Гледна точка: принципни разбирания относно Духовна практика

С каквато и духовна практика да се занимаваме, от централна и решаваща значимост за напредъка ни е преди всичко да съумеем да прекратим отъждествяването си с личността. Казано по друг начин: да изживеем директно и непосредствено истината, че не сме само тяло и личност, а много, много повече; че сме безгранични. С каквито и думи да обясним всичко това, то не би имало никаква стойност, ако не се изживее от практикуващия, ако не се научи от опит. Да преустановим отъждествяването не означава да отречем личността или лековато да я обявим за нереална или илюзорна, а да установим от опит че не сме само и единствено тяло-личност. Постигнем ли това, по естествен начин заживяваме в осъзнаване като безграничното съзнание, което сме. От което безгранично съзнание личността е само миниатюрна съставна частица. Не се ли раз-отъждествим от личността, не се ли разделим с илюзията че сме само и единствено личност, то каквито и духовни практики да ползваме, с каквито енергии, съзнания, школи и учители да постигнем дори свръх знания и висше майсторство, си оставаме в предверието на трансформацията. В предверието на трансформацията можете да сте майстор на енергията и ненадминат в теориите, като същевременно сте страдаща личност. Силно его, което не само че не намалява, а сякаш расте, при иначе отлична способност за канализиране на духовно съзнание плюс богата информираност относно терминология и концепции.

***

Човешкият психичен ум е генератор и консуматор на негативизъм, който се изживява като различни наглед, но в основата си принципно сходни форми на страдание. Повечето хора не предполагат, че успоредно с този личностен шум, в нас постоянно битува тих, незабележим и безграничен свят на Радост и Съвършенство - Истинската ни Природа. Изживяването ни зависи единствено от това в кое от двете „припокриващи” се нива на съзнание сме закотвили вниманието си. Фокусирани ли сме в личността, т.е. в илюзията, че единствено външното случване може да ни донесе добро, рано или късно изживяваме страдание. Открием ли Истината в нас, усещаща се като безграничен покой, лекота, пространство и дълбока, нежна радост, излизаме от „обхвата” на психичното личностно изживяване; ставаме недосегаеми за т. нар. страдание. Установим ли трайно съзнанието си в отвъдличностния, трансцендентен свят на Истината Кои Сме, постигаме хармония, покой, радост и осъществяване, независещи от каприза на временни външни случвания или произволни умствени допускания.

В този смисъл, занимаващите се с духовност имаме „да свършим” две важни неща: 1. да открием света на Истината в нас и 2. трайно да заживеем в нея. Постигането на тези два пункта е равносилно на преустановяване на отъждествяването с личността; разбираме от непосредствен опит, че личността ни е само частица от безграничност; ние сме тази безграничност.

Обобщаваме: смисълът на заниманията с духовност в края на краищата е в осъзнаването и трайното пребиваване в Истинската ни Природа, миниатюрна частица от която е личността с нейната психична склонност към болка. Пребиваването ни в Истина и Съвършенство има силата да „разтвори” и по такъв начин трансформира несъвършеният, неистински, психичен свят на личността. Животът като радост и покой е постижим сега, веднага, по силите на всеки е и това е установено преди хиляди години.

Трайният фокус в Истинската ни Природа ни позволява да изживяваме реалността от перспективата на Истината, Цялостното ни Съзнание, а не от ограничената и неистинска перспектива на страдащият психичен ум, личността. Каквато и конкретна духовна практика да използваме, тя бива същински духовна и трансформираща, ако спомага да сме в директно, пряко и непосредствено изживяване на Истината Кои Сме. Директното осъзнаване и изживяване  на Истината е изненадващо лесно постижимо и достъпно; в този смисъл не е практика, а по-скоро естествено състояние. Практиките са всъщност подход към перманентна осъзнатост и рано или късно се изоставят, когато изиграят ролята си на помощник.

Осъзнаването и директното изживяване на Истината Кои Сме е първостепенна и по същество единствената състоятелна духовна цел. Всякакви допускания или концептуални разисквания, касаещи възнесения, смяна на измерения, предполагаеми центрове на съзнание, геометрични съотношения, типове енергии и пр., не спомагащи пряко за непосредственото ни будно Присъствие в Истината, са по-скоро храна за фантазиите на ума и ни забавят по пътя към основната ни цел. Колкото и важно да ни се струва дадено мистично изживяване, медитативна практика или специално състояние, в края на краищата става дума за феномени. Като феномени, те подлежат на наблюдение и няма как да са по-значими от Онзи, Който ги наблюдава, т. е. Наблюдаващият, Истината, Абсолютът. Имаме възможност да се фиксираме в частични неща и феномени; имаме обаче и възможност да изживяваме непосредствено единството си с Осъзнаващия всичко това. И двата пътя са валидни; сами преценете кой е по-пряк.

***

ПСИХИЧЕН И ПРАКТИЧЕН УМ

С цел максимална яснота на разбиране, условно приемаме че човешкият ум се състои от два основни и съвършено различни по природата си пластове – психичен и практичен.

Тук няма да говорим за „практичният ум“, тъй като той при повечето от нас работи перфектно и не само че не създава никакви „проблеми“, но е и отличен работен „софтуер“. Практичният ум е всичко онова в нас, което е практически знания, умения, както и тяхното творческо прилагане, обогатяване и пр. Той стъпва върху минал опит и бъдещи предвиждания, но те са чисто практични и не носят болестния характер на емоционалните минало-бъдеще, характерни за  психичния ум. Практичният ум е един от многото безупречно функциониращи „органи”, дадени ни от Природата. С различен потенциал, качества и специфики при различните хора, като цяло подлежи на развитие и по правило служи безотказно. Всички благини около нас, създадени от човешка ръка, са плод на гениално работили поколения практически умове. Повтаряме: практичния ни ум функционира добре и не създава никакви проблеми, поради което не е предмет на настоящото изложение; споменаваме го единствено и само за да се отграничи ясно от психичния ум.

Психичният ум, личност или его е със съвършено различна природа от практичния. Той така се разраства, отграничава и обособява още през първите години на човешкия живот, че добива характер на отделно същество – паразит, което води автономен живот, претендирайки за автентичност и тъждественост с дадения човек. Функционира като несекващо мислене, базирано върху отминали или бъдещи емоционални интерпретации, неуморно строящо сложни и тромави интелектуални конструкции, явяващи се база на неверни, повърхностни и едностранни убеждения. Убежденията са твърдо фиксирани системи от мисли, образи, нагласи и представи, които имат свойството дълбоко да се вкореняват в цялостното ни усещане за живота. Всичко това се поддържа мощно от емоционалния ни апарат – друг наш психичен аспект. Психичният ни план като ум-емоции е дълбоко вкоренен във физическото тяло и се изразява като личност. Поради ред знайни и незнайни причини, психичният ни аспект – личността, функционира меко казано недобре и това се усеща непосредствено в „живота“ като всевъзможен негативизъм, накратко наричан тук страдание. Чрез механизмите на изкуствено генерираното страдание, умът ни ни държи в подчинение и по същество сме негови роби и заложници. Дълбоката, изначална основа на психичното същество в нас е страх от някакъв недостиг, липса на пълнота, удовлетворение, завършеност, цялостност и е всичко друго, но не покой, приемане и радост. Нездравият мисловен процес винаги е закотвен в минало-бъдеще и не цени сегашния момент. Фиксираме ли се в „сега”(което автоматично се постига при директно изживяване на Истинската ни Природа), психичното мислене спира; двете са несъвместими. Страхът от недостиг се изявява с богата гама неприемания на настоящето в диапазона конфликти, желания, очаквания и прочее съпротиви. Трайният фокус в изживяванията на психичния ум, така характерен за човечеството, неминуемо генерира страдания. Изживяването на някаква форма на болка е сигурен индикатор, че сме допуснали отъждествяване с личността. Фокусираме ли се в Истинската си Природа, страданието бързо спира и се замества от покой, усещане за пространство, радост, благодат. Използвайте това като мощен и реално работещ духовен инструмент! Покоят, усещането за пространство, радост и благодат са непогрешими признаци за Присъствие в Истината; който веднъж ги е доловил и изживял, няма как да ги сбърка с нещо друго.

