Отвъд „аз“

Ако внимателно проследим откъде идват мислите и съпътстващите ги емоции, ясно виждаме, че техният източник е едно изначално усещане за „аз“. Всякаква мисъл, дори наглед абстрактна или неопределена, в крайна сметка извира от нещо, което изживяваме като „себе си“. Всякаква емоция, независимо дали е свързана с конкретно наше изживяване, или сякаш безпричинно изниква отнякъде, идва от усещане за същество, което я изживява, нещо, което ни се струва че „сме“. Някакъв дълбок „аз“, на когото мисловно-емоционално му се струва, че му „се случват неща“, „има изживявания“, „постъпва“, „прави“, „стреми се“, „отбягва“ и т.н. форми на взимане на отношение към свят, приеман като„действителност“ или „живота“. В мислите и емоциите винаги има елемент на персоналност, на същество, което ги изживява, обособено и отделно от действителността и взаимодействащо си с нея. Някои мисли ни се струва че са принизяващи, негативни или глупави, други намираме за умни, трети набеждаваме за възвишени или свещени. Независимо от преценките за тях, които също са мисли, мислите идват от „аз“, който ги изживява, мисли, интерпретира и когото сякаш касаят. Възможно е да ни се стори, че има „аз“ и „Аз“, или пък „АЗ“. Малкият „аз“ приемаме за нисш, несъвършен, външно ориентиран и разбираме като личност или его; „Аз“ или „АЗ“ може да ни са стори като „висш“ или дори съвършен, свещен или ненадминато великолепен, даже върховен, каквото и да значи това. Подобни квалификации или внушения разбира се също са идеи, т.е. мисли, концепции. Насоченото внимание или пребиваване в усещането за „аз“ е възможно да създаде усещане за святост или че постигаме „Бог“, който „изживява“ себе си като „Аз“ или „Аз Съм“, т.е. „Аз Съществувам“ и по такъв начин Е самото Битие. Оттам идва и усещането, че сме единни със Съществуването, Битието или Божественото Съзнание. Всичко това може и да е относително „вярно“, изживяването да е „автентично“, но все още е мисъл, образ, случване, които имат отношение към същество, за каквото се взимаме, макар и по „дълбок“ или „висш“ начин. С една дума-докато поддържаме усещане за „аз“, сме в света на мисли, образи и нагласи, пък били те и „висши, благоприятни, хармонични“ и пр. преценки, т.е. мисли. Духовни практики, в които се изживяваме като същество, на което се „случват неща“, „развива се“, „пътува по някакъв път“, „постига висоти“ или пък се „трансформира от същество с едни качества към същество с други качества“ са практики в пределите на ума ни, който неуморно твори образи, изживявания, идеи, убеждения, т.е. мисли. Очевидно е, че съществото, за което се взимаме е гигантска постройка от мисли, „реалността“ е мисловна интерпретация, духовните практики, които съществото изпълнява са „път“ от един мисловен свят към друг такъв.

Докато има „аз“, има извор на мисли, които поддържат усещането за „някой“, когото те касаят. Личността е вкоренена в „аз“.
Какво всъщност е имал предвид Махарадж, съветвайки ни да насочим вниманието си към "Аз съм"? И защо препоръчва да съзерцаваме азността си, при положение, че истината за това кои сме е отвъд аза? "Аз" рано или късно открива онова, което го поражда, от което произхожда и което го съдържа. Не сам по себе си "Аз" е истината, "Аз" е път, насока към изживяването и. В този смисъл "Аз" е трансформация като изживяване.

В какво все пак се състои „ползата“ в пребиваването в „аз“?

