече единствената почивка, която намират от собствения си ум, е в това, от време на време да се озовават на ниво на съзнанието под нивото на мисълта. Всеки прави това нощем, докато спи. Същото се случва в известна степен посредством секса, алкохола и наркотиците, които потискат излишната умствена дейност. Ако не бяха алкохолът, успокоителните, антидепресантите и незаконните наркотици, които се употребяват в огромни количества, лудостта на човешкия ум би била дори още по-очевидна. Смятам, че ако бъдат лишени от наркотиците си, голяма част от хората ще се превърнат в опасност за себе си и за другите. Разбира се, тези наркотици също ви държат в капана на едно болестно състояние. Широката им употреба само отлага разпадането на старите умствени структури и появата на по-висшето съзнание. Макар че отделният им потребител може да получи известно облекчение от ежедневния тормоз на ума, той не може да генерира достатъчно количество съзнателно присъствие, за да се издигне над мисълта и така да намери истинско освобождение.

***

  Битието може да се почувства като вечно присъства-щото „аз съм", което е отвъд името и формата, Да го почувствате и така да знаете, че сте, да пребивавате в това състояние с дълбоки корени - това е просветлението и истината, за която Иисус е казал, че ще ви направи свободни.

За да осъзнаете Битието, трябва да си върнете съзнанието, обсебено от ума. Това е една от най-важните задачи в духовното ви пътуване. Тя ще освободи огромно количество съзнание, което преди е било в капана на безполезно и натрапчиво мислене. Много ефикасен начин за постигането му е просто да изместите фокуса на вниманието си от мисленето към тялото, където Битието може да бъде почувствано пряко като невидимо енергийно поле, даващо живот на онова, което възприемате като свое физическо тяло.

***

  ВРЪЗКАТА С ВЪТРЕШНОТО ТЯЛО

Моля ви, опитайте сега. Може би ще е по-добре да затворите очи за това упражнение. По-нататък, когато „да бъдете в тялото" ще стане нещо естествено и лесно, това вече няма да бъде нужно. Насочете вниманието си навътре в тялото. Почувствайте го отвътре. Живо ли е то? Има ли живот в дланите, ръцете, краката, стъпалата, корема, гърдите? Усещате ли едва доловимото енергийно поле, с което е пропито цялото тяло и което изпълва с живот всеки орган и всяка клетка? Усещате ли го едновременно във всички части на тялото като единно енергийно поле? Останете съсредоточени в продължение на няколко секунди върху усещането на вътрешното тяло. Не започвайте да мислите за него. Чувствайте го. Колкото повече внимание му отдавате, толкова по-ясно и по-силно ще стане усещането. Ще почувствате как всяка клетка става по-жива, а ако имате силна способност за визуализация, може да видите как тялото ви започва да излъчва светлина. Макар че този образ може временно да ви бъде от полза, обърнете повече внимание на усещането, отколкото на каквито и да е възникващи образи. Колкото и красив или силен да е един образ, той вече е дефиниран във форма и не позволява по-дълбоко проникване.

Усещането за вътрешното тяло е безформено, безпределно и неизмеримо. Винаги можете да проникнете още по-дълбоко в него. Ако на този етап не можете да почувствате много, обърнете внимание на това, което успявате да почувствате. Може би лек гъдел в дланите и стъпалата. За момента това е достатъчно. Просто се съсредоточете върху усещането. Тялото ви оживява. По-късно ще се упражняваме още. Сега отворете очи, но задръжте част от вниманието си върху вътрешното енергийно поле, докато се оглеждате наоколо. Вътрешното тяло се намира на прага между материалната и същностната ви самоличност - вашата истинска природа. Никога не губете връзка с него.

Колкото повече съзнание насочвате към вътрешното тяло, толкова повече се повишава вибрационната му честота, също като светлина, която се усилва, когато завъртите копчето за регулиране и увеличавате притока на електричество. На това пo-високо енергийно ниво негативността вече не може да ви въздейства и вие привличате нови обстоятелства, които отразяват тази по-висока честота.

Когато чакате нещо, където и да сте, използвайте това време, за да усетите вътрешното тяло. Така задръстванията по улиците и опашките стават приятни. Вместо мислите ви да се проектират далеч от Настоящето, потопете се по-дълбоко в него, като навлезете по-дълбоко в тялото.

