Силата на наблюдението

Под наблюдение тук разбираме насоченост на вниманието. Вниманието ни не е умствено действие, способност или активност. Умът ни не може да внимава, т.е. да наблюдава. Онова, което наблюдава света през нас е дълбочинна съзнателност, докато умът е повърхностна форма на съзнаване и е бледо копие на дълбоката. Умът може да се оприличи на очила, които си въобразяват, че виждат и разбират видяното. Очилата дават непълен вид към нещата, интерпретиран, изкривен и повърхностен. Дори очите не виждат, те са просто сетиво. Същинското виждане се случва несравнимо по-дълбоко. Повечето хора, свикнали да живеят в ума си, практически никога или много рядко наблюдават каквото и да било; доверяват се на услужливото посредничество на ума си и разбира се сляпо му вярват, плъзгайки се по повърхността на нещата или въвличайки се с лекота във външните им ефекти.

Същинското наблюдение е трайно, дълбоко насочено внимание, вникване, в което умът не участва, а и не би могъл.

Дълбочината в нас е с тиха природа; повечето от нас дори не предполагат за нейното съществуване. Свикнали на постоянния вътрешен шум, не са и способни да я доловят; така се обричат на живот в мислите и емоциите, интерпретиращи външни ефекти. Дълбочината се изживява лесно и моментално чрез пряко насочено внимание към нея; наблюдаваме онова, което наблюдава живота през нас. Усеща се пространственост, лекота, неутралност, чистота, свежест, които ако сме настойчиви в наблюдението си прерастват в блаженство, радост, комфорт и сигурност. Дълбочината е съвършена, неизменна, вечна; от нея произтича всичко, дори безграничното пространство в което възникват и си отиват явления или ефекти. Умът ни, възникнал в безграничното пространство на Дълбочината е просто явление; променлив, временен и меко казано несъвършен; той е дисхармоничен. Тези твърдения не могат да се докажат, единственият начин да проверите тяхната истинност е да изживеете пряко, сега, веднага Съвършенството на Дълбочината ви. Ако е нужно, спрете четенето; вникнете в цялостното усещане, което лъха от този текст.

Така е устроен светът, че всички феномени – физически (материални) или нефизически, имат своя енергийна природа; енергията е „строителният материал“,който изгражда явленията. Всяко нещо – видимо или невидимо, реално или въображаемо има своя енергийна природа, която е вибрация, вълна с определени специфични характеристики. Всяко явление, с неговата уникална енергийност възниква в даден момент в безграничното пространство, Дълбочината (за която стана въпрос по-горе). Всичко, което възниква е обречено да „изчезне“; възникващото е временно и нетрайно; няма вечни неща, които са възникнали. Вечен е единствено Контекстът, в който се случва всичко, Дълбочината, а „тя“ не е създавана и не е възникнала, „тя“ просто Е. Дълбочината няма своя енергийност (въпреки че е способна да се изяви и като енергия), но в нея възникват енергийни феномени. Дълбочината е отвъд всякакви феномени, енергии, явления, ефекти, промени. От опит може да се види, че е Съзнателна, пребивава в Блаженство и е Съвършена. С една дума – насочвайки вниманието си към нещо, вливаме Дълбочина към въпросното нещо. Съвършенство, което е отвъд феномените, влиза в контакт с енергията, съставляваща феномена. Енергията на нехармоничните, несъвършени феномени по такъв начин или напълно се разтваря, лишавайки феномена от проявление, или добива съвършени, хармонични качества, давайки по такъв начин хармоничен живот на явлението. Наблюдавайки нещата, вливаме Дълбочина, Съвършенство в тях. Ако емоционално интерпретираме или размишляваме върху аспекти (явления) от живота ни, не само че не ги подобряваме, но и ги влошаваме, нагнетявайки още и още нехармонична енергия към и без друго несъвършената им енергийност. Начинът да „подобрим“ каквото и да е е да го наблюдаваме от Дълбочината си; по такъв начин вливаме Съвършенство в несъвършената природа (енергийност) на нещата.

ПРАКТИЧЕСКИ НАСОКИ

Може би казаното по-горе звучи абстрактно, спорно, неясно или неубедително за някого. Може би не е казано по най-прецизен начин. Вижте от опит дали това е така и дали работи за вас. По-долу предлагаме някои чисто практически насоки как да използваме силата на наблюдението, с която всеки разполага. Не е нужен талант, знания или въображаеми личностни качества.

Повечето хора смятат, че най-важното достижение в живота им е да са щастливи, без да са много наясно какво е щастие. Обикновено го свързват с благоприятни външни събития или притежания. И тъй като външният свят рядко и за кратко ни предлага желаните събития и притежания, оставаме с впечатление, че щастието е непостижимо и нетрайно. От това следва, че сме повярвали в идеята, че сме тотално и изцяло зависими от събитията, интерпретирайки ги като добри или лоши. Т.е. не външните събития определят живота ни, а умствено-емоционалната ни интерпретация за тях. Очевидно емоциите и мислите ни са феномени (явления) с непостоянна природа. Като такива имат своя енергийност, която ги съставлява и благодарение на която съществуват. Че са несъвършени и нехармонични („недобри“) личи от това, че обикновено ни тормозят, причиняват болка, дискомфорт и прочее страдание. По-долу ще дадем пример как да наблюдаваме дадена емоция и какво ще се случи с нея.

В живота на всеки човек има обикновено не повече от 3-4 основни умствено-емоционални тематики или рубрики, които в даден момент активно го занимават. Най-често те касаят отношения с хора, здраве, притежания, обществена изява и признание, усещане за лична сигурност и значимост. Може би ви занимават десетки или стотици неща, но основните, актуални за момента са малко. Вижте ги кои са. Изберете най-актуалното чувство, идея, мислене, което особено силно ви занимава напоследък или в момента. За повечето хора е трудно да наблюдават неутрално от Дълбочината си дадената емоция без да се въвлекат в нея. Въвличането не само няма да я разтвори, но и ще я усили. Затова тук предлагаме наблюдение не на емоцията, а на енергията на емоцията. Има съществена разлика между явление и енергията на явлението. Наблюдаваме енергията на занимаващата ни умствено емоционална ситуация.

Спрете четенето и ясно насочете вниманието си към актуалната за вас умствено-емоционална история. Можете наум да кажете нещо от типа на: „Енергията на ..........“. Изчаквате. Ако е нужно, повторете: „Енергията на ..........“. Изчакване. Минута, две, три. Не бързаме. Повечето хора са способни още от първото упражнение да усетят енергията на емоцията си. Негативните емоции чисто енергийно обикновено се усещат като тъпа тежест и напрежение, може би острота, нещо кисело, застояло, неприятно. Наблюдаваме неутрално усещането за тази неприятна енергия. Вероятно тя ще се усили. Никога не е чак толкова неприятна както самата емоция, така че изживяването е поносимо. Няма правило колко дълго да наблюдаваме. Критерий, че сме разтворили дадената тенденция е че в някакъв момент ни олеква, чувстваме свежест, отлив на тягостното. Упражнението заема обикновено 10-15 минути. За да „видите“ ясно енергията на емоцията си, можете да използвате следната хитрина. Питате се наум: „Къде в тялото ми е тази емоция?“. Изчаквате и наблюдавате. Не е важно къде в тялото ви ще я усетите, това е начин да наблюдавате с по-голяма яснота и категоричност. Обикновено енергиите на негативизмите се усещат над и под пъпа, където съществуват нормално определени центрове на съзнание. Емоции, свързани с неблагоприятни отношения с хора е вероятно да се усетят като пробождания или натиск в гърба. През следващите дни е възможно да установите, че въпросната мисъл или емоция отново се завръща. По-стари изживявания не се разтварят от еднократно наблюдение на енергията им. Отново повтаряте наум: „Енергията на ........“ и я наблюдавате. Ще установите че следващото наблюдение протича по-леко и по-краткотрайно. Прясно възникнали негативни мисли или емоции имат по-остра, но по-лековата и повърхностна енергия. Въпрос на навик е когато възникват да наблюдавате енергията им. С времето свиквате и дори елементарно внимание към мисъл-емоция ще активира енергията и. Ненаблюдаваните мисли-емоции, в които се въвличаме незнаейки какво си причиняваме, с времето се уплътняват, задълбочават и освен че са способни да привличат все повече подобна реалност, рушат физическото ни здраве и ни състаряват.

Друг аспект на живота ни е състоянието на физическото тяло-неговото здраве, красота, младост, енергичност и способността му да живее „приятно“, без което няма как да сме „щастливи“. Физическото ни тяло е феномен, явление и като всяко явление или обект има своя енергия. За да се убедите в това, предлагаме сега, тук, веднага да я почувствате и изживеете директно и непосредствено. Казваме наум нещо от типа на: „Енергията на тялото ми“. Изчакваме. Насочено внимание в тялото, без мисли, без напрежение или въпроси „как точно се прави“. Ако не сме наблюдавали тялото си по подобен начин, отначало е трудно, но твърде бързо ще усетите топлина, фина вибрация, може би тръпнене. Наблюдението на енергията на физическото тяло е една от най-дълбоките и здравословни медитации, предложени още в дълбока древност. Дълбочината, Съвършеното в нас „наблюдава“ енергията на тялото и я „оздравява“. Ежедневното повторение на тази практика оздравява от съществуващи или бъдещи заболявания, подмладява и ни поддържа свежи и в добра кондиция. Спрете четенето и го направете. Дали всичко това е така, вижте от опит, не е нужно сляпо да вярвате в нищо.

Всеки човек има някакви болежки или болести. Вижте ги кои са и си изберете най-актуалната за момента. Казваме наум примерно: „Енергията на болката в лявото ми рамо“. Изчакваме. Енергията ще усетите вероятно като острота, тежест, дискомфорт. Рамото вероятно ще се затопли, запулсира или ще тръпне. С известно постоянство болката изчезва.

Така можете да наблюдавате енергията на абсолютно всичко. Дом, работно място, автомобил, пътуване, отношения, финанси, политически събития, явяване на изпит, природни места, животни, обстоятелства, мними, въображеми или „реални“ ваши истории, всичко, що е феномен има своя енергия и подлежи на наблюдение. Наблюдава Дълбочината ви, която е Съвършена. Всичко, което се докосне до Съвършеното става Съвършено и това е природен закон.  

Ананда

Ананда означава „Блаженство“. Разбирайте думата като указателен знак, посока на вниманието ви. Носител е на безгранично съдържание и сила, но все пак не е самото съдържание или сила. Нито е тъждествена на това, към което сочи; то не може да бъде назовано, разбрано или видяно, но може да бъде непосредствено изживяно като Блаженство от всеки, сега, веднага. Ананда, Блаженството е неотменимо, вътрешно присъщо качество на онова, което съдържа нещата в себе си, Безграничният Контекст. Тоталният, безграничен Живот, Битието, съществува в Блаженство. Дали това е така, всеки може да види от непосредствен, пряк опит; това всъщност е целта на настоящото споделяне.

Никой не може да научи някого как да „постига състояние“ на Ананда, тъй като това е основната ни, изначална природа. И без друго сме потопени в Ананда и произтичаме от нея, както и абсолютно всеки и всичко. В този смисъл Блаженството не е състояние, не е обект и няма как, нито е нужно да бъде „постигано“, защото вече е и не може да не бъде. Осъзнаването на това е свързано единствено с насоченост на вниманието. Ако повечето от нас по силата на натрапчив навик са насочили трайно вниманието си към шумния си ум, то е съвсем естествено да не забелязват тихото по природа Блаженство, което е Истинското ни Същество. Насочите ли вниманието си към естествената си, основна природа, която е Блажена, умът естествено стихва и „разбирате“ от опит „какво“ е Ананда. Когато говорим или пишем, потопени в „това състояние“, думите от самосебе си се зареждат с Блаженство. Обърнете внимание на усещането, което имате от този текст. Ако е нужно, спрете четенето и вникнете в „Ананда“. Вникване означава насоченост на вниманието, леко, естествено, без усилия.

Ананда.

Без мисли, образи или опити да разбирате. Никой никога няма да „разбере“ или „види“ Блаженото, тъй като базисната природа на Съществуването е отвъд мисли и представи. Затова не се и опитваме да използваме ума си в тази осъзнатост, „тук“ той е безпомощен. Ако ви се струва, че ви е „ясно“, че „знаете“, ако „виждате“ обекти, явления, образи, цветове, енергии, знайте че това са просто мисловни феномени; те се съдържат в безкрайното и няма как да са съществени или да посочват онова, в което възникват (и си отиват). Знанието е ценност само на материално-битово ниво; тук то е невежество.

Възможно е да усещате поток от енергия и тя да е твърде различна от други енергийни усещания. Това не е „енергията на Ананда“. Ананда не е вибрация и не е енергия. Въпреки, че е възможно да се проявява и като енергия, но тя ще е само моментен феномен в безграничното. Блаженото е безграничното пространство, което съдържа нещата в себе си и в което понякога възникват феномени, включително енергийни. Изначалната природа на феномените е Ананда, те са пронизани от нея, но са просто феномени. Излишно е да отдаваме значение на феномени; ако възникват, можем да ги наблюдаваме, но вниманието ни е в онова, което съдържа явили се понякога „неща“.

Ананда лесно се осъзнава и изживява от пряк, непосредствен опит от всеки, винаги, във всеки момент. Не е нужно да имате „настройка“, да сте „подготвени“ или да имате „енергийни способности“ за да сте това, което и без друго сте и не можете да не бъдете. Можете да затвърдите навик към насоченост на вниманието в Ананда, но това не е дейност, обучение или правене на нещо „важно“. Тук няма мистика, метафизика или езотерика. Не е „постигане на Божествено съзнание“, това са образи в ума ни. Не е нужно да „знаете“, „вярвате“ или „разбирате“. Не е учение. Не добавяте някаква ценност или стойност към себе си. Не е инвестиция в нещо бъдещо, нито индулгенция за отминало. Няма да последва нищо „важно“ от осъзнатостта ви. Не очаквайте нищо; няма да се отворят портали към измерения, възнесения и прочее въображаеми феномени или събития. Не очаквайте непременно да „започне да ви върви“ във „външен план“. Каквото и да става „на външен план“, няма как да е по-важно от Безграничния Контекст, в който става. Съзерцаваме онова, което поначало сме; като в това Съзерцание няма последващи ефекти, ползи, случвания, последствия и прочее мисловно бъдеще. Животът на външно ниво се разгръща такъв, какъвто е; единствено преценките на ума санкционират ставащото като желателно или не. Когато умът осъжда, не му се противопоставяме, нито пък можем; наблюдаваме неговата активност и знаем, че той е просто един феномен с шумна природа и няма как да е „по-важен“ от онова, което го съдържа и в което е възникнал (и в което ще се разтвори).

Защо тогава да съзерцаваме и осъзнаваме Ананда?

Няма отговор на този въпрос на мисловно ниво. Не знаем защо се пише и споделя това тук. Не знаем защо го четете и сте привлечени от подобна материя. Не знаем защо точно вие го четете. Не знаем кое у вас откликва и какво е значението на това. Хора, изживяли живота си в Блаженството, Ананда споделят, че в тях изгаря без остатък всякаква вредна и ненужна мисловност и емоционалност. Изгаря всякакво психологическо минало, което е по същество болка. Страданието изчезва от живота. Неусетно и без усилия в подобни хора се въплъщават благостни качества, за които е възможно и да не предполагат. „Качества“, които са отвъд обичайните и познати качества, подлежащи на разбиране. Дали всичко това е така можете да видите от собствен опит и непосредствено изживяване; излишно е да се втълпява някому „знание“ или да се правят обещания за добри случвания.

Някой би казал, че дори изживяването на Блаженство е случване, феномен. Нещо, което „става“ в безграничното, съдържащо го пространство. Че Ананда също е феномен. И ще е прав (ако изживява себе си като субект, който съзерцава Ананда като обект). Усещането, че сте в „състояние на Ананда“ е само верен критерий, твърд ориентир за „добра посока“ на осъзнаване. В някакъв смисъл Ананда е само аромат, мелодия, идващи от „нещо“, което няма име, няма форма, но всички имена и форми възникват (и си отиват) в „него“. „Нещо“ живо, което не е същество, разумно е, но не е ум. Не е възниквало, не е създавано и по тази причина няма как да изчезне, а просто е. Ако ви се струва, или някой ви е казал, че има „сътворяване на творение“, дори това да е станало, е станало в изначално пространство, което е преди „сътворението“. Ароматът на тази безграничност е Ананда.

Ако ви се струва, както казахме вече по-горе, че сте нещо отделно, разумен субект, който съзерцава друго отделно нещо, което е Блажено и условно наричаме Ананда, в известен смисъл сте прави. Докато се възприемате като субект е нормално да възприемате отделни от вас обекти или субекти. Излишно е да философстваме това така ли е, „вярна“ ли е тази представа и т.н. В момента така можем да видим „нещата“ и в това няма „правилно или неправилно“. В някакъв момент ще установим, че няма ясна граница или разлика между съзерцаващ и съзерцавано. Няма наблюдател и наблюдавано. Нито ние сме субект, нито Ананда е обект. Тотална цялост, която е Блажена и това е естествената и природа.

Съзнание, което съзнава себе си и е потопено в Блаженство.

Съзнаването на Ананда е просто насочено внимание към вечното Блаженство. В каквото насочим вниманието си, това ставаме. Не е медитация, въпреки, че медитациите биха помогнали отначало на хора, които ги практикуват. Пребиваване без усилие в нещо, което поначало е и не може да не бъде. Можете да използвате думата „Ананда“ като ключ или мантра за улеснение на вниманието ви. Въпросното пребиваване не само че не пречи с нищо на външните ни активности, но и влива качество в тях. В състояние на Ананда не можете да сгрешите каквото и да правите; нещата винаги излизат на добър край. Христос е казал: „Обичайте, пък правете що щете“. Това е така, тъй като присъствайки в Ананда вливате Съвършенство в живота. Дали Блаженото е Съвършено е излишно да казваме; вижте от собствен опит.