С каквато и духовна практика да се занимаваме, от
централна и решаваща значимост за напредъка ни е преди всичко да съумеем да
прекратим отъждествяването си с личността. Казано по друг начин: да изживеем директно и
непосредствено истината, че не сме само тяло и личност, а много, много повече;
че сме безгранични. С каквито и думи да обясним всичко това, то не би имало
никаква стойност, ако не се изживее от практикуващия, ако не се научи от опит.
Да преустановим отъждествяването не означава да отречем личността или лековато
да я обявим за нереална или илюзорна, а да установим от опит че не сме само и
единствено тяло-личност. Постигнем ли това, по естествен начин заживяваме в
осъзнаване като безграничното съзнание, което сме. От което безгранично
съзнание личността е само миниатюрна съставна частица. Не се ли раз-отъждествим
от личността, не се ли разделим с илюзията че сме само и единствено личност, то
каквито и духовни практики да ползваме, с каквито енергии, съзнания, школи и
учители да постигнем дори свръх знания и висше майсторство, си оставаме в предверието
на трансформацията. В предверието на трансформацията можете да сте майстор на
енергията и ненадминат в теориите, като същевременно сте страдаща личност.
Силно его, което не само че не намалява, а сякаш расте, при иначе отлична
способност за канализиране на духовно съзнание плюс богата информираност относно терминология
и концепции.
***
Човешкият
психичен ум е генератор и консуматор на негативизъм, който се изживява като различни
наглед, но в основата си принципно сходни форми на страдание. Повечето хора не
предполагат, че успоредно с този личностен шум, в нас постоянно битува тих, незабележим
и безграничен свят на Радост и Съвършенство - Истинската ни Природа.
Изживяването ни зависи единствено от това в кое от двете „припокриващи” се нива
на съзнание сме закотвили вниманието си. Фокусирани ли сме в личността, т.е. в
илюзията, че единствено външното случване може да ни донесе добро, рано или
късно изживяваме страдание. Открием ли Истината в нас, усещаща се като
безграничен покой, лекота, пространство и дълбока, нежна радост, излизаме от
„обхвата” на психичното личностно изживяване; ставаме недосегаеми за т. нар.
страдание. Установим ли трайно съзнанието си в отвъдличностния, трансцендентен
свят на Истината Кои Сме, постигаме хармония, покой, радост и осъществяване,
независещи от каприза на временни външни случвания или произволни умствени
допускания.
В този смисъл,
занимаващите се с духовност имаме „да свършим” две важни неща: 1. да открием
света на Истината в нас и 2. трайно да заживеем в нея. Постигането на тези два
пункта е равносилно на преустановяване на отъждествяването с личността;
разбираме от непосредствен опит, че личността ни е само частица от
безграничност; ние сме тази безграничност.
Обобщаваме: смисълът
на заниманията с духовност в края на краищата е в осъзнаването и трайното
пребиваване в Истинската ни Природа, миниатюрна частица от която е личността с
нейната психична склонност към болка. Пребиваването ни в Истина и Съвършенство
има силата да „разтвори” и по такъв начин трансформира несъвършеният,
неистински, психичен свят на личността. Животът като радост и покой е постижим
сега, веднага, по силите на всеки е и това е установено преди хиляди години.
Трайният фокус
в Истинската ни Природа ни позволява да изживяваме реалността от перспективата
на Истината, Цялостното ни Съзнание, а не от ограничената и неистинска
перспектива на страдащият психичен ум, личността. Каквато и конкретна духовна
практика да използваме, тя бива същински духовна и трансформираща, ако спомага
да сме в директно, пряко и непосредствено изживяване на Истината Кои Сме. Директното осъзнаване и изживяване на Истината е изненадващо лесно постижимо и
достъпно; в този смисъл не е практика, а по-скоро естествено състояние.
Практиките са всъщност подход към перманентна осъзнатост и рано или късно се
изоставят, когато изиграят ролята си на помощник.