Не казваме, че животът ще стане непременно безупречен като случвания и обстоятелства, ако сме в Осъзнаване на Истината; животът е такъв, какъвто е – идват и си отиват относително добри или лоши неща. Казваме, че ако сме в трайно Осъзнаване на Истината сме недосегаеми за страдание, за интерпретация на живота като болка от страна на психичния ни ум. Да, ще боли, когато се случва нещо болезнено, но това няма да ни докосва дълбоко като кой знае какво страдание, драма или трагедия, няма да ни руши, няма да оставя траен отпечатък и болката няма да е наша идентичност. Идват и си отиват болки, радости, слънчеви дни, дъждовни дни и всичко това е в реда на нещата; нищо няма чак такава решаваща важност и тежест. Животът в състояние на трайно осъзнаване на Истинската ни Природа е с усещане за постоянна радост, благодат, мир и вътрешна завършеност. Подобна вибрация твърде бързо извиква и съответна благоприятна външна реалност, което от своя страна също не се абсолютизира, тъй като нещата в крайна сметка не са важни и са преходни.

***

Как да изживеем директно Битието на Истинската си Природа?

По-долу посочваме три достъпни и разбираеми подхода.

1.      Въпрос „Кой Съм Аз?“

Ако имаме достатъчно категорично и ясно намерение да осъзнаем и почувстваме непосредствено Истината за това кои сме, не са ни нужни специални практики или подходи. Просто отправяме непоколебим въпрос към съзнанието си: „Кой Съм Аз?“ Не очаквайте отговор с думи. Ако все пак получите такъв, не му вярвайте, Истината не говори с думи. Отговорът на въпроса е толкова необятен и дълбок, че не се помества в каквито и да било представа, образ, понятие или познат ни смисъл.

Отговор на този въпрос винаги идва.

Като дълбоко, цялостно, всеобхватно усещане. Сякаш светът изведнъж се разширява, оживява, прониква се от мекота, дълбочина, феерична лекота. Свят на покой, тишина, безкрайност, безграничност, вечност. Пълнота, удовлетворение, тиха, тържествена радост. Изключително приятно, комфортно изживяване на уют, сигурност, дом. Благодат, блаженство, добро, мир. Всепроникваща любов, аромат на вечност, вечност, вечност...

Отговор на въпроса „Кой Съм Аз?“ винаги идва, винаги. Може би всеки път е различен като усещане, може би с времето отговорът-изживяване става все по-дълбок и богат. Обърнете внимание, че в моменти на Осъзнатост на Истинската ви Природа психичния ум спира. Съзнанието ви е отвъд минало-бъдеще, отвъд емоции и обичайно мислене. По естествен начин преустановявате отъждествяването си с личността – моментално, дълбоко, категорично.

Усещането, изживяването, ароматът на Истинският Аз не прилича на никое от познатите ни от обичайния живот. Изпитате ли го веднъж, никога няма да го сбъркате с нещо друго.

В такова състояние безупречно работи при нужда практичният ум; в състояние сте да сте обичайно активни без това да пречи на духовната ви осъзнатост. Нито пък практическите ви дейности биха се затруднили – напротив. В такива мигове практичният ум се енергизира, обостря, добива мощ. Тялото ви функционира перфектно. Всичко това идва да покаже простичкият факт, че постигнем ли постоянна осъзнатост, автоматично превръщаме живота си в цялостна, при това дълбока и мощна медитация. Практиките стават излишни.

Спрете четенето тук и отправете към съзнанието си въпроса „Кой Съм Аз?“ Изживейте отговора. Ако ви се стори че от първия път не се получава, повторете, проявете настойчивост.

***

Шри Рамана Махариши, изключителен духовен учител, в детството си изживял момент на силен страх от смъртта. Когато за миг му се сторило че умира, го връхлита страстно желание да разбере кой е той; кой всъщност умира. Отговорът експлодира моментално в него с такава сила и красота, че Рамана получава директно Просветление. Първото, което разбира, е че смърт няма по простата причина че той, Рамана е самият Живот. Разбира, че Животът е вечен, че никога не се е раждал, нито ще умре, той просто Е. Личността му изчезва без следа и се разтваря в Истината за това Кой Е. От този миг, до края на живота си в тяло е в перманентна медитация, състояща се в самоизследване, задавайки си въпроса „Кой Съм Аз?“. Учениците му наричат този въпрос „въпрос убиец“, тъй като зададете ли го, всякакви други въпроси губят смисъл.

2.      Наблюдавайте Наблюдателя.

Всеки от нас с лекота може да обърне внимание на простичкия факт, че нещо безмълвно и тихо в съществото ни постоянно наблюдава живота ни. По-скоро свидетел, отколкото наблюдател. Вникнете в написаното, спрете четенето и осъзнайте този Свидетел във вас, онова нещо, което сякаш гледа света през очите ви.

Успеете ли дори за няколко секунди да наблюдавате този Наблюдаващ, във вас изгрява ясно усещане за това Кои Сте. Насоченото внимание към безмълвния Наблюдаващ в нас представлява докосване да Съзнанието му, частица от което е личността. Твърде бързо се научаваме да съзерцаваме този Съзерцател, Наблюдател, Свидетел. Става все по-лесно да сме в постоянен контакт с Неговото Съзнание. Рано или късно научаваме, че ние сме този безграничен и вечен Наблюдател.

Отначало е трудно да задържаме вниманието си в Наблюдателя, психичния ум започва да ни отвлича с какво ли не, саботирайки докосването ни до Истината. С известно постоянство това се преодолява. Търсим ли отдадено Истината, твърде скоро се научаваме една част от съзнанието ни да е винаги будна и съзерцаваща Наблюдателя. Животът става постоянна медитация.

3.      Пуснете се от всичко, забравете всичко.

Това е вероятно най-лесният и директен начин да сме моментално в Духовна Осъзнатост, в директно изживяване на Истината. За няколко мига всеки от нас може да се пусне от шума на психичния ум; просто да остави всичко настрана. Спре ли дори за миг този шум, в нас не остава нищо друго освен Истинската ни Природа. Покоят, Тишината, Любовта, Блаженството на Истинският Аз отекват дълбоко и непоколебимо в цялото ни същество. Спрете четенето и опитайте веднага, сега.

***

СЪПРОТИВИ НА УМА

Колкото по-категорично прекъснем отъждествяването си с личността, толкова по-радикална е трансформацията ни от психичен ум-его към Истинският ни Аз. В този смисъл, предложените по-горе подходи представляват радикално трансформиращи духовни практики, поради простата причина, че са свързани с категорично и моментално „раз – отъждествяване“ с личността.

Колкото по-радикална е трансформацията, толкова по-мощни съпротиви от ума-егото следва да очакваме.

По правило практикуването на Осъзнатост на Истинският ни Аз в началото предизвиква съпротиви от страна на неистинският ни аз, личността. Обикновено те се изразяват в активиране на негативни мисли, емоции, спомени, тенденции, привързаности, страсти и пр. Ако не внимаваме, ако не сме осъзнати за поведението на психичния ни ум, можем да се въвлечем в някой от заложените капани, поддавайки се на емоция. Затова е особено важно да се наблюдаваме внимателно и непрекъснато. Споходи ли ни негативизъм, моментално разбираме, че сме допуснали отъждествяване с личността, моментално осъзнаваме че сме под атака от психичния ни ум. Най-бързият начин да се разтвори негативизма е да се остави безкритично настрани, като моментално фокусираме вниманието си в Истинската ни Природа по някой от предложените по-горе три подхода. Пребиваването в Осъзнатост на Истината в нас за минути неутрализира и разтваря без остатък всякаква негативност и страдание. С течение на времето его-умът изтънява и отслабва, като атаките му стават все по-редки и вяли. Ключът към справяне с атаките на егото е в постоянната осъзнатост и внимание.

Съзнавайте Истинската си Природа (вдъхновение от Адвайта)

Нито за миг не ни напуска дълбоко, изначално усещане за съществуване; усещане че сме, че ни има.

Аз Съществувам.

Съзерцавайте това усещане и ще се убедите сами. Това е животът в нас, съществуването ни. Тъй като умът ни е прекомерно неспокоен и зает с външни ефекти, много рядко ни оставя да осъзнаем присъствието на дълбоката тишина, спокойствие и безграничност в които сме потопени поначало. Каквото и да се случва, то се случва в безкрая на дълбоко изначално пространство; както и да шуми външният свят, този шум възниква в изначална тишина; каквото и да мислим или чувстваме, за каквито и да се взимаме, всичко това става в необятна, тиха, безграничност. Вникнете в този семпъл факт и ще доловите простотата и дълбочината на тази истина. Нещо много дълбоко в съществото ни постоянно присъства и наблюдава; напълно неутрално, отстранено, безкритично, всевиждащо, всеприемащо.

Насочим ли вниманието си към онова нещо в нас, което тихо наблюдава, неминуемо осъзнаваме дълбочината и глобалната пространственост на Живота; успеем ли да задържим макар и за няколко секунди осъзнаването на този наблюдаващ, ще усетим неговата същност като покой.

