Две нива на съзнание

„Състоянието на просветление е постижимо, тук и сега...“

„…дълбока трансформация на човешкото съзнание - не като далечна бъдеща възможност, а достъпна още в този момент, който и да сте, където и да сте.“

Екхарт Толе

 

Тук разглеждаме двата основни, принципно различни типа съзнателност, в каквито можем да изживяваме реалността. Погледнати по друг начин, нивата ни на съзнание могат да бъдат видяни и разбирани като безброй много или безкрайно разширяващи се - всяко със свои особености, тънкости и характерни черти. За целите на максималната яснота и непосредствена практическа полза за читателя, тук схематизираме и опростяваме разглеждането, като не претендираме за изчерпателност или перфектност на анализа. Водим се от разбирането, че на поелия по пътя на Духовната Трансформация са достатъчни минимум знания при максимум яснота върху принципни моменти.

Визираме добре познатото на всеки личностно, нехармонично ниво на съзнание и навлизащата през последните десетилетия в света ни, все още нова и непозната за него Хармонична, надличностна Съзнателност.

Съзнание на личността

Вероятно най-характерната черта на личностното ниво на съзнание е неговата изцяло и само външна насоченост; то е външно ориентирано съзнание. Изживяване на „реалността“като външна, при пълно непознаване и непризнаване на вътрешен план. Дори да погледне „навътре“, личността го прави по „външен“ начин и чрез външен инструментариум. Фиксацията във външното неизбежно води до неговото окачествяване, квалифициране или етикетиране, известно като осъдителност. Осъждащото мислене (чувстване) е пряко свързано с изцяло външното осъзнаване на света. Излишно е да подчертаваме, че осъдителността почива върху изключително едностранчива, ограничена, невежествена, инфантилна и в крайна сметка невярна гледна точка. Осъдителността е неприемане на „реалността“. Подчертаваме -личностното съзнание е дълбоко неприемащо по природата си. Съзнание на оцеляване, битка, борба. Неприемането може да има безброй форми и разновидности. „Негативна“ форма на неприемане може да се изяви като нетолерантност, несъгласие, съпротива, борба, негодуване, недоволство, гняв и техните безброй нюанси и гами в болката на различни отричания. „Позитивно“ неприемане са всякакви форми на амбиции, стремежи, искания, желания. Желанията са породени от неприемане на сегашния момент и могат да са не по-малко отровни, агресивни и разрушителни от което и да е открито гневно недоволство. По простата причина, че желаенето е по природата си недоволство. Желанията са плод на дълбоко вкоренената в личността заблуда, че само и единствено „благоприятни“ външни случвания могат да ни направят „щастливи“. Концепцията за „щастие“, зависещо от външни случвания, е особено характерна за личностното изживяване и е изключително илюзорна, заблуждаваща и дълбоко нездрава като разбиране. „Който търси щастие ще намери нещастие“, казват будистите. Защо? Защото търсенето на щастие във външни случвания ни прави подвластни на капризите на събитията, много е просто. Добруването по външен начин, зависещо от ставащи работи, е обречено на неминуема болка. Дълбоко типичното за личността неприемане на живота и самия себе си може да се разбере и като неприемане на сегашния миг, нежелание да сме тук и сега. Непоносимостта към „сега“ се проявява обикновено в желания за бъдещи случвания и зацикляне в отминали работи, като и едните, и другите са по правило в сферата на небивалици, преувеличения и прочее илюзорни лични светове. Непоносимостта към „тук“ се изживява като припряност, бързане за някъде, „динамичност“, мечти да сме някъде другаде и пр. хиперактивности.

Изживяването на различни форми на страдание и болка е особено характерна за личностното съзнание илюзорност. Личността генерира и консумира денонощно болка, пласт от нея жадува и обожава болезненото, драматичното, страшното и всичко що е противоестествено, грозно и принизяващо. Личността е създала култура на болката, живее в цивилизация на страданието и ако някой не вярва в това, нека се вгледа в историята и види какви събития преобладават там. Вгледайте се в преобладаващата тематика на който си изберете жанр. Припомнете си за какво преобладаващо се пише в книгите, какво е обичайното послание или настроение в музиката, вижте заглавията или рекламите на филмите, отворете някой новинарски сайт, пуснете телевизора и се поразходете из каналите. Култура на драматизма - личен, политически, икономически, исторически, спортен, потребителски и какъвто се сетите. Но да оставим настрана културата, историята и цивилизацията като цяло; нека видим какво преобладава в личното ни изживяване. Вижте какви са личните ви отношения с близки, приятели, колеги, непознати. Що-годе добри ли са (не казваме перфектни) или дълбоко конфликтни, травмирани и в крайна сметка болезнени? Тук подчертаваме особено характерна черта на личностното изживяване - неприемане на другите, усещане за състезателност и конкурентност, и неминуем конфликт. Надценена и подценена самооценка; вибрация на болезнена съревнователност. Илюзията за болка е толкова характерна за света на личността, че някои учители разбират човешкото съзнание като „болково тяло“. Изкривено, деформирано, дисфункционално, болно, дисхармонично съзнание на личността, отгледало зъл демон във всеки от нас, известен като „его“. Егото е изцяло деструктивна същност, присъща за всяка личност, гладно за всевъзможни негативизми и болки. Периодично огладнявайки за болка, я създава чрез външни драми или консумира такава, предварително консервирана и складирана в резервоарите на болковото тяло. Его съществото обожава да създава болки и драми -вътрешни и външни, лакомо хранейки се с ниски вибрации; еднакво агресивно и враждебно и към нас самите, и към околния свят. Зад всяка болка, драма, трагедия, трус в живота на отделния човек или цивилизацията като цяло стои егото - чудовището, произвеждащо и хранещо се с болка.

Кои са непосредствените инструменти на болката, с които егото ни тероризира? Някой ще посочи умът с ограниченото си разбиране и неверни убеждения или предразсъдъци, с каквито е изпълнен. Друг би посочил емоционалното ни начало като същинският тиранин, под чието робство живеем; мотивациите ни са подвластни на емоции, а всяка емоция е в края на краищата форма на болка. Дори привидно ведри и радостни емоции са само „добрият“ полюс на една и съща психична, небалансирана енергия. Със сигурност мислите и емоциите мощно си взаимодействат и подсилват взаимно. В нас живее бетонирана дълбока негативна умствено-емоционална програмност, приковаваща ни към еднотипни нерадостни изживявания - механизъм, известен като карма.

Коя е базисната, изходната, основополагащата енергия, вибрация или по-скоро емоция, стояща зад всяка форма на болезненост, така характерна за илюзорното битие на личността? Страхът. В този смисъл няма да е погрешно да се разбира личностното съзнание като съзнание на страха. Зад всяка наша болка, негативизъм, дисхармония стои някаква изначална форма на страх. Страх, идващ от усещането за откъснатост, изоставеност, неподкрепеност, отхвърленост; пряко следствие на прекъсването на връзката между личността и Духа, състояла се в далечното минало.

От чисто енергийна гледна точка следва да е известно, че небалансираното, нехармонично личностно изживяване е свързано с постоянна загуба на лична психична сила и енергия. Буквално отдаваме, пилеем и губим сила и енергия в шаренията на външни събития, отношения, случвания, и безчет умствено-емоционални бивалици и небивалици. Енергията ни се накъсва и фрагментира като ставаме все по-нецялостни и все по-далеч от изначалния Перфектен Замисъл на Силата, която ни е Сътворила. Освен че личността е склонна към отдаване и загуба на сила, тя е отворена към безконтролно и несъзнателно приемане на ненужна и непринадлежна и вибрация, енергия, съзнание и прочее баласт.

Как да разберем къде се намираме, в коя част на скалата, наречена съзнание? По един единствен начин: чрез Осъзнатост. Осъзнатостта е непрекъснато, будно, внимателно присъствие, наблюдение върху мисли, емоции, постъпки, случващо се в реалността. Какво излъчваме? Какво привличаме? Какво ни показва всяка наша емоция, мисъл, случка, среща, дума - от и към нас? Будното Осъзнаване на ставащото в нас и отражението му в реалността е безценен духовен инструмент. Осъзнаването буквално транспортира Духовна Светлина от надличностните ни пластове тук, в света на личността, като Одухотворява и Просветлява всеки аспект в живота ни. Не е лесно човек, свикнал да живее в несъзнателност, хаотично пришпорван от емоции, да стане отведнъж Съзнателен и Наблюдаващ се. Но е крайно необходимо, ако поне малко сме привлечени от идеята да Трансформираме съзнанието си. Как да постигнем Осъзнатост? Като положим усилия в тази насока, друг начин не съществува. Имаме много работа пред себе си и просто няма кой друг да я свърши освен ние самите. Просто Осъзнавайте и не жалете усилия в тази насока. Изграждайте навици да се Наблюдавате; Наблюдавайте какво мислите, какво чувствате и как реалността ви отвръща.