Пребиваващият в „аз“, рано или късно установява откъде идва „аз“, кое го поражда, кой е неговият извор. Когато „аз“ види кое го създава и съдържа, „аз“ се разтваря в създалото и съдържащо го. Онова, в което се разтваря „аз“-личността, състояща се от мисли е Истинската ни Природа, базисното ни същество, изначалното Съзнание. Това откритие поставя точка на всякакви практики, търсения, пътища, образи, представи и фантазии идващи от личността. Краят на личността е край на практиката. Практикува личността, стремейки се от едно нещо към друго нещо. Съзнанието, което съдържа и поражда личността не практикува, не прави, не се стреми, нито се изживява като нещо, защото в него възникват и се съдържат нещата. Нещата няма как да са по-важни и значими от онова, в което възникват и се съдържат. Ако то, Съзнанието също е „нещо“, то тогава на свой ред би възникнало и би се съдържало в още по-глобално Съзнание.

Практикуването в изживяванията на „аз“ са само стъпка, етап, посока към откритието, че онова, което съдържа „аз“ е Отвъд и е Същинското Безгранично и Неизменно Битие, а не „Аз съм“, което е просто временно явление, възникнало и съдържащо се в изначалното Пространство или Съзнание. Ако ви се струва, че това са също мисли и образи като всички други, вижте от пряк и непосредствен опит що за „свят“ е „светът“ отвъд „аз“. Ще видите, че „мислите“ за пространството отвъд „аз“ ви отвеждат в изживяване на Пространство, Битие, Съзнание, което е отвъд представи, емоции, образи или изживявания.

„Аз“ е виртуален затвор, от който ни се струва, че не можем да излезем никога, тъй като ни се привижда непреодолима стена, отделяща азността на „съществото“ за което се взимаме и напълно „различното и отделно“ околно пространство.

Нека видим от пряк, непосредствен опит наистина ли е трудно или невъзможно да оставим „аз“. Съумеем ли да оставим „аз“, изкореняваме из основа мислите, т.е. личността, които извират от „аз“. Нека видим какво остава, когато смъкнем личноста от себе си. Какво представлява онова, което е отвъд „аз“, но което съдържа „аз“ в себе си.

Най-прекият, директен начин да оставим „аз“ е като директно, категорично и незабавно излезем от него. Оставяме „аз“ непоколебимо, така както събличаме и оставяме настрани дреха. Ако ви е нужно, послужете си с чисто мисловната представа за „оставяне на нещо“.

Сега сте отвъд „аз“.

Вижте какво „изживявате“, какво „усещате“, които и да сте и каквото и да значи „изживяване“.

Няма как да не установим дълбока лекота и пространственост, каквито в „аз“ никога не сме имали и каквито там са непостижими. Свежест, неутралност, лекота и дълбок покой. Тънка радост, която ако съзерцаваме се задълбочава. Това е истинското ни Същество, основната ни Природа, а не „аз“, който е просто явление, при това временно, възникнало и съдържащо се в Безгранично Пространство на лекота и радост. Ако ви се стори, че Пространството също е явление, представа или мисъл, вижте какво е онова, което го съдържа, в което е „възникнало“. Вижте какво е онова, което е отвъд Пространството. Ще установите че го съдържа отново Безгранично Пространство.

Спрете четенето за момент и изживейте точно сега, от непосредствен опит Пространството, което съдържа нещата, каквито и да са те.

Покой, Радост, Тишина.

Нещо изначално много свежо, живо и съвършено. Няма име, защото имената са думи, които бивайки явления, възникват в Пространството и си отиват без да оставят нищо след себе си. Тук нищо не се случва, нищо не предстои, не се променя. Понякога възникват „уплътнения“ на самата Тишина, които са мисли, и като всяко явление отшумяват. Пространството понякога се уплътнява във временни неща, например атоми, които ни се струват физически свят. Може ли той да е така важен? Създавано ли е някога от нещо Пространството на покой, лекота, радост и тишина? Ако да, то това означава, че неговият „създател“ е феномен, възникнал също в изначално, още по-безгранично Пространство. „Създател“, „Творение“, „Сила“ са просто образи, мисли, предположения. Очевидно никой никога не е създавал каквото и да било, Пространството просто Е, съдържайки в себе си временно възникващи явления и ефекти. Даже е неуместно да се схваща Пространството като съвършено, тъй като няма нещо несъвършено, спрямо което да се окачествява. Тук сме отвъд неща, качества или претенции за такива. Същевременно всичко временно възникнало е дълбоко вкоренено в Изначалната Тишина и Пространственост, произхожда от нея, тя е неговата Базисна Природа.