Покоят е всъщност необятното пространство в което се случват нещата, в което трепти живота; той е самият Живот.

Покоят, Пространството в което всичко битува и Наблюдателят са едно Цяло; то е Истинската ни Природа или нашият Истински Аз. (В чиято грандиозност се съдържа абсолютно всичко, включително искрицата на неистинския ни, външен, илюзорен аз – личността, с нейната арогантност като его).

Наблюдавайки наблюдаващият с неговият покой и безгранична пространственост, все още не сме в осъзнаване на Истината. Това е така поради впечатлението за две неща-осъзнаващ (ние) и осъзнавано (наблюдателят дълбоко в нас, с неговите покой и пространственост). Осъзнаващият и осъзнаваното са привидно отделни; всъщност те са едно цяло. Дуалният по същността си човешки ум непрекъснато създава въображаеми полюсност и разделение, каквито всъщност няма.

Тук предлагаме следващата стъпка в осъзнаване на същината на Истинската ни Природа. Не просто да наблюдаваме наблюдаващия (или да съзнаваме съзнаващия, което е същото), а да Узнаем, че сме самият Наблюдател, Свидетел, Покой и Безгранично Пространство като Цялостност. Без разделение, без представа за две неща (медитираща личност и непостижима Божественост). Ние сме Съзнанието, освен Съзнание няма нищо друго. Съзнанието е излъчило някаква жизнена сила, която тук се е проявила като определена реалност със случващи се в нея събития. Личността, тялото, случките, обстоятелствата, шумът на познатият ни свят са просто проявления на определена жизнена сила, излъчена от глобалното, изначално Съзнание. Ние сме това Съзнание.

Нека навлезем в осъзнаване на Истината че ние сме Съзнанието. Ние сме Единният Свидетел на Всичко, когото можем да доловим като Покой и Безкрайна Пространственост. Изживейте макар и за няколко мига тази Истина; всяка друга истина е по-малка и се съдържа в генералната. Всяка енергия, съзнание, концепция, учител, школа, логос на космическо тяло, чакри, заземявания, измерения, качества и т.н. се съдържат в Истинската ни Природа и са по-малки от нея, те са само частици от Истината. Всякакво явление, обстоятелство, мисъл, чувство, концепция, представа, образ, дори да претендират за важност или базисност, просто се съдържат в безкрайно по-голямото и Единствено Съзнание. Нещата идват и си отиват; нищо, което идва и си отива не сме ние, защото е по-малко от нас и се съдържа в нас. Истинската ни Природа в отличие от преходните неща е непреходна, вечна, неизменна. Не идва и не си отива, не е раждана и не умира, не е създавана и е неразрушима. Всяка представа, че нещо в света се разширява, развива, става по-мъдро, по-добро, по-чисто или по-прекрасно е просто мисъл, концепция, мимолетен проблясък и по същество сън. В безкрая на неизменната и вечна Истинска Природа на Съзнанието, което сме, възникват и си отиват неща, но Изначалното си остава незасегнато, недосегаемо, вечно и неизменно.

Ние сме Съзнанието. Ние сме Истинската ни Природа, нашият Истински Аз, проявили се по каприза на жизнената сила в момента като човешки същества. Живейте като Съзнанието, което наистина сте и в което се съдържа всичко. Няма път за извървяване, няма неща за изчистване, подобряване или балансиране; няма стремежи, очаквания, няма какво да постигаме; защото поначало сме и винаги сме били. Каквото има да се "чисти или балансира", Истината в нас ще има грижата да излекува; амбициите ни да сторим това умозрително и „на парче” не водят до резултат, както и показва опитът от редица наивистични и по същество дуалистични метафизични школи. Ключовият момент е в Доверието към Абсолюта и в способността ни да капитулираме пред Него, да се предадем на Милостта Му. Да Приемаме това, което Е, без амбиции, желания, очаквания и излишни фантазии за бъдещи евентуалности.

Моментната грешка в която сме изпаднали като човечество е в прекомерната фиксация в ума и творенията му - декорацията на външното случване; (в каквото насочиш вниманието си, това ставаш). И тъй като очевидно е дошло време да се събудим от тази илюзия, с горните посочвания предлагаме насочено внимание не в илюзии, а в Абсолютната Истина, нашата Истинска Природа, каквато и без друго сме и няма как да не бъдем, независимо от временните роли.

Резюмираме накратко:

Първата стъпка към осъзнаване на Истинската ни Природа е да съумеем да наблюдаваме Наблюдаващия (или да осъзнаваме Осъзнаващия, което е същото).

Втората стъпка в осъзнаване на Истинската ни Природа е да разширим разбирането си от илюзията (временно необходима за първата стъпка) „наблюдател, който наблюдава отделен от нас наблюдаващ” към Узнаване, че няма субект и обект, че ние сме Единственият Наблюдаващ, Съзнанието, което е Свидетел на Всичко; ние сме безметежният Покой, Вечност, Безкрайно Пространство.

Живейте като това, което поначало сте, Истинската ви Природа. Въпрос на насоченост на вътрешното ни внимание, нищо повече.

Споделените осъзнавания не са медитация, не са метод, практика или учение, а нещо, което всеки може сам да Узнае. Няма обещания за ставане, затова очакванията са неуместни.

Постоянното пребиваване в това Знание някой би нарекъл Просветление и би твърдял че просветленото човешко същество живее по-добре от непросветлено. Дали това е така можете единствено да проверите от личен опит; всякакви концепции по въпроса са просто мимолетни проблясъци, които идват и си отиват в Безкрая; мислите и образите на ума са нищо, което идва от нищото и си отива в нищото.

Живот в Истината

Истината не може да се назове с думи. Не може да бъде емоционално почувствана. Няма човешко сетиво, способно да я усети.

Единствено може да бъде изживяна. Да бъде осъзнато Присъствието и.

Ние сме Истината.

Ние сме Присъствието И.

Ние сме Съзнанието И.

Ние сме Безграничността И.

Ние сме Вечността И.

Ние, като привидно обособени човешки същества сме аспект, изражение, прашинки от Безкрая на Истината; в същото време всеки от нас е Нейната Цялост и Необятност.

Предназначението ни е чрез нас Тя да осъзнае себе си. Да изживее гледната ни точка, която всъщност е Нейна гледна точка, но от наша перспектива.

Божествен каприз или Божествена игра, наричайте го като искате.

Играта е достигнала стадий, в който участниците разбират, че са самата игра, както и Съзнанието, което се забавлява с нея.

Всичко казано дотук вероятно звучи абстрактно, отвлечено, превзето или самоцелно концептуално. Поради това читателят вероятно ще се учуди, ако кажем, че настоящото споделяне има строго практическа и непосредствено използваема насоченост; нещо от това, което казваме тук ще ви е от пряка житейска полза.

***

Първото, за което молим читателя е да спре за няколко мига четенето и да усети Енергията на текста. Тъй като Истинската ни Природа говори чрез тези думи е съвършено естествено те да носят нещо от вълшебния и свят.

Почувствайте полъха на красота, дълбочина, ведра радост, обещание за нещо съкровено в безброй недоловими и неизразими нюанси на Прекрасното.

Доловете колко Свещен е този Полъх.

***

Следващото, което съветваме читателя да стори е да продължи да чете настоящото изложение в среда на покой, уединение, без външни шумове и активности. Намерете онези напълно ваши десет минути.

Както вече вероятно сте усетили, самата Енергия на този текст, или по-скоро Съзнанието, което се Изразява чрез Нея ви помага и подкрепя. Това е Истинската ни Природа, Истината в нас.

Сега следва най-важното, централното послание в това споделяне.

И то е: пуснете се от мисълта във вас. Просто я пуснете, оставете я, нищо повече. Така както човек понякога с досада пуска на земята тежки чанти. Пуснете се от мисленето веднага, сега и доловете грамадното облекчение, което ви обзема... лекота... Лекота... ЛЕКОТА...

Спирайте четенето. Връщайте се и препрочитайте. Четете медитативно, с дълбоко осъзнаване. Осъзнавайте и разбирайте насоката на излизане от обичайното съзнание на личността. Излезем ли от личността, в нас остава единствено и само Истината. Няма друго освен Истина. Личността е само сянка, мимолетен отблясък и не е истинска. Това не може да се разбере; може да се узнае и то директно.

Изчакайте максимално дълго в не-мислене, не-привързаност, не-чувстване, не-образност, не-принадлежност. Просто Бъдете и осъзнавайте Присъствието си.

Повтаряме, защото е важно за осъзнаване на Истината във вас: Изчакайте максимално дълго в не-мислене, не-привързаност, не-чувстване, не-образност, не-принадлежност. Просто Бъдете и осъзнавайте Присъствието си.

Обърнете внимание на лекотата, облекчението, комфорта, радостта, покоя във вас. Вие току що се докоснахте до директно изживяване на Абсолютната Истина; вие сте тази Истина.

Това е просто, мощно и изключително достъпно за всеки упражнение по осъзнаване на Истинската ви Природа. Не е медитация, не е визуализация, не е метод. Не затваряйте очи, няма нужда да „дишате правилно“ или други странности или свещенодействия. Просто се пуснете от мислене, представи, образи; пуснете се от всичко, което се опитва да е залепнало за вас, да ви задържа, приковава, ограничава, определя. Ако ви е трудно да „се пуснете“ или не разбирате как да го направите си се представете облечени в много широки дрехи. Ако не придържате дрехите с ръце, а просто ги оставите да се свлекат от вас, точно това и ще последва – ще се свлекат от вас. Оставете дрехите – вашите мисли - просто да се свлекат на купчина на земята. Почувствайте се напълно голи, напълно свободни, абсолютно леки. Прекрачете през купчината дрехи, която се е свлякла в краката ви и бъдете това, което сте наистина; вие сте Истината, не дрехите.

Бъдете чисто Съществуване, осъзнайте се като това, което сте – Съществуване. Почувствайте простичкия факт че Съществувате, но не като мисъл или образ, а като директен опит. Изживейте за няколко мига Истината; тя е Аз Съществувам.

Обърнете внимание на усещането си, вижте как ще изживеете Абсолютната Истина която вие поначало сте. Вероятно ще усетите Покой, Лекота, Радост, Освободеност. Всичко това ще се задълбочи и разгърне във времето ако продължите да практикувате въпросното изживяване.

След 20-30 секунди или минута мисленето се завръща. Може би хаотични образи, думи, емоция. Отново ги пуснете. Те пак ще се върнат. Пак ги пуснете. Опитайте се да прекарате свободни от мисъл, образ, представа няколко минути. Ако почувствате че за момента това е достатъчно за вас, спрете. Поздравления! Ако човек успява за няколко минути на ден да е в изживяване на Истинската си Природа е направил гигантска крачка към излекуване на живота си. През следващите дни ще установите че ви става все по-лесно да сте в състояние на пускане от мисли и представи. Постепенно ще разберете, че не ви е нужен специален момент, лично спокойствие или тишина. Ще можете да практикувате Изживяване на Истината във всеки момент и навсякъде. Докато някой ден не установите, че е възможно да сте перманентно пуснали се от ума си. Умът в режим на готовност; ползва се само при нужда. Нещо като клетъчен телефон в режим на готовност – дисплея му е тъмен, не издава звуци, тихо пребивава някъде около вас в готовност да заработи. Но само когато потрябва.

Въпрос на научаване е човек да живее пуснал се от ума си, емоциите си, образите в главата си и прочее личностна активност. Овладяваме успешно какви ли не сложни дейности през живота си, култивираме безброй качества, свързани със стряскащо трудно постижими професии, компетенции, културни идентичности и какво ли не. Тук, в това споделяне предлагаме да се научите да правите нещо, което също не е лесно и няма да стане изведнъж. Но определено подлежи на научаване, усъвършенстване и овладяване. Това, за което говорим тук не касае някаква свръхестествена, неестествена или несвойствена дейност. Става дума са най-естественото и присъщо ни „действие“ – да пребиваваме в Истинското си Състояние, което и без друго, поначало сме. Умът ни е тънка, непрозрачна и „здрава“ черупка, която ни е блокирала и пакетирала против волята ни и ни пречи да осъзнаем Безкрая, който сме. Идеята тук е не да счупим черупката, нито да я захвърляме. Просто да я пуснем, да я оставим да се разтвори в нищото, защото е нищо. Умът е нищо, което идва от нищото и си отива в нищото.

Пуснете се от ума си и пребивавайте в това състояние. Лесно е и все по-лесно ще става. По тази начин се пускате от неистинското във вас, което е временно и нереално. Направите ли това, моментално „навлизате“ в Истината, която сте поначало и която никога не сте „напускали“. Пребиваването в осъзнаване на Истината е най-комфортното, приятно, освобождаващо, вдъхновяващо и лечебно състояние в което сте били; няма начин да „не ви хареса“. Постоянното пребиваване в не-мислене, не-чувстване, не-привързаност някой би нарекъл Просветление. Опитайте и вие, по-лесно е, отколкото ви се струва. Щом някой някога го е постигал, значи е постижимо за всеки. Радостта, която ще Осветли и Благослови живота ви си струва „усилията“. Положете „усилия“ да се научите да живеете без усилия. В Истината.

Трансформация на дуалностите

Оригиналното заглавие на предложения по-долу материал е „Первый уровень. Проработка дуальностей, техники“. Тук предлагаме превод на част от рускоезичния сайт pro-svet.at.ua където се обсъжда изключително достъпна, лесна за приложение и ефикасна техника за трансформация на дуалното начало на личностното съзнание. Работата е самостоятелна и е изпълнима навсякъде и по всяко време.

Идеята е следната.

Егото се е вкоренило в човешката природа чрез нехармоничните колебания между безброй дуални полюси; балансираме ли полюсите в хармонично, излекувано цяло, всъщност разтваряме егото. Спорно е дали изобщо се нуждаем от подобен метод, тъй като Осъзнаването на Истинската ни Природа само по себе си ще извърши въпросната трансформация. Все пак ако съумеем „ръчно“ да се освободим от някои основни наши „чепатости“, вероятно това би ускорило и работата на „автоматичния“ режим на промяна в нас. Нивата на предложеното лечение са пет. Едва след усвояване на първото, което се обсъжда по-долу, следва да се пристъпи към следващо. Материалите за самостоятелна работа по следващите нива се получават от автора на сайта, който преценява чрез тестове готовността на желаещите. Съществуват и други духовни практики в насока на разтваряне на дуалностите, но предложената тук е определено впечатляваща като простота на изпълнение и ефективност.

Още с първите ви упражнения в предложените практики ще усетите прилив на силна Духовна Енергия. За по-опитните в медитативната работа няма да има съмнение, че Истинската ни Природа, Духовното ни Присъствие всъщност директно извършва трансформацията. Друг не е и способен да я извърши, както е обсъждано вече в настоящия блог. 

Благодарим на Валерий за съгласието му да публикуваме великолепния му метод тук.

***

Решение на проблемите и изход отвъд пределите на дуалния ум

Цел на първото ниво:

1. Да се предложат на читателите прости и ефективни техники за самостоятелна работа.
2. Да се научим да се ползваме от тях за решение на психологически проблеми.
3. Да постигнем известно разбиране относно дуалната (двойнствена) природа на човешкия ум.
4. Получавайки добър резултат от приложените техники, да изгладим в крайна сметка остротата на основните си проблеми.
5. Да подобрим способността си да Приемаме.

Всички техники от първото ниво, предложени на тази страница, представляват сами по себе си преработка на дуалностите. Други общодостъпни техники вижте в обзора надуховните практики предстои да бъде преведен и поместен тук, б. пр.) – те могат да се практикуват на всяко ниво.

Относно резултатите на практикуващите можете да прочетете на форума: Успехи и отзиви. Там можете да споделите и свой опит.

Теория: Дуалности

Дуалност (двойнственост, дихотомия) – това е двойка противоположности (полярности, полюси) в човешкия ум. Например, добро и зло, любов и омраза, хубаво и лошо. Количеството на дуалностите е огромно и всеки разполага със свой специфичен набор. Съществуват по-общи и абстрактни, като например посочените по-горе (актуални за повечето хора), и по-индивидуални, конкретизирани, които за един са напълно актуални, а за друг нямат никакво значение.

Всички дуалности съществуват изключително в ума. Единият полюс на дуалността (полярност) е противоположен на другия, като го допълва и уравновесява, но само в човешкия ум.

Целият ум, включително подсъзнанието е построен на базата на дуалностите. Всяко понятие в ума има своята противоположност. Често това се изразява просто с помощта на някакво отрицание. Например „да купя вестник – да не купувам вестник“, „да се омъжа – да не се омъжвам“, „топло е – не е топло“. Последната дуалност демонстрира, че конкретно понятие може да има няколко противоположни полюса или полярности. Т. е. „топло“ има две противоположности: „не топло“ и „студено“. Някой ще се съгласи с това, друг не – и това е така защото всеки има свой набор дуалности, които е приел в живота си.

Следва да се разбира че ако някаква дуалност е рална за вас или актуална, то това е така защото някога вие сами сте я създали или сте се съгласили с нея. Да се съгласиш с дуалността означава да я създадеш за себе си. Това също е ваше творение, дори да са ви принудили или убедили да я създадете. Затова не забравяйте, че творец на дуалностите сте самите вие. Това ще ускори работата ви тук. Когато преработвате дуалността, вие излизате отвъд пределите на дуалния ум.

Всичко, което съществува в ума (и в подсъзнанието), се задържа там изключително поради съществуването и действието на дуалностите. Дуалностите са основата, върху която се натрупва опита. Така е устроен умът (по-нататък под ум ще подразбирам и подсъзнание, тъй като то също е построено върху дуалности).

Работейки с крайните точки на дуалностите (полярности), вие засягате целия материал, намиращ се между тях! Това е максимално ефективно. По-малко ефективно (но оправдано в някои случаи) е да се работи с единични епизоди от живота.

Актуални дуалности

Актуалната дуалност е дуалност, която особено ви безпокои и непосредствено интересува. Хората по правило не виждат това като дуалност, тъй като човек обикновено се интересува само от единия полюс на дуалността. Например човек иска да стане свободен от дадено нещо и съответно за него актуална полярност е „да е свободен”. Това е разбирането му. Но той не вижда обратната страна на дуалността (която създава несъзнателно) – „да бъде несвободен”. За да се движим към свобода обаче е нужен полюс от който да се задвижим в тази посока. Той се създава автоматично (подсъзнателно); и колкото по-силно човек иска свобода, толкова повече той прави себе си (подсъзнателно) несвободен. По друг начин той не би могъл да се движи към противоположния полюс. Зарядът (напрежение, негатив) между полюсите нараства и влиянието на дуалностите върху съзнанието се усилва, потискайки здравия смисъл, от което впоследствие и страда човек. (На това междувпрочем се базират въздействията на различни религии, организации, секти и др.) По такъв начин в дадения пример актуалната дуалност се явява „да бъда свободен – да бъда несвободен”.

Трябва да се преработят и двата полюса. Да се работи само с единия полюс е по-неефективно тъй като не засягате двете крайни точки, на които се държи всичко. Необработеният полюс задържа своята противоположност.

Вие няма да можете да премахнете само единия полюс, оставяйки другия, тъй като те се поддържат един друг. Затова преработвайки едната полярност, преработвайте и противоположната. В това се състои принципът на преработка на дуалностите.

В посочените техники работата с полюсите се провежда по правило подред: 1,2,1,2 и т.н. Подобна работа с полюсите дава по-силен ефект отколкото преработването им поотделно. Това се обуславя от постоянното променяне на точката на преработка (позицията ви), като не задълбавате в една единствена точка. Така се създава повече пространство за виждане на ситуацията, като изходът отвъд пределите на ума става по-бързо.

Когато материалът намиращ се между полярностите е изтрит или разреден, дуалността изчезва. Тя престава да бъде значима за вас. Това е очаквания краен резултат от преработването на полярностите (по-долу описан по-подробно).

Трудността се състои в това, че всички дуалности са взаимосвързани (асоциирани) една с друга. Това затруднява обработката на дадена конкретна дуалност, тъй като се активират „близколежащи“ дуалности. В края на краищата това не е толкова страшно, тъй като близколежащите също освобождават известен заряд (негатив, напрежение) и в бъдеще с тях ще се работи по-лесно.

В началото работата с дуалностите може да се окаже не особено приятна и протяжна – ще изплува много и различен материал, който няма да е съвсем в тематиката на преработваната дуалност. Това могат да бъдат неприятни емоции, мисли, картини, цели епизоди от живота и пр. Подобни явления трябва да се очакват и никой не казва че винаги ще е лесно. За да излезете окончателно отвъд пределите на дуалния ум, трябва да преминете през всичко това.

Ще повторя. Работейки с дуалностите, следва да очаквате поява на неприятен материал от всякакъв характер – той ще почне да изплува. Попадайки в областта на вашето съзнание, той се разрежда (изтрива се, изчезва) и престава да ви влияе, явно или неявно. Ефектът от освобождаването от всичко това се натрупва и колкото по-далеч отивате, толкова по-леко ще става. Началният етап е най-труден. На първото ниво ще се отсеят много хора – мързеливи или изплашили се от трудностите; те ще намерят своя, по-лесна практика, но и по-малко ефективна. Но така и трябва да бъде. Този път не е за всеки.

Прозявки, сънливост, замъгленост на съзнанието са все признаци на освобождаване от вас на негативен материал на съзнателно ниво. Самият материал не винаги се разпознава като конкретни случаи от миналото, но тава не е и нужно. Могат да се проявят просто усещания, например тежест или дискомфорт в тялото, неприятни емоции, мисли и т.н.

Ще изпитате и приятни усещания, възникващи като правило в края на преработката на конкретната дуалност. Те могат да са по-дълготрайни или краткотрайни. Зависи от различни фактори.

Очакван резултат

Резултатът, който следва да очаквате от преработката на дадена дуалност е че вие повече не чувствате никакво напрежение когато разглеждате дуалността или който и да е от нейните полюси. Усеща се спокойствие, лекота, освободеност. В идеалния случай вие ще можете да задържите вниманието си върху двата полюса едновременно без дискомфорт или предпочитание на някой от тях (макар че не винаги става точно така). Често, но не винаги в края на преработката на дуалността възниква смях (като един от признаците на разтваряне на негативността). Може да възникнат различни други приятни усещания и емоции, например радост, прилив на сили, усещане за освобождаване, пустота (там, където преди се е усещал проблем), комфортно неутрално състояние, състояние на „нулева точка“ и т.н. Също така могат да възникнат нови разбирания на ситуации или решения на проблеми. След постигане на резултат следва да приключите работа с преработената дуалност.

Правило: ВИНАГИ РАБОТЕТЕ САМО С АКТУАЛНИ ДУАЛНОСТИ!

Как да намерим актуалните си дуалности? Достатъчно е да си отговорим на някои въпроси от типа:

-        Какво е важно за мен?

-        Какво искам?

-        От какво ме е страх?

-        Какво ме безпокои?

-        Какво искам да променя в живота си?

-        Какво мисля за себе си?

-        Какво мисля за другите? (за даден човек, група, организации и т.н.)

-        Какво мисля за живота си? (или живота на другите)

-        Какво мисля за миналото?

И т.н.

В тези примерни въпроси думата „мисля“ може да се замени с „чувствам“ или „отнасям се“.

Отговаряйки на конкретен въпрос, вие намирате един полюс. Другият, противоположен (противостоящ) трябва да се подбере така, че да получите цялостна дуалност. Двата полюса на дуалността трябва да бъдат актуални, трябва да ви „впрегнат“, да предизвикат реакция! Реакция може да се нарече всякаква разновидност на НЕ-приемане на това, което е.

Пример за намиране на дуалности. Да допуснем, че на въпроса „какво искам?“, намирам отговор „да имам собствен бизнес“. По такъв начин „искам да имам собствен бизнес“ се явява половината от моята актуална дуалност. Сега трябва да немарим втората половина, противоположна и противостояща. Често тя се образува чрез отрицание, например с помощта на частицата „не“. По такъв начин получавам готова дуалност „искам да имам собствен бизнес – не искам да имам собствен бизнес“. Преди да започнем работа с дуалността, трябва да се убедим че дуалността е формулирана максимум правилно. Възможно е по-правилно да се каже така: „имам намерение за собствен бизнес – нямам намерение за собствен бизнес“, или така: „трябва да започна собствен бизнес – не трябва да започвам собствен бизнес“. Смисловите отенъци са различни, затова избираме най-подходящият. Внимавайте за това, втория полюс да е абсолютно противоположен на първия. „Искам да имам собствен бизнес – не ми се иска особено да имам собствен бизнес“ е неправилна формулировка, тъй като втория полюс не се явява напълно противоположен (той е някъде между крайните точки). Неправилно формулираната дуалност дава по-малко резултати или въобще не дава.

Всичко, което за вас е актуално може да бъде формулирано като двойка полярности и преработено.

Отговаряйки на примерните въпроси, посочени по-горе, ще намерите множество ваши убеждения. Всяко убеждение или съждение има своя противоположност, образувайки дуалност и може да се преработва подобно на всяка друга дуалност. Няма да можете да се разделите напълно с дадено убеждение, ако не засегнете и неговата противоположност.