Осъзнаването и
директното изживяване на Истината Кои Сме е първостепенна и по същество
единствената състоятелна духовна цел. Всякакви допускания или концептуални разисквания, касаещи възнесения,
смяна на измерения, предполагаеми центрове на съзнание, геометрични съотношения,
типове енергии и пр., не спомагащи пряко за непосредственото ни будно
Присъствие в Истината, са по-скоро храна за фантазиите на ума и ни забавят по
пътя към основната ни цел. Колкото и важно да ни се струва дадено мистично
изживяване, медитативна практика или специално състояние, в края на краищата
става дума за феномени. Като феномени, те подлежат на наблюдение и няма как да
са по-значими от Онзи, Който ги наблюдава, т. е. Наблюдаващият, Истината,
Абсолютът. Имаме възможност да се фиксираме в частични неща и феномени; имаме
обаче и възможност да изживяваме непосредствено единството си с Осъзнаващия
всичко това. И двата пътя са валидни; сами преценете кой е по-пряк.
***
ПСИХИЧЕН И
ПРАКТИЧЕН УМ
С цел максимална
яснота на разбиране, условно приемаме че човешкият ум се състои от два основни
и съвършено различни по природата си пластове – психичен и практичен.
Тук няма да
говорим за „практичният ум“, тъй като той при повечето от нас работи
перфектно и не само че не създава никакви „проблеми“, но е и отличен работен
„софтуер“. Практичният ум е всичко онова в нас, което е практически знания,
умения, както и тяхното творческо прилагане, обогатяване и пр. Той стъпва върху
минал опит и бъдещи предвиждания, но те са чисто практични и не носят болестния
характер на емоционалните минало-бъдеще, характерни за психичния ум. Практичният ум е един от
многото безупречно функциониращи „органи”, дадени ни от Природата. С различен
потенциал, качества и специфики при различните хора, като цяло подлежи на
развитие и по правило служи безотказно. Всички благини около нас, създадени от
човешка ръка, са плод на гениално работили поколения практически умове.
Повтаряме: практичния ни ум функционира добре и не създава никакви проблеми,
поради което не е предмет на настоящото изложение; споменаваме го единствено и
само за да се отграничи ясно от психичния ум.
Психичният ум, личност или его е със съвършено
различна природа от практичния. Той така се разраства, отграничава и обособява
още през първите години на човешкия живот, че добива характер на отделно
същество – паразит, което води автономен живот, претендирайки за автентичност и
тъждественост с дадения човек. Функционира като несекващо мислене, базирано
върху отминали или бъдещи емоционални интерпретации, неуморно строящо сложни и
тромави интелектуални конструкции, явяващи се база на неверни, повърхностни и
едностранни убеждения. Убежденията са твърдо фиксирани системи от мисли, образи,
нагласи и представи, които имат свойството дълбоко да се вкореняват в
цялостното ни усещане за живота. Всичко това се поддържа мощно от емоционалния
ни апарат – друг наш психичен аспект. Психичният ни план като ум-емоции е
дълбоко вкоренен във физическото тяло и се изразява като личност. Поради ред
знайни и незнайни причини, психичният ни аспект – личността, функционира меко
казано недобре и това се усеща непосредствено в „живота“ като всевъзможен
негативизъм, накратко наричан тук страдание. Чрез механизмите на изкуствено генерираното
страдание, умът ни ни държи в подчинение и по същество сме негови роби и
заложници. Дълбоката, изначална основа на психичното същество в нас е страх от
някакъв недостиг, липса на пълнота, удовлетворение, завършеност, цялостност и е
всичко друго, но не покой, приемане и радост. Нездравият мисловен процес винаги
е закотвен в минало-бъдеще и не цени сегашния момент. Фиксираме ли се в „сега”(което автоматично се постига при директно
изживяване на Истинската ни Природа), психичното мислене спира; двете са несъвместими. Страхът от недостиг се
изявява с богата гама неприемания на настоящето в диапазона конфликти, желания,
очаквания и прочее съпротиви. Трайният фокус в изживяванията на психичния ум,
така характерен за човечеството, неминуемо генерира страдания. Изживяването на
някаква форма на болка е сигурен индикатор, че сме допуснали отъждествяване с
личността. Фокусираме ли се в Истинската
си Природа, страданието бързо спира и се замества от покой, усещане за
пространство, радост, благодат. Използвайте
това като мощен и реално работещ духовен инструмент! Покоят, усещането за
пространство, радост и благодат са непогрешими признаци за Присъствие в
Истината; който веднъж ги е доловил и изживял, няма как да ги сбърка с нещо
друго.