Какъв е чисто практическият смисъл от това наглед абстрактно и ирационално споделяне?

Докато сме физическо същество, живеещо във физически свят, изживяващо се в своя „аз“-личност, поддържана от мисли, имаме възможността да не живеем единствено като мисли, които са само частичка от същината ни, само проблясък на Истината за Природата ни. Имаме пълната възможност във всеки миг да живеем като Пространството, което съдържа нещата и явленията, включително „аз“. Защо да го правим? Първо-животът като Пространството е неизразимо по-комфортен от живота в затвора на „аз“-мислите. Живее се по-добре в лекотата на Пространството, за разлика от живота в усилията, поддържащи мисловната личност. Няма защо да търсим дълбок, трансцендентен смисъл в играта на явленията в Безграничното Пространство. Дори да има такъв, той е отвъд разбиранията на ума. Имаме възможност да се наслаждаваме на лекотата, пребивавайки като Пространството, а не като „аз“. Важността на събитията и явленията във външен план естествено изчезва. Така спира и усещането за страдание, идващо от чувство на липса, непостигане и непрестанна борба с живота. Естественото спиране на борбата и негодуването срещу временните явления, по някакъв начин ги повлиява благоприятно и те неусетно се „подреждат“ по „добър“ начин. Пребиваването като Пространството, а не като „аз“ не пречи на никаква практическа дейност, даже напротив-във външните ни занимания се влива качество и сила. Оставеният настрани „аз“ не изчезва и това не е необходимо. Превръща се в това, което поначало е – полезен иструмент с чисто практическо приложение. Практичният ум, практичните мисли остават и те са полезни и адекватни. Отива си предендиращият, високомерен и ненужен психически „аз“ на нездравите емоции и егоистични мисловни интерпретации.

Остава онова, което не може да се премахне, не може да си отиде и не можем да изгубим, защото то е основата на основите – Изначално, Безгранично Пространство на Блаженство, Покой, Радост, Тишина и Съвършенство.         

Аудио беседа: Присъствие

Това, което ще чуете тук няма да добави в представата ви някакви нови знания, нито ще ви убеждава в каквото и да било. Целта е непосредствено, от практически опит да изживеете нещо, което е факт. Смисълът на думите които чувате е в това да насочат вниманието на слушателя към реалност, която съществува и не може нито да се отрече, нито да се отмени. Енергията на казаното тук ще ви помогне да установите от опит, като пряко изживяване неизменното у вас, онова, което винаги е и няма как да не бъде.

Човешкият ум се базира на дълбоко вкоренен навик да насочваме вниманието си изцяло и само навън, към феномените на случващото се извън нас, в околния свят. Тези феномени също са факт, но тяхната природа е променлива и нетрайна; нещо което добре знаем от опит. В този смисъл непостоянното и нетрайно проявление на външния свят разбирайте като неистинско. Неистинско е не защото не съществува, а защото е мимолетно и повърхностно, идва и си отива без да остави и следа след себе си. Колкото и шумни да са външните събития, колкото и значителни да се струват на ума ни, те няма как да са съществени, след като изчезват все едно не ги е имало. Това ли е истинското съществуване – свят на неща, които възникват и си отиват без да имат тежест, без да са трайни или да имат значение? Припомняме тези факти, за да подчертаем склонността на ума ни да насочва вниманието си изцяло към външни проявления, събития и феномени, които са нетрайни, променливи, мимолетни и следователно няма как да са съществени, няма как да отразяват дълбока или генерална истина. Казано накратко, умът ни представлява насочено внимание към нетрайното, временното, променливото, относителното, към онова, което си отива все едно не е било, към онова, което не оставя и следа след себе си.