***

  Докато се отъждествявате с ума, извличате себеусещането си отвън. Иначе казано, чувството кои сте идва от неща, които всъщност нямат нищо общо с това: социална роля, имущество, външност, успехи и провали, убеждения и т.н. Това фалшиво умотворно „аз" - егото - се чувства уязвимо, несигурно и винаги търси нови неща, с които да се отъждестви, за да усеща, че съществува. Но никога нищо не е достатъчно, за да му донесе трайно удовлетворение. Страхът си остава, както и чувството за недостатъчност.

***

  Докато его-режимът на съзнанието и създадените от него обществени, политически и икономически структури навлизат в последния етап на рухването си, взаимоотношенията между мъжете и жените отразяват дълбоката криза, в която се озовава човечеството. Тъй като хората все повече се отъждествяват с ума си, повечето връзки нямат корени в Битието и затова се превръщат в източник на болка, подвластни са на проблеми и конфликти.

***

  Днес милиони хора живеят сами или като самотни родители, неспособни да създадат интимна връзка или нежелаещи да повтарят безумната драма на предишни връзки. Други се хвърлят от една връзка в друга, от един цикъл на удоволствие и болка към друг, преследвайки неуловимата цел на себеосъществяването чрез свързване с противоположния енергиен полюс. Трети избират компромиса и остават заедно в нездрава връзка, в която господства негативното - в името на децата, или заради сигурността, поради принуда или навик, от страх да не останат сами или заради някаква „взаимно изгодна" договорка, или дори поради несъзнателно пристрастяване към вълненията на емоционалната драма и болка.

***

  Колкото до вътрешната ви трансформация, за нея нищо не можете да направите. Не можете да промените себе си и несъмнено не можете да промените партньора си или някой друг човек. Единственото, което можете да направите, е да създадете пространство, в което да се случи промяната, пространство, където да навлязат благодат и любов.

***

  Човечеството се намира под голям натиск да еволюира, защото това е единственият ни шанс за оцеляване. Това ще промени всички аспекти на живота ни и най-вече взаимоотношенията ни с близките. Те никога не са били толкова проблемни и пълни с конфликти. Както може би сте забелязали, ролята им не е да ви донесат щастие или себеосъществяване. Ако продължавате да преследвате спасението посредством връзка с друг човек, чакат ви разочарование след разочарование. Но ако приемете, че предназначението на връзката е да ви направи съзнаващи, а не щастливи, тогава тя наистина ще ви предложи спасение и вие ще се настроите към по-висшето съзнание, което е на път да се появи в света. Все повече болка, насилие, объркване и лудост очаква онези, които продължават да се придържат към старите модели.

***

  Повечето от така наречените нещастия в живота на хората се дължат на несъзнанието. Човек си ги създава сам, или по-точно, създава ги егото. Тези неща аз понякога наричам „драма". Когато сте напълно съзнаващи, драмата вече не се появява в живота ви.

***

  Нещата и състоянията могат да ви донесат удоволствие, но ще ви донесат също и болка. Те могат да бъдат източник на удоволствие, но не могат да ви дадат радост. Нищо не може да ви даде радост. Радостта е безпричинна и възниква вътре във вас като радост от Битието. Тя е съществен елемент на вътрешното състояние на покой - състояние, което понякога наричат божествен мир. То е вашето естествено състояние, а не нещо, за чието постигане трябва да се трудите усилено или да се борите.

***

  Несъпротивата срещу живота е състояние на благодат, спокойствие и лекота. Това състояние вече не зависи от това, нещата да изглеждат по определен начин, да бъдат добри или лоши. Звучи почти парадоксално, но когато изчезне вътрешната ви зависимост от формата, тогава общите условия на живота ви, външните форми се подобряват значително. Неща, хора и условия, които сте смятали за необходими за щастието ви, сега идват при вас без борба или усилие от ваша страна и вие сте свободни да им се наслаждавате - докато траят. Всички тези неща, разбира се, ще отминат, циклите ще идват и ще си отиват, но когато няма зависимост, вече няма и страх от загубата. Животът тече с лекота.

***

  Щастието, което извличаме от някакъв външен източник, никога не е особено дълбоко. То е само бледо отражение на радостта от Битието - бликащия от енергия мир, който ще намерите в себе си, когато навлезете в състоянието на несъпротива. Битието ви отвежда отвъд полярните противоположности на ума и ви освобождава от зависимостта от формата. Дори ако всичко около вас рухва и се разпада, вие все така ще имате в себе си дълбока сърцевина от покой. Може би няма да бъдете щастливи, но ще бъдете в мир.

***

  Винаги, когато забележите, че във вас е възникнала някаква форма на негативност, гледайте на нея не като на провал, а като на полезен сигнал, който ви казва: „Събуди се. Излез от ума. Присъствай."

И така, винаги, когато усетите да се надига негативността, била тя причинена от външен фактор, от мисъл или дори съвсем без видима причина, виждайте в нея гласа, който казва: „Внимание. Тук и сега. Събуди се."

***

  Всички, с които общувате, ще бъдат докоснати от присъствието ви и повлияни от покоя, който излъчвате, независимо дали го съзнават или не. Когато присъствате изцяло и хората около вас имат поведение на несъзнаващи, няма да изпитвате нужда да реагирате и затова няма да придавате реалност на това поведение. Спокойствието ви е толкова огромно и дълбоко, че всичко, което не е мир, изчезва в него, сякаш никога не го е имало.

***

  Това, което сте, винаги е по-жив учител и има по-силно преобразуващо въздействие върху света от всичко, което казвате, и е по-важно от всичко, което правите.

***

  Всички злини са следствие на несъзнанието. Можете да облекчите последиците от него, но не можете да ги премахнете, докато не премахнете причината. Промяната се извършва във вас, а не извън вас.

***

  Капитулацията е простата, но дълбока мъдрост да се оставите на потока на живота, вместо да му се противопоставяте. Потока на живота можете да изпитате единствено в Настоящето, затова да капитулирате пред него означава да приемете безусловно и безрезервно сегашния момент. Да се откажете от вътрешната съпротива срещу това, което е. Вътрешна съпротива означава да казвате „не" на това, което е, посредством съждения на ума и емоционална негативност.

***

  Вървите нощем по път, заобиколени от гъста мъгла. Но имате силно фенерче, което разкъсва мъглата и създава пред вас тясно светло пространство. Мъглата е вашата жизнена ситуация, която включва миналото и бъдещето. фенерчето е вашето съзнателно присъствие. Светлото пространство е Настоящето.

***

  Ако намирате своята житейска ситуация за незадоволителна или дори за непоносима, само капитулацията може да ви помогне да разбиете несъзнателния модел на съпротивата, който я поддържа.

Чрез несъпротива-та качеството на съзнанието ви и следователно качеството на всичко, което правите, се подобрява неизмеримо. След това резултатите идват от само себе си и отразяват това качество

Именно качеството на съзнанието ви в този момент определя най-вече какво бъдеще ви очаква, затова капитулацията е най-важното, което можете да направите, за да предизвикате положителна промяна. Всяко действие, което предприемете, е на второ място по значение. Истински позитивно действие не може да произлезе от състояние на некапитулация на съзнанието.

Като съсредоточите цялото си внимание върху Настоящето, несъзнателната съпротива става съзнателна и това е нейният край. Не може да сте едновременно съзнаващи и нещастни, съзнаващи и изпълнени с негативност. Негативността, нещастието и страданието под каквато и да е форма означават наличие на съпротива, а тя винаги е несъзнателна.

***

  Премахнете времето, като съзнавате съсредоточено настоящия момент, и нещастието ще умре. Но вие искате ли то да умре? Настина ли ви е дошло до гуша? Кои ще сте без него?

***

  Докато не започнете да прилагате капитулацията, духовното измерение си остава нещо, за което четете, говорите, вълнувате се, пишете книги, мислите, вярвате - или не вярвате, според случая. Няма значение. Едва с капитулацията то става жива реалност в живота ви. Тогава енергията, която излъчвате и която управлява живота ви, има много по-висока вибрационна честота от умствената енергия, която все още управлява нашия свят - енергията, създала сегашните обществени, политически и икономически структури на нашата цивилизация, които упорито се възпроизвеждат посредством образователните системи и медиите. Чрез капитулацията в този свят навлиза духовна енергия. Тя не създава страдание за вас, за други хора или за която и да е друга форма на живот на тази планета.

***

  Хората, движени от умствена енергия - а те са все още повечето от обитателите на земята - не съзнават съществуването на духовната енергия. Тя принадлежи към реалност от друг порядък и ще направи света различен, когато достатъчно много хора бъдат в състоянието на капитулация и поради това напълно свободни от негативност. Ако Земята оцелее, такава ще бъде енергията на онези, които ще я населяват.

***

  Безмълвното, но наситено присъствие разпръсква несъзнателните шаблони на ума. Те може да продължат да действат още известно време, но вече няма да ръководят живота ви. Външните обстоятелства, на които сте се противили, също ще се променят бързо благодарение на капитулацията. Тя има мощно преобразяващо действие върху обстоятелствата и хората. Ако положението не се промени веднага, приемането на Настоящето ви позволява да се издигнете над това. Във всички случаи сте свободни.

***

  Непредприемането на никакви действия в състояние на интензивно присъствие има мощно преобразяващо и поправящо въздействие върху ситуации и хора.

***

  Егото вярва, че вашата сила е в съпротивата, а в действителност съпротивата ви откъсва от Битието-единственото място, където има истинска сила. Съпротивата е слабост и страх, маскирани като сила. Онова, което егото вижда като слабост, е вашето Битие с неговата чистота, невинност и сила. Което то смята за сила, всъщност е слабост. Затова егото съществува в непрекъснат режим на съпротива и играе фалшиви роли, за да прикрие вашата „слабост", която в действителност е вашата сила.

***

  Докато няма капитулация, несъзнателното изпълнение на роли съставлява голямата част от общуването между хората. При капитулацията вече няма нужда от отбрана на егото и от фалшиви маски. Ставате много прости, много реални. „Това е опасно," казва егото, „ще ви наранят, ще станете уязвими." Разбира се, егото не знае, че само като се откажете от съпротивата, като станете „уязвими", можете да откриете своята истинска същностна неуязвимост.

Капитулацията не променя това, което е, или поне не пряко. Тя променя вас. Когато вие се промените, целият ви свят се променя, защото светът е само едно отражение.

Ако не можете да приемете външните обстоятелства, приемете това, което е вътре във вас. Ако не можете да приемете външното състояние, приемете вътрешното. Това означава да не се противите срещу болката. Позволете й да я има. Капитулирайте пред скръбта, отчаянието, страха, самотата -пред всяка форма, която приеме страданието. Наблюдавайте го, без да му давате определения с ума си. Прегърнете го. Тогава вижте как чудото на капитулацията превръща дълбокото страдание в дълбок мир. Това е вашето разпятие. Нека то стане вашето възкресение и възнесение.

***

  Когато няма изход от нещо, винаги има начин да го прекосите. Затова не обръщайте гръб на болката. Посрещнете я лице в лице. Почувствайте я пълно - почувствайте я, а не мислете за нея!

Тъй като е невъзможно да избягате от чувството, единствената възможност за промяна е да се потопите в него, иначе нищо няма да се промени. Отдайте цялото си внимание на това, което чувствате, но не го наричайте с епитети. През цялото време бъдете с будно внимание. Отначало мястото може да ви се стори тъмно и страшно и когато усетите желание да се обърнете и да избягате, го забележете, но не позволявайте от това да последва действие. Вниманието ви трябва да остане върху болката, усещайте скръбта, страха, ужаса, самотата - каквото и да е. Останете будни и присъстващи - присъстващи с цялото си Битие, с всяка клетка на тялото си. Така внасяте светлина в тъмнината. Това е пламъкът на вашето съзнание. Отдавайки пълното си внимание, вие използвате силата на Настоящето, тоест силата на своето присъствие. Никакви останки от съпротива не могат да оцелеят пред него. Присъствието елиминира времето. Без времето не могат да се запазят нито страданието, нито негативността.

***

  Тъй като съпротивата е неотделима от ума, отказът от нея - капитулацията - означава край на господството на ума над вас, на това, той да се преструва, че сте вие, на фалшивия бог. Желанието да съдите, негативността изчезват. Отваря се светът на Битието, който е бил замъглен от ума. Внезапно във вас настъпва огромно спокойствие, неизмеримо чувство за мир. В този мир има голяма радост. А в радостта - любов. А най-вътре е свещеното, неизмеримото, неназовимото.

***

  Съзнателното избиране на просветлението означава да се откажете от връзката си с миналото и бъдещето и да превърнете Настоящето във фокусна точка на живота си. Означава да изберете състоянието на присъствие, вместо да бъдете във времето. Означава да кажете „да" на това, което е. Тогава вече няма да имате нужда от болка. Колко още време мислите, че ще ви трябва, преди да успеете да кажете: „Повече няма да създавам болка и страдание"? Колко още болка ви е нужна, преди да можете да направите този избор?

Никой не избира болестното, конфликта, болката. Ни-кой не избира лудостта. Те се случват, защото във вас няма достатъчно присъствие, което да разпръсне миналото, няма достатъчно светлина, която да разпилее мрака.