Не казваме, че
животът ще стане непременно безупречен като случвания и обстоятелства, ако сме
в Осъзнаване на Истината; животът е такъв, какъвто е – идват и си отиват
относително добри или лоши неща. Казваме, че ако сме в трайно Осъзнаване на
Истината сме недосегаеми за страдание, за интерпретация на живота като болка от
страна на психичния ни ум. Да, ще боли, когато се случва нещо болезнено, но
това няма да ни докосва дълбоко като кой знае какво страдание, драма или
трагедия, няма да ни руши, няма да оставя траен отпечатък и болката няма да е
наша идентичност. Идват и си отиват болки, радости, слънчеви дни, дъждовни дни
и всичко това е в реда на нещата; нищо няма чак такава решаваща важност и
тежест. Животът в състояние на трайно осъзнаване на Истинската ни Природа е с
усещане за постоянна радост, благодат, мир и вътрешна завършеност. Подобна
вибрация твърде бързо извиква и съответна благоприятна външна реалност, което
от своя страна също не се абсолютизира, тъй като нещата в крайна сметка не са важни
и са преходни.
***
Как да изживеем
директно Битието на Истинската си Природа?
По-долу посочваме
три достъпни и разбираеми подхода.
1.
Въпрос „Кой Съм Аз?“
Ако имаме
достатъчно категорично и ясно намерение да осъзнаем и почувстваме непосредствено
Истината за това кои сме, не са ни нужни специални практики или подходи. Просто
отправяме непоколебим въпрос към съзнанието си: „Кой Съм Аз?“ Не очаквайте
отговор с думи. Ако все пак получите такъв, не му вярвайте, Истината не говори
с думи. Отговорът на въпроса е толкова необятен и дълбок, че не се помества в каквито
и да било представа, образ, понятие или познат ни смисъл.
Отговор на този
въпрос винаги идва.
Като дълбоко,
цялостно, всеобхватно усещане. Сякаш светът изведнъж се разширява, оживява, прониква
се от мекота, дълбочина, феерична лекота. Свят на покой, тишина, безкрайност,
безграничност, вечност. Пълнота, удовлетворение, тиха, тържествена радост. Изключително
приятно, комфортно изживяване на уют, сигурност, дом. Благодат, блаженство,
добро, мир. Всепроникваща любов, аромат на вечност, вечност, вечност...
Отговор на
въпроса „Кой Съм Аз?“ винаги идва, винаги. Може би всеки път е различен като
усещане, може би с времето отговорът-изживяване става все по-дълбок и богат. Обърнете внимание, че в моменти на
Осъзнатост на Истинската ви Природа психичния ум спира. Съзнанието ви е отвъд
минало-бъдеще, отвъд емоции и обичайно мислене. По естествен начин
преустановявате отъждествяването си с личността – моментално, дълбоко,
категорично.
Усещането, изживяването, ароматът на Истинският Аз
не прилича на никое от познатите ни от обичайния живот. Изпитате ли го веднъж,
никога няма да го сбъркате с нещо друго.
В такова
състояние безупречно работи при нужда практичният ум; в състояние сте да сте
обичайно активни без това да пречи на духовната ви осъзнатост. Нито пък
практическите ви дейности биха се затруднили – напротив. В такива мигове
практичният ум се енергизира, обостря, добива мощ. Тялото ви функционира
перфектно. Всичко това идва да покаже простичкият факт, че постигнем ли
постоянна осъзнатост, автоматично превръщаме живота си в цялостна, при това
дълбока и мощна медитация. Практиките стават излишни.
Спрете четенето
тук и отправете към съзнанието си въпроса „Кой Съм Аз?“ Изживейте отговора. Ако
ви се стори че от първия път не се получава, повторете, проявете настойчивост.
***
Шри Рамана
Махариши, изключителен духовен учител, в детството си изживял момент на силен
страх от смъртта. Когато за миг му се сторило че умира, го връхлита страстно желание
да разбере кой е той; кой всъщност умира. Отговорът експлодира моментално в
него с такава сила и красота, че Рамана получава директно Просветление. Първото,
което разбира, е че смърт няма по простата причина че той, Рамана е самият
Живот. Разбира, че Животът е вечен, че никога не се е раждал, нито ще умре, той
просто Е. Личността му изчезва без следа и се разтваря в Истината за това Кой
Е. От този миг, до края на живота си в тяло е в перманентна медитация, състояща се в
самоизследване, задавайки си въпроса „Кой Съм Аз?“. Учениците му наричат този
въпрос „въпрос убиец“, тъй като зададете ли го, всякакви други въпроси губят
смисъл.
2.
Наблюдавайте Наблюдателя.
Всеки от нас с
лекота може да обърне внимание на простичкия факт, че нещо безмълвно и тихо в
съществото ни постоянно наблюдава живота ни. По-скоро свидетел, отколкото
наблюдател. Вникнете в написаното, спрете четенето и осъзнайте този Свидетел
във вас, онова нещо, което сякаш гледа света през очите ви.
Успеете ли дори
за няколко секунди да наблюдавате този Наблюдаващ, във вас изгрява ясно усещане
за това Кои Сте. Насоченото внимание към безмълвния Наблюдаващ в нас
представлява докосване да Съзнанието му, частица от което е личността. Твърде
бързо се научаваме да съзерцаваме този Съзерцател, Наблюдател, Свидетел. Става
все по-лесно да сме в постоянен контакт с Неговото Съзнание. Рано или късно
научаваме, че ние сме този безграничен и вечен Наблюдател.
Отначало е трудно
да задържаме вниманието си в Наблюдателя, психичния ум започва да ни отвлича с
какво ли не, саботирайки докосването ни до Истината. С известно постоянство
това се преодолява. Търсим ли отдадено Истината, твърде скоро се научаваме една
част от съзнанието ни да е винаги будна и съзерцаваща Наблюдателя. Животът
става постоянна медитация.
3.
Пуснете се от всичко, забравете всичко.
Това е вероятно
най-лесният и директен начин да сме моментално в Духовна Осъзнатост, в директно
изживяване на Истината. За няколко мига всеки от нас може да се пусне от шума
на психичния ум; просто да остави всичко настрана. Спре ли дори за миг този
шум, в нас не остава нищо друго освен Истинската ни Природа. Покоят, Тишината,
Любовта, Блаженството на Истинският Аз отекват дълбоко и непоколебимо в цялото
ни същество. Спрете четенето и опитайте веднага, сега.
***
СЪПРОТИВИ НА УМА
Колкото
по-категорично прекъснем отъждествяването си с личността, толкова по-радикална
е трансформацията ни от психичен ум-его към Истинският ни Аз. В този смисъл,
предложените по-горе подходи представляват радикално трансформиращи духовни
практики, поради простата причина, че са свързани с категорично и моментално „раз
– отъждествяване“ с личността.
Колкото
по-радикална е трансформацията, толкова по-мощни съпротиви от ума-егото следва
да очакваме.
По правило
практикуването на Осъзнатост на Истинският ни Аз в началото предизвиква
съпротиви от страна на неистинският ни аз, личността. Обикновено те се
изразяват в активиране на негативни мисли, емоции, спомени, тенденции,
привързаности, страсти и пр. Ако не внимаваме, ако не сме осъзнати за
поведението на психичния ни ум, можем да се въвлечем в някой от заложените
капани, поддавайки се на емоция. Затова е особено важно да се наблюдаваме
внимателно и непрекъснато. Споходи ли ни негативизъм, моментално разбираме, че
сме допуснали отъждествяване с личността, моментално осъзнаваме че сме под
атака от психичния ни ум. Най-бързият начин да се разтвори негативизма е да се
остави безкритично настрани, като моментално фокусираме вниманието си в
Истинската ни Природа по някой от предложените по-горе три подхода. Пребиваването
в Осъзнатост на Истината в нас за минути неутрализира и разтваря без остатък
всякаква негативност и страдание. С течение на времето его-умът изтънява и
отслабва, като атаките му стават все по-редки и вяли. Ключът към справяне с атаките
на егото е в постоянната осъзнатост и внимание.