Съществува ли обаче реалност, която е вечна и неизменна, която просто е, в която нищо не идва и не си отива? Ако съществува можем ли да се докоснем до нея, можем ли да я изживеем непосредствено, директно, от опит?

Точно това е целта на настоящото прослушване както вече се посочи преди малко. Не да научите нещо което не знаете, не да добавите нещо към себе си, не да станете нещо повече.

Целта ни е просто да насочим вниманието на слушателя към непосредствено изживяване на вечното, неизменно и безгранично съществуване или реалност, към онова, което просто е, и няма как да не бъде.

Прослушвайте тук.

Аудио беседа: Докосване до реалността на Истинският Аз

Целта на настоящата аудио беседа не е слушателя да научи нещо което не знае или да втълпим някому някаква идея. Това, за което говорим на фактологическо ниво е широко известно на хората, търсещи истинското си начало. Всичко, което ще чуете ви е ясно и известно на дълбоко ниво, независимо че на повърхностно, умствено ниво можете да имате неразбиране или несъгласие. Целта ни тук е да насочим вниманието ви към директно, практическо, от непосредствен опит изживяване на вашата истинска природа. Думите ни са само помощно средство, указател за посока. Истината на споделеното няма да намерите в смисъла на говоренето, в думите, а в директното и непосредствено изживяване на това кои наистина сте. Слушайте с цялостното си внимание, с дълбоката си сетивност, не с ума ви. По време на прослушването ще усещате специфична фина енергия. Покой, Вътрешна тишина, Пространство, Лекота, Комфорт, може би тънка, дълбока Радост. Това е ароматът на вашият Истински Аз, изживяването ви като вечният и безграничен живот, който наистина сте. По същество слушането на настоящата беседа е медитация, при това дълбока и всепроникваща, така че вероятно е добра практика да спирате на моменти прослушването и да съзерцавате цялостното си усещане, да изживявате състоянието си. Както вече се каза, тук не учим никого на нищо, така че не влагайте усилия да разбирате, да помните, да фантазирате или да размишлявате. Повтаряме-смисълът на аудио беседата е в директното и непосредствено изживяване, а не в научаване или разбиране. 

Прослушвайте тук

Изживяването „Аз Съм“ е радикална трансформация

Шри Нисаргадатта Махарадж, изключителен Адвайта учител, бил попитан от учениците си как да навлязат и трайно да се установят в състояние на вътрешен покой. Отговорът му е семпъл, кратък, съвършено ясен и представлява напълно изпълним съвет: „Отклонявайте всякакви мисли, освен една единствена: „Аз Съм.“

Предлагаме на читателя да спре за момент четенето и директно да изпита Осъзнаването на „Аз Съм“. Ако „Аз Съм“ ви звучи абстрактно, неразбираемо или странно, ако не разбирате какво точно да осъзнавате, разбирайте „Аз Съм“ като „Аз Съществувам“ или просто „Съществувам“. Съществуването ви е факт, който не подлежи на съмнение; неоспориим е, очевиден е и макар да не ни е съвсем ясно какво точно е „Съществуване“, можем да го съзерцаваме, да го наблюдаваме. За някого може би ще е достатъчно усещането за „Аз“.

Спираме четенето... „Аз Съм“... „Аз Съществувам“... „Съществувам“... или просто „Аз“... наблюдаваме фактът на съществуването си неутрално, без да се въвличаме в мисли и образи... Почувствайте, усетете по дълбок начин вашата „Аз-ност“ като Съществуване... Постойте така две-три минути, ако е нужно затворете очи и изчакайте...