Подготовка за използване на техниката: Списък с дуалности

И така, отговаряйки на примерни въпроси от типа на посочените по-горе и писмено съставяйки списък с вашите дуалности (силно препоръчвам), подберете това, което е най-актуално за вас (безпокои или интересува) и започнете работа с него. С времето списъка ще се попълва с нови дуалности, а старите, преработени ще се зачеркват. Всеки път избирайте най-актуалната дуалност и работете с нея.

Само по себе си съставянето и попълването на списъка има терапевтичен ефект, така че позволява да се види цялостната картина като набор от дуалности, а не отделни полюси. Така вие веднага ще почувствате разликата и това ще е полезно. Освен това, този списък остава в ума ви и в живота ви когато срещнете някой от полюсите от списъка, ще можете да виждате и противоположния полюс, което ще ви въздържа от потъване (интроверсия) в едната от полярностите.

За намиране на актуалните ви дуалности можете да ползвате готови списъци на дуалностите, каквито се намират в различни практики. Понякога това може да е полезно. При всяко положение помнете, че трябва да работите само с това, което е актуално за вас, а не с всичко подред. Няма смисъл да преработвате нечии нескончаеми списъци с дуалности, а още повече в тази последователност, в която „трябва“. Хората са различни и единствено правилни списъци не съществуват. По-подробно в актуални дуалности.

Практика: техники за преработване на дуалностите

Преди да започнете да използвате техниките за преработка на дуалностите, прочетете материалите на сайта Предупреждение и Приемане на това,което е. (По наше виждане читателят може да почне работа директно, без да чете предложените материали. Б. пр.)

По-долу ще посоча няколко ефективни техники (упражнения, процеси), с успех изпробвани на себе си и на други хора. Те са достатъчни за целите на първото ниво. Тези техники са напълно адаптирани за самостоятелна работа и сравнително бързо отвеждат съзнанието отвъд пределите на дуалния ум по отношение на преработвания проблем.

За преработка на всяка една дуалност е нужно да се подбере най-подходящата техника. Ако ви се струва че конкретната дуалност може да се преработи с всяка техника, избирайте коя да е. Всяка техника притежава своите плюсове и минуси.

МОДЕЛИРАНЕ НА ПОЛЮСИТЕ

Същността на техниката се заключава в поредно създаване и задържане на вниманието върху полюсите.

1. Създай идея, че .......... (полюс 1) и я задръж.
2. Създай идея, че .......... (полюс 2) и я зядръж.

Да „създадеш идея“ означава да направиш тази идея съществуваща като интензивна мисъл или чувство. Желателно е да я задържаш поне няколко секунди, което поначало може да се окаже твърде трудно занимание – доколкото ще изплува материал от миналото, свързан по някакъв начин с полюса в който сме фиксирали вниманието си. Към края на преработката на дуалността фиксацията върху полюсите ще става по-лесна и без неприятни усещания – нищо безпокоящо вече няма да изплува.

Задържайки идеята се старайте да я почувствате максимално!

Правим подред 1, 2, 1, 2, 1, 2 и т.н. приемайки ТАКЪВ, КАКЪВТО Е всякакъв изпадащ от ума боклук и продължаваме до крайния резултат.

Това е съвсем лесна техника за преработка на полярностите, но в същото време твърде мощна. В практиката си често съм я използвал и винаги с добър резултат. За повечето дуалности е напълно подходяща.

Примерни дуалности:

1. Създай идея, че си причина за всичко в живота си.
2. Създай идея, че си следствие на всичко в живота си.

Или:

1. Създай идея, че си особен.
2. Създай идея, че си като всички.

Или:

1. Създай идея, че има съдба.
2. Създай идея, че няма съдба.

И т.н.

Забележка. Старайте се при създаване на идея да и придавате абсолютна увереност доколкото ви е възможно; това е по-ефективно. Тоест, ако например създавате мисъл „има съдба“, то нека тази мисъл звучи уверено, без всякакви съмнения. След това създайте също така уверено мисълта „няма съдба“.

Така вие преработвате първия полюс, после втория, отново първия, отново втория и така до крайния резултат.

ОПРОСТЕНО МОДЕЛИРАНЕ НА ПОЛЮСИТЕ

(За онези, на които трудно се удава гореописания вариант на техниката)

1. Създай идея, че .......... (полюс 1).
2. Създай идея, че .......... (полюс 2).

Просто изпълняваме подред 1, 2, 1, 2, 1, 2 и т.н. Не е нужно да задържаме идея, не е нужно да се стараем да я почувстваме  и т.н. Създавате мисъл, след това веднага противоположната и така продължавате докато не стане по-лесно. След това се връщаме към първия вариант и работим с дуалностите по описания вече начин.

ОПИСАНИЕ НА ПОЛЮСИТЕ

За изпълнението на тази техника взимаме лист хартия, разделяме го с вертикална линия на две половини. Отгоре в първата колонка описваме единия полюс, а във втората другия. Под тях поставяме хоризонтална черта. Отдолу под всеки полюс го описваме максимално подробно. Все едно се опитвате да обясните на дете какво означава всяка полярност и какво значение има за вас. Доколко това е важно, забележително, грандиозно, нежелателно, отвратително и т.н.

Отдолу, под описанието на полюсите поставяме нова хоризонтална черта.

По-нататък под всеки полюс пишем абсолютно всичко, свързано с него – емоции, мисли, планове, решения, очаквания, изненади, цели, успехи, неуспехи, вълнения, хора, осъзнавания и т.н. По правило от самосебе си материалът изплува сам, просто се хващай и пиши. Не е нужно нищо да се филтрира, никой няма да чете написаното. Задачата се състои в това, да се изчерпи ВСИЧКО, свързано с всеки полюс.

Старайте се по възможност да запълвате двете колонки равномерно. Пишете до получаване на краен резултат. След изчерпване на преработвания материал можете да унищожите листа.

***

Забележка. Не всички дуалности ще бъдат „изчистени“ с тази техника на 100%, но от негативност ще ви „почистят“ доста добре. Някои от дуалностите се налага да бъдат трансформирани с техники от по-високите нива. Вижте също така други техники, поместени на страниците на този сайт – „Формула на щастието“, „Техника  на благодарността“, „Разтваряне на границите и достигане на Единство“, „Упражнение „Аз Съм“ и пр. (Предстои да бъдат превеждани и помествани в настоящия блог, б. пр.) Тези техники могат да бъдат изпълнявани не само при работа с първото ниво, но и на всички останали – при нужда и желание.

За завършване на първото ниво са задължителни техниките за преработка на дуалностите, посочени на тази страница. Техниките, които ще намерите на други страници на сайта са допълнителни и не са задължителни. При всяко положение препоръчвам редовно да практикувате „Формула на щастието“, тъй като съдейки по отзивите на практикуващите, а също така и от личен опит се налага извода, че за повечето хора въпросната „Формула“ е много добра както като допълнение към преработката на дуалностите, така и като самостоятелна техника.

За по-пълна информация следете във форума въпроси и отговори по техниките от първото ниво, по-долу има връзка.

***

Когато сте приключили с техниките от първото ниво и сте получили добър резултат, почиствайки (като минимум) остротата на проблемите ви, можете да пристъпите към второто ниво. Пишете ми чрез формата за обратна връзка, ще ви пратя текст.

Ако при работа с първото ниво сте получили това, за което сте тук и искате да изразите своята благодарност, споделете за успехите си на форума или направете още нещо, което може да помогне на сайта и неговите читатели. Благодаря на всички, които помагат в развитието и разширяването на сайта!

Екхарт Толе: Трите модалности на пробуденото правене

В момента изживяваме уникално събитие в историята на на човешкото развитие – съзнанието ни се пробужда от съня на формата. Сън, в който ни се струва че има само външни неща и че животът ни се състои единствено в правене на нивото на външните работи, формите. На кое казваме пробуждане? В личността ни, както и в познатият ни „външен“ свят се влива нова за сетивата и разбирането ни Духовна Съзнателност. Чрез и през нас към света, към делата ни, се влива нова, никога неприсъствала тук хармония. Стига да я допуснем. Тя е реално Присъствие тук на изключително старше, разширено, хармонично наше ниво. Хармонията носи със себе си принципно друг клас енергия, несъществувала до момента тук; тя идва от съвършен свят, до какъвто доскоро не сме имали достъп. Това е Новото за Земята Съзнание, предмет на разглеждане на този блог. Въпросното хармонично съзнание не просто Присъства – то променя и трансформира към хармония всичко, до което се докосне.

Имаме две възможности.

Едната е да продължим по старому, като игнорираме тези принципно нови обстоятелства. Предвид хармоничните промени обаче следва да сме наясно, че старото ни, нехармонично съзнание на личността – егото започва да става все по-дисфункционално и зле изявяващо се. Хармонията оказва трансформиращ натиск върху дисхармонията; двете заедно съществуват в момента по изключение. Дисхармоничното е обречено на трансформация; дните му на Земята са преброени. Оставането в старото съзнание е сигурен път към катастрофа и това е така както в персонален, така и в обществен и световен план. Продължавайки по старому, в егото, се отказваме от еволюция. Така се отказваме всъщност от оцеляване и това е наше право; всеки наш избор се уважава.

Другата ни възможност е да оцелеем и да продължим развитието си. За да оцелеем ни се налага да еволюираме; еволюцията е скок в съзнанието.

Екхарт Толе нарича „пробудено правене“ външният аспект на следващия етап от еволюцията на съзнанието на нашата планета. Според него пробуденото правене е хармонията на външната ни цел – това, което правим – с вътрешната ни цел – Пробуждането и се явява външният аспект на просветленото съзнание. Съзнанието ни вече няма да се изгубва във формите - познатото празно и несъзнателно правене. Чрез нас Новото, Хармонично Съзнание се влива във външния свят и го лекува чрез трансформация. Влива се в мислите и емоциите ни и ги вдъхновява. Изпълва с мощ това, което правим по непознат досега начин.

Не това, което правим, а как го правим определя дали изпълняваме предопределението си. А как го правим зависи от състоянието на съзнанието ни. Правенето става пробудено, когато основната му цел стане самото правене или по-скоро потокът на съзнанието, което се влива в него. Нивото ни на съзнание в момент на правене определя качеството на правенето. Каквото и да правим, първичният фактор е състоянието на съзнанието ни; ситуацията и това, което правим са вторични. Толе казва: „Бъдещият“ успех е неотделим от съзнанието, което поражда действията. Това съзнание може да бъде както реагиращата сила на егото, така и осъзнатото внимание на пробуденото съзнание. Всички наистина успешни действия изникват от полето на осъзнатото внимание, а не от егото и обусловеното, несъзнаващо мислене.“

ТРИТЕ МОДАЛНОСТИ НА ПРОБУДЕНОТО ПРАВЕНЕ

Според Толе съществуват три начина или модалности съзнанието ни да влее пробуждане, хармония, осъзнатост в това, което правим, а чрез нас и във външния свят. Три начина, по които новото съзнание чрез нас се влива в света. Под „модалност“ разбира характера и честотата на енергията, която вливаме в делата ни. Това, което правим ще е с нарушено функциониране и продукт на егото, ако не е налице някоя от тези три модалности. Всяка модалност е адекватна на определени ситуации и могат да се променят в различни периоди на живота ни.

Модалностите на пробуденото правене са: приемане, наслаждаване и ентусиазъм. Всяка от тях има специфична честота на вибриране на съзнанието. Следва да сме осъзнати присъства ли някоя от тях в нещата които правим. Ако не сме в състояние на приемане, наслаждаване или ентусиазъм, то със сигурност създаваме страдание на себе си и на другите.

ПРИЕМАНЕ

Когато няма наслада, а камо ли ентусиазъм в това, което се налага да правим в дадена наша житейска ситуация, единственият път, водещ отвъд страданието е приемането. Приемаме, че за момента така стоят нещата и се налага да правим дадено нещо без наслада. Колкото по-дълбоко Приемаме, толкова повече Покой, т.е. Съзнание, а оттам и Лечение вливаме в ситуацията ни. Приемането не е апатия или пасивност а точно обратното – мощ, защото внася нещо съвършено ново и мощно творческо в света ни. Ако не сме в състояние да внесем приемане в това, което правим, единственото, което ни остава е да се оттеглим максимално от ситуацията по някакъв наш специфичен начин; обикновено спираме правенето. По-добре да спрем да правим нещо, което не можем да приемем. В това няма борба и съпротива, просто приемаме, че в дадената ситуация не можем да приемаме и спираме правенето. Правене без приемане, ентусиазъм или наслада води до страдание и естествено е по-добре да не се практикува. Приемаме или преставаме да правим, няма среден път. Ако продължим правене в неприемане, то ние не поемаме отговорност за единственото, за което можем да поемем отговорност, а то е единственото нещо, което има значение: състоянието на съзнанието ни. Степента на приемане в живота ни, както и въобще способността да приемаме отразява всъщност степента в която притежаваме трансцендентното, отвъдличностно качество мъдрост. Приемането е свръх мъдрост и е равносилно на Просветление.

За да се убедите колко вярно и истинско е това, извикайте Приемащо, Просветлено съзнание. Кажете просто: „Извиквам Просветление“ или „В Приемане съм“. Вижте какво ще усетите; тези нива на съзнание са непосредствено достъпни и постижими като изживяване.

НАСЛАЖДАВАНЕ

Наслаждаването или радостта замества желаенето като мотивация. Новото за Земята Съзнание навлиза чрез радостта, за разлика от старото съзнание на егото, което желае и е амбициозно. Насладата, радостта ни свързва със Вселенската съзидателна сила, по простата причина че Създателят е не просто Радостен, Той е самата Радост. Не е нужно да чакаме нещо значимо в живота ни за да му се насладим; Радостта е достъпна във всеки миг и е независима от ставащото. Не са ни нужни „успешни“ неща за да сме радостни; по-скоро вярно е обратното – за да се случат „успехи“, трябва да сме радостни. Толе казва: „Много по-вероятно е в живота ви да настъпи положителна промяна на външно ниво, ако успеете да се радвате на това, което вече правите, вместо да чакате да се случи нещо, благодарение на което да можете да се наслаждавате на това, което правите.“ Радостта не се дължи на това, което правим и не произтича от него. Тя извира от дълбочината ни и може да се влива в делата ни ако имаме осъзнатост за това. Насладата не произтича от външните неща или нещо друго, което е извън нас. Радостта е дълбоко, естествено и присъщо наше състояние; тя извира дълбоко вътре в нас. Светът не може да ни даде радост и щастие, поради което търсенето им навън е обречено, освен че е наивно и невежествено. Всъщност бихме се наслаждавали на всяка дейност или състояние, в които сме напълно присъстващи. По такъв начин не зависим от външните неща, а от степента на свързаност с истинското в нас. Това, на което същински се наслаждаваме не е самото извършвано от нас действие, а дълбокото усещане за жизненост, вливащо се в извършваното действие. Всичко, което ни радва докато го вършим, ни свързва със Силата Сътворила Света.

Как да пропуснем Наслада в досадните, рутинни или откровено безинтересни, но необходими ежедневни дейности като гладене, шофиране, чистене, пране или различни битови монотонности? Толе предлага мощен и реално работещ начин. Максимално будно Осъзнаване и Присъствие на колкото се може по-дълбоко ниво в правенето. Вникване в енергията, битието, същността на нещата с които се занимаваме. Осъзнаване на всеки предмет, движение, действие; осъзнаване на тялото ни, усещанията ни. Рано или късно в правенето се влива тънка струйка Покой, Радост, дълбоко вътрешно измерение на живота. Не ефекта от правенето, а Осъзнаването на самото правене е същностната цел; Насладата идва от Осъзнаването, Духа, не от резултата. Парадоксално е че резултатът няма значение за насладата, но за да получим качествен резултат се нуждаем от вливане на наслада в процеса на постигането му. Правим ли това, на което се наслаждаваме най-много, без да вливаме амбиции и очаквания, практикуваме мощно пробудено правене. Влеем ли амбиция или някаква форма на личностно утвърждаване в правенето, то замърсяваме и буквално оскверняваме живота си и живота на другите; това е сигурна рецепта за страдание.

Радостта, Насладата като ниво на съзнание е съвсем достъпна за всеки. Просто кажете: „Извиквам енергията на Радостта“ или „Извиквам Наслада, Комфорт, Екстаз“ и вижте какво ще почувствате.

ЕНТУСИАЗЪМ

Като Ентусиазъм Екхарт Толе обозначава състояние, при което изпитваме дълбока радост от това което правим, плюс елемента на цел или визия, който се стремим да осъществим. Целта, добавена към простичката радост от някакво любимо правене създава качествено ново състояние на съзнанието, заредено с огромна Духовна Съзидателна Мощ. Ентусиазмът е форма на пробудено съзнание и изразява дълбока наслада, зареден е с радост от живота. Тук правим ясна разлика от принципно различното състояние на его съзнанието, когато силно и амбициозно желаем крайна цел с оглед личностно утвърждаване и усилване; безрадостна битка без следа от наслада. Има ли някакъв елемент на стрес в правенето, значи че излизаме от радостта на чистия ентусиазъм и вливаме его. Излишно е да подчертаваме, че влеем ли его в правенето, творим страдание и автоматически се отдалечаваме от Хармонията, Творческото Начало на Вселената. „Борим ли се“, „работим ли здравата“ създаваме отрова и болка; постиженията на усилията са не просто некачествени, те са убийствени. В същото време нищо велико, трайно, стойностно и значимо не е постигнато без ентусиазъм. Ентусиазмът е гениален начин, по който Божествената Радост се влива в света ни. Ентусиазмът е лекота, ставане от самосебе си, мощно разширяване; нужно е единствено да яхнем вълната и да сме в екстаз. Не се налага да правим сами нещата, към нас се влива помощ отвсякъде. Толе казва така: „За разлика от его желанието, което създава противопоставяне, пряко пропорционално на интензивността на желаенето, ентусиазмът никога не създава противопоставяне. Той е неконфронтационен. Не създава печеливши и губещи. Основава се на включването, а не на изключването на другите. И не изпитва потребност да използва и манипулира хората, защото е самата творческа мощ и не черпи енергия отникъде, освен от себе си. Ентусиазмът и егото не могат да съществуват съвместно. Ако има едното, другото не може да го има. Ентусиазмът знае накъде е тръгнал, но същевременно е в дълбоко единство с настоящия момент, извор на неговата живост, радост, мощ. Той не желае нищо, защото не му липсва нищо. Чрез ентусиазма вие влизате в пълна хармония с разгръщащия се навън творчески принцип на Вселената, като не се отъждествявате с творенията, с други думи, без его. Когато няма отъждествяване, няма и привързване – а привързването е една от основните причини за страданието.“

Екхарт Толе: „Носите ли товара на миналото, очаквайте още от същото“

Едно от първите споделяния което публикувахме в настоящия блог, бе озаглавено „Освободи се отминалото“. Там се постарахме по максимално семпъл и достъпен начин да систематизираме и припомним отдавна известни знания относно Настоящия Миг, разбиран по-скоро като трансцендентно ниво на съзнание или портал към относително съвършенство. „Тук и сега“ е единствената реалност; друга няма. Миналото и бъдещето са ирационални мисловно-емоционални нагласи, в чието пребиваване личностното съзнание намира почва за нехармоничното си съществуване.

В настоящото изложение едва ли ще кажем нещо повече. По-скоро каним читателя да вникне в красотата на семплата наглед, но изключителна по трансформиращата си мощ Истина: „Носите ли товара на миналото, очаквайте още от същото“. Прочетете внимателно съждението. Вникнете в смисъла, но преди всичко във вибрацията, която носи.

Спрете четенето за малко.

Докосваме се до повече от знание; намираме се в Портал на Осъзнатост, която е с невероятна лечебна и освобождаваща сила. Дори минималното разбиране на тази истина ни освобождава, снема от нас въпросния товар. Не се налага да правим нещо конкретно за да се освободим от „товара на миналото“; ние и не можем да го сторим чрез ума си или някаква позната ни активност. Дълбокият смисъл на казаното е че добруването ни е възможно, стига да излекуваме личността, като я измъкнем от блатото на илюзията за страдание, дълбоко закотвена в неистината „време“. Или казано директно: миналото ни фокусира в съзнание на страданието; докато в нас има и най-малък намек за страдание, ще продължаваме да привличаме страдание. Психичният феномен „време“-минало или бъдеще е илюзорно пространство, отровен свят на неистина, известна като страдание. Дори ведри наглед или приятни спомени носят в себе си искра на страдание, завоалирано като носталгия или копнеж по отминало добруване. Миналото наистина е товар и той е не просто ненужен, а вреден.

Какво означава „товар“? Безспорно е нещо което ни тежи, мъкнейки го по време на пътуването, наречено живот. Товар означава и нещо което не сме ние, нещо външно и чуждо на нас. Нещо, което ни е натоварено или сами сме си натоварили. Следователно е нещо, което можем във всеки момент да разтоварим. Стига да поискаме. Пречи ли ни някой и ако да кой е той? Някакъв господар от който ни е страх? „Господарят“ отдавна е разобличен-дисфункционална „личност“-его, изсмукваща силата ни, тровейки изживяването ни по всевъзможен начин в стремежа си за контрол над нас. Да свалим товара на отминалата болка е съвсем просто; просто го сваляме от себе си. Как ли? Като направим дълбоко Осъзнат Избор от позиция на Осъзната Сила и ясно го заявим. Не чрез ума-егото разбира се. Чрез Осъзнаването на Цялостното ни Съзнание, на което тук казваме Духовно Присъствие или Висша Съзнателност.

Да направим малко упражнение. Първото, което е нужно е да навлезем в сигурна и дълбока връзка с надличностното, хармонично Съзнание на Духовното си Присъствие. Простото намерение в тази насока ще ни свърже; кажете просто: Свързвам се. Четящият тези редове неминуемо е във въпросната Връзка; настоящия текст идва именно от Духовното ни Присъствие и е пропит с вибрацията му. Осъзнаваме Връзката си; лек, свеж, нежен ток от покой и тънка радост преминава през съществото ни. Ако трябва си представете как се изкачвате запъхтяни по стръмна пътека, плувнали в пот с непосилно тежка раница на гърба. Осъзнайте, че раницата е пълна с ненужни, но тежки отпадъци. Свалете я и я захвърлете. Вижте я как се търкаля с трясък по склона надолу. Просто утвърждаваме нещо от типа на: „Избирам: освобождавам се от товара на миналото“. Не е нужно да се повтаря, кажете го веднъж, но мощно, рязко, непоколебимо. Плеснете с ръце; така ще се усили изричността на командата. Изчакайте и наблюдавайте усещанията си; те ще ви убедят в истинността на лечението. Колко пъти трябва да се повтаря подобна команда? Трябва ли изобщо да се повтаря? Да правим ли упражнения от този род, при положение че сме осъзнали ненужната тежест на товара? Интуицията ще ни даде отговор на всякакви подобни въпроси. А може и да ни подшушне че е безсмислено да се питаме; въпросите хранят нездравия ум.

***

Нужен ли ни е товарът на миналото? Няма ли опасност да изхвърлим лекомислено нещо ценно и важно? Нещо съкровено, което сме изживяли и за което искаме да запазим скъп спомен? Ако нещо е „ценно“, то то не е товар и не е чуждо на нас; ако тежи обаче няма как да е „ценно“ и е стопроцентов товар. С една дума: изхвърлете товара на миналото. Той не просто пречи и трови; миналото е вибрация, ниво на съзнание, което до безкрай извиква една и съща реалност на страдание. Този механизъм е известен в някои духовни традиции като „карма“. Освободим ли се от миналото, което е ненужен товар, автоматически се освобождаваме от причинно-следствената връзка на кармата. Подсъзнателните мисловно-емоционални модели в нас, извикващи до безкрай една и съща кармично обусловена „реалност“ почиват в точно този „товар“, наречен минало. Преживявали сме в миналото си, оцветявали сме преживяното с неверни мисли и небалансирани емоции, трупайки още и още. Колективната човешка несъзнателност ни е съдействала, както и ние на нея. Този „горчив опит“ е заживял свой собствен живот, развил е свое собствено отровно енергийно поле-нещо като примитивно същество, опериращо в гамите на страданието. Ефектите от дейността на колективното его същество са ясно видими в исторически или междудържавен план. Подобни са и ефектите на персоналното его в битуването на отделния човек. Личност-его, вкоренено в мисловно-емоционални, несъзнавани, разрушителни модели, живеещи в „опита“ на миналото, известни като карма, извикващи до безкрай страдание. Неистински вътрешен свят, извикващ неистински външен; мизерно битие, приковано в генерална кармична неистина за страдание.

Добрата новина за всички е че неистинският свят си отива; неистината е обречена, нямайки собствена реалност и почиваща върху погрешност. Дори човек да не знае всичко това, достатъчно е да се докосне до Новото за Земята Трансцендентно, Просветлено Съзнание и рано или късно ще разтвори заблудата си за минало с отровният му товар, известен като страдание. Направи ли това, спира да твори ново и ново страдание в живота си и в живота на другите. Духовното ни Присъствие е тук, то е факт и не е нещо отделно от нас; ние Сме Присъствието на Духа; Духът чрез Нас се Проявява в света ни. Присъствието разтваря миналото с непосилния му товар от страдание и това е неотменим, всестранен, задълбочаващ се процес на Лечение чрез вливане на Божествена Перфектност тук.