По какво безпогрешно да разпознаем, че съзнанието ни е закотвено в небалансирания, нехармоничен умствено-емоционален личностен пласт? Първият, кардинален и безпогрешен признак, че сме в егото си, е изживяването на всякаква форма на неприемане. Нека си отговорим внимателно, искрено и съвсем честно на въпроси от типа на: Осъдителни ли сме към хора и техните качества, прояви, изживявания? Имаме ли непоносимост към някого, мразим ли, завиждаме ли, сравняваме ли се? Спорим ли? Държим ли да сме винаги прави, да надприказваме и надвикаме „другите“? Саркастични ли сме, иронизираме ли, сплетничим ли, мислим ли натрапчиво за отношения, прояви, поведение? Имаме ли надценено или подценено самомнение? Надменни ли сме, арогантни ли сме, или пък обратното - комплексирани и свити ли сме? Толерантни ли сме? Обиждаме ли се лесно, мнителни ли сме? Лесно ли прощаваме или не? Има ли в нас обида към някого или към живота? Има ли вина в нас? Критични ли сме към себе си или сме склонни да си простим? Честни ли сме към хората или сме манипулатори и егоисти? Играем ли роли или сме себе си? Харесваме ли се, приемаме ли се такива, каквито сме? Осъдителни ли сме към реалността и случващото се в нея -икономика, политика, екология, култура, нрави, новини, публични личности и пр. Имаме ли в себе си нагласа за борба, негодуване, осъждане, мразене, гневност? Имаме ли амбиции, желания, мечти и прочее жадувания и страстности? Изживяваме ли болезнени емоции от всякакъв характер, има ли болка в живота ни и усещането ни за него? Имаме ли пристъпи на тъга, самота, самосъжаление? Тъгата е особено агресивно неприемане на живота ни. Очакваме ли „щастие“, подвластни ли сме на идеята, че ако ни се случи нещо външно ще сме „щастливи“, а ако не - ще сме „нещастни“? Чувстваме ли се жертва на живота, „който би бил много хубав, ако еди-кое си не беше ни попречило“, смятаме ли се жертва на обстоятелства? Добре ли се чувстваме сега или имаме носталгия към минало и жадуване на бъдеще? Добре ли сме точно тук или искаме да избягаме другаде, неразбирайки че където и да сме, носейки болка в себе си и даваме живот до безкрай? Неприемането е всъщност винаги болка или израз на такава; те са двете страни на едно и също нещо.

В този смисъл като обобщение на казаното по-горе посочваме, че Наблюдаването на степента на неприемане към нас самите и към външния свят в края на краищата е напълно достатъчно, за да разберем ясно в какво ниво на съзнание сме.

Особена форма на Будност и Осъзнатост е интерпретацията на случващото се в „реалността“. Ако в живота ви присъстват „неприятности“ като инциденти, недоразумения, болести, конфликти, финансови трусове, депресии, разправии и неудачи от всякакъв характер, значи че е високо вероятно да сте в нехармонично състояние на съзнанието. Реалността много точно показва състоянието на съзнанието ни; всичко случващо се е важен и прецизен знак. Ако в живота ни нещата са горе-долу спокойни, балансирани, удачни и „всичко е наред“, значи че е високо вероятно да съумяваме да сме в относително хигиенично, балансирано състояние на съзнанието.

 

По-долу посочваме характерното за Хармоничното, Балансирано, все още ново за Земята Съзнание, което става все по-достъпно и постижимо. Живеейки по Просветлен, Одухотворен, Хармоничен, Балансиран и Благополучен начин, елиминираме болката от усещането си за живота, постигайки траен личен комфорт. Хармоничното Съзнание твори и привлича хармонична „външна“реалност без да я жадуваме, нито специално да се стремим към нея.

*** 
Хармонично, Надличностно, Приемащо Съзнание

Основополагащото, кардинално, водещо, дълбоко присъщо качество на Хармоничната, Надличностна Съзнателност е Приемането. В този смисъл единственият Духовен Урок, който имаме да научим и дълбоко да интегрираме е способността да сме Приемащи. Всички други духовни качества са второстепенни и произтичат от качеството Приемане. Състраданието се базира на дълбоко Приемане, Благодарността е висша форма на Приемане, Прошката е отказ от неприемане, Безусловната Любов е въздухът, който диша Приемащото Съзнание. Няма Духовно качество или състояние, което да не произтича от Приемане.

Концепцията за Приемане е изключително семпла, ясна, достъпна и разбираема, но в същото време се оказва непосилно трудна задача да станем реално, на практика, житейски Приемащи. Урокът по Приемане е наглед прост, но същинската трансформация на съзнанието ни към Приемане е обезкуражаващо трудоемко, понякога мъчително бавно и изнурително. Вътрешният път към Приемащо Съзнание е по правило дълъг и нелек. С лекота разбираме Истината, наречена Приемане, но трудно я интегрираме като свое същностно, дълбоко качество; трудно допускаме реално, същинско Приемане в изживяването си.

Какъв е пътят към Приемане? Пътищата са безброй; вероятно всяка същинска Духовна практика води до Приемащо Съзнание. Подходи и начини много, но всъщност пътят е един; Учението е едно. То гласи: трансформация на неприемащото, личностно съзнание на болката към Приемащо, Просветлено Съзнание на Радостта. Пътят е вътрешен, надличностен; по умствено-емоционален начин не сме в състояние да се трансформираме. На умствено ниво е достатъчно просто да знаем този минимум от Истини и да се наблюдаваме. Нищо повече. Умът не може да извърши дълбока, същинска промяна; не е по силите му. Затова всякакви агитации или призиви са неуместни. Неуместни са и „позитивни“ утвърждения от типа „Обичам се“ или „Постигам Приемане“. Всяко „програмиране“ на умствено или подсъзнателно ниво извиква до безкрай съпротиви и активира обратни на Приемането полюси.

Пътят към личностна трансформация, независимо от конкретния подход преминава през Връзка с Висшата ни Съзнателност.

Единствено и само Духовният, изцяло надличностен План е в състояние да ни трансформира към Хармонично, Приемащо Съзнание. Колкото повече интегрираме Приемане в себе си, толкова по-дълбоко се Свързваме с Висшата си Съзнателност и толкова по-уверено канализираме Вибрацията и. И обратното-колкото по-често пребиваваме в контакт с Духовното си Присъствие, толкова по-Приемащи ставаме. Присъствието ни в енергийната среда на Духовни Вибрации неусетно ни превръща в Приемащи. Затова хора, които медитират, практикуват йога, мантруват или наблюдават себе си стават „по-спокойни“. Защото макар и по различен начин и с различна скорост вливат в себе си Приемане. Обобщаваме така: пътят към Приемащо, Просветлено Съзнание преминава през Връзка, Контакт с Духовното ни начало. Свързвайки се с Висшата ни Съзнателност и Пребивавайки в нейната Субстанция се Одухотворяваме, Просветляваме към Хармонично, Приемащо Съзнание.

Какъв е начинът да се отворим към Приемане? Минималното необходимо условие в тази насока е да сме Осъзнати, Будни и Наблюдаващи. Да Присъстваме Осъзнато в изживяванията си, давайки си сметка във всеки миг в кое ниво на съзнание сме, т. е. доколко сме Приемащи. Истината, че Приемането ни Просветлява е толкова мощна, че дори простото и знаене има силата да ни Трансформира. Същинският начин и път към Приемащо Съзнание обаче, както вече се отбеляза е в контакта ни с Висшата, Духовна Съзнателност.

Какво представлява чисто практически, като усещане изживяването на Просветлено, Приемащо състояние на Съзнанието? Дълбок вътрешен Покой, Мир, Радост, Комфорт, Благополучие, Благодат, Подкрепа, Благословия. Тук правим важно уточнение. Нека не бъркаме чудесните иначе мигове на „външно“ задоволство, плод на приятни изживявания или удоволствия с Хармоничното, Приемащо Съзнание. Добре познатите ни „външни“ радости, за които така копнеем, бледнеят пред същинския безграничен Комфорт и Радост, изживявани в Просветлено Състояние. Приемащото, Просветлено, Хармонично Съзнание е безусловно, безпричинно и ви владее дълбоко без да зависи от външни случвания и обстоятелства. Казано по друг начин-Хармоничното Съзнание е мощен начин да сме дълбоко „щастливи“ независимо от каквото и да било. Рано или късно се осъзнава, че на всичкото отгоре не е трудно да извикаме в живота си мигове на Приемане, Просветление, да сме Одухотворени. Засега все още не е по силите ни да сме постоянно в Хармония, но при съзнателно извикване, Приемащото Съзнание ни е на разположение макар и за кратко; практически във всеки момент. Когато човек пребивава в Приемащо Съзнание освен дълбок и всестранен Комфорт усеща отлив, стихване на мисълта; мисленето буквално спира, при това без специални усилия. В такива мигове обаче умът е в пъти по-свеж, мощен, ефективен и здрав. Емоциите също сякаш се отливат, разтварят и стихват; усещането е за дълбоко Благополучие и Уют в което няма място за тревожност, гняв, страх, липса, тъга, обида и прочее болка. В мигове на Просветлено, Приемащо Съзнание от нас си отиват каквито и да е желания, амбиции или искания; те се заместват от дълбока Увереност, че към нас стремглаво прииждат неимоверни океани от Свръх Добро; изпълваме се със Знание, че Силата, Сътворила Света отваря към нас необятна и неизразимо красива Вселена от всяческо Благополучие. Присъствието в Приемащо Съзнание е меко казано много приятно като усещане, освен че е уникално лечебно. Плюс това, че привлича и подобна „външна“ реалност. С една дума животът ни се превръща в това, в което всъщност е – Радост. Неусетно си връщаме личната сила и енергия; ставаме цялостни.

По какво чисто практически да сме наясно доколко сме постигнали Приемащо съзнание? Най-важният признак е че от живота ни постепенно изчезва каквато и да е негативност или болезненост. Емоционалните кризи стават все по-повърхностни, рядки и леки. Неприемащи и негативни мисли все по-рядко ни спохождат и с лекота ги наблюдаваме в себе си. Преставаме да виждаме хора, явления или случки по неприятен начин. Рано или късно установяваме, че живеем без болка. Огледалото на реалността не закъснява да отрази към нас Промяната. Енергията, която излъчваме към света ни се връща усилена. Зачестяват „добри“ случвания от всякакъв характер. Дори незначителни и дребни наглед неща могат да са източник на Радост.

Лек ли е пътят към Приемащо, Хармонично, Радостно Съзнание? Не, не е лек. Налага се да поработим върху себе си. Иска се минимум отдаденост и постоянство в провеждане на различни Духовни практики, водещи до мигове на Приемане. С течение на времето става все по-лесно да извикваме моменти на Просветление. Трудно е интегрирането на тази нова за Земята и всички нас Съзнателност в непосредствения, ежедневен живот. Тъкмо си мислим, че сме постигнали напредък и нещо „външно“ с лекота ни провокира към неприемане, към първосигнална емоционална реакция, характерна за старото съзнание. Този процес на „ту долу, ту горе“ може да трае с години и да е наистина обезкуражаващ и мъчителен. Духовният план сякаш непрекъснато ни „изпраща“ макар и дребни предизвикателства за да провери реално докъде сме стигнали. Чрез тези мигове на несъзнаване и дисбаланс Висшата Съзнателност „вижда“ къде в нас все още има съпротиви, блокажи и ниска енергийност. В този смисъл всеки, който „напредне“ в Трансформацията следва да очаква малки изпити, „контролни“ и препитвания. В университета, в който попадаме, късането на изпит и откровените двойки са нещо обичайно и съвършено нормално. Двойките стават тройки, постепенно се закотвяме в света на четворките и петиците. Шестици не очаквайте; Учителят е прекалено взискателен и отговорен.

***

Малко упражнение. Извикайте максимално дълбока и мощна Връзка с Висшата си Съзнателност, толкова, колкото можете в момента. Повторете няколко пъти наум, ясно и непоколебимо: „Свързвам се с Духовната си Същност“ или просто „Свързвам се“. Изчакайте минута-две. Вероятно ще усетите прилив на Покой и Лекота. Дори нищо де не усетите, дълбоко в себе си просто Знайте, че Наистина сте Свързани. Тогава просто утвърдете нещо от типа на: „Извиквам Приемащо, Просветлено Съзнание“. Или просто кажете няколко пъти думичката „Просветление“. Изчакайте и не се обезкуражавайте, ако не усетите нищо особено при първия опит. Повторете търпеливо тази практика през следващите дни. Забележете, че не се молите никому, а заповядвате, нареждате на Енергията си в какво състояние да бъде.

Това как се чувстваме зависи само от нас и както наредим на Енергията си, така ще откликне тя.

С цялото това изложение всъщност казваме нещо много просто и ясно. И то е: Чувствайте се Добре по Висок Начин. Нищо повече. 

На принципа на Махатма Ганди, който казва „Бъди Промяната, която искаш да видиш в света“. Същото, но по друг начин казва Ленън: „Всичко, от което се нуждаем е Любов“. Този е смисълът и на мисълта на Достоевски: „Красотата ще спаси света“. Ако искаме „добър и красив“ свят, първо трябва да намерим начин вътре в нас да е „добре и красиво“. Единственият начин да сме Наистина Добре е максимално Високият.