Без да внушаваме каквото и да е, предполагаме че в тези мигове читателят изпитва в някаква степен покой, лекота, пространственост, вътрешен комфорт, може би сигурност или тънка, безпричинна радост. Тези усещания са като полъх, някакъв аромат на чистота. Това е ароматът на вашият Истински Аз, Истинската ви Природа. (От който съставна миниатюрна частица е неистинският, външен, двойнствен, илюзорен или нисш аз – личността, ум или его. Личността е съвкупност от мисли, образи и представи, люшкащи се между желания и страхове, изцяло закотвени в миналото или в бъдещето. Тя е променлива, непостоянна и временна. „Истините“ на които вярва и се позовава са крайно спорни, относителни, непостоянни, нетрайни и временни. Нивото на съзнание на ума е нехармонично, налице е въвличане във временни, външни непостоянности и е способна единствено на сътворяване на болка и хаос, когато не е докосната от Съвършенството на Истинският Аз.)

Рано или късно съзерцаващият Покоя разбира, че сме единни с Безкрайност, която няма форма или цвят, няма име, не може да бъде разбрана или посочена конкретно, но с лекота може да се изживее, по простата причина, че ние сме тази реалност. Тук нищо не се случва, поради което е неуместно да очакваме. Няма какво да ставаме, защото вече Сме. Няма нищо за подобряване. За разлика от познатият ни физически свят, тук всичко е неизменно и съвършено. Не остарява, не овехтява, не се руши, не се създава нещо ново. „Аз Съм“ не е раждан, не е сътворяван и няма как да умре. Дори да приемем, че в някакъв момент ще „изчезне“, това пак би се случило в някакво по-генерално, изначално пространство. Пространството е Едно и е Вечно. Колкото и абстрактно да звучи всичко това, в същото време е и съвсем конкретно, защото моментално може да се изживее, при това съвсем непосредствено и реално. Безграничното простраство на Покой не е пустош, вакуум или празнота; то е и Съзнание, при това Абсолютно Съвършено. И е Радост, Благополучие, Благодат. Проверете сами, доверете се на усещането си, не на семплите думи тук, макар че те идват от същото Пространство. Мантрата, с която се обозначава Истинската ни Природа в древни духовни традиции е Сат Чит Ананда (Свещеното Битие е Съзнание, изживяващо Радост). Пространството на Покоя е неутрално и не се въвлича в нищо, но същевременно е изначално, недвойнствено Свръх Добро. Почувствайте сами това, вижте по дълбок начин дали е така наистина. Не е конкретно, но от него произтича конкретиката. Няма цвят, но от него произтичат цветовете. Тишина е, но в нея се раждат звуците. Няма форма, но ражда форми. Не е ум, но е Свръх Разум. Не знае какво е сила, нито претендира за нещо, но е Свръх Сила. Не е личност или същество, но е живо и разумно. Няма конкретни качества, но от него произтичат всички свойства. Съвършенство, което твори Съвършенство. Това е Истинският ни Аз, нашата Истинска Природа, която е основната Природа и Същност на всяко същество, на всяко нещо-проявено или потенциално.

Безграничен Живот.

Безграничен Потенциал.

Безгранична Милост.

Вникването в „Аз Съм“ е равносилно на задаване на въпрос „Кой съм Аз?“. Както вероятно се убеждавате, отговор винаги идва. Усещането за Покой, Пространство, Чистота и Радост е отговорът. На дълбоко ниво ви става ясно, че Вие Сте Безграничното Пространство, което долавяте като Покой, Лекота, Радост, Чистота, Благодат. Вие Сте Истинският Аз, Изначалната, Естествена, Същинска Природа. Винаги сте били това и не можете да не бъдете. Нито можете да сте нещо друго, по простата причина, че друго освен Истина няма. Това, че умът ни е склонен временно да се заблуждава в безброй неща не отменя фактът на естествената ни принадлежност към Изначално и Вечно Съвършенство. Ние Сме това, което Сме като Същинският, Истински Аз и няма как да не бъдем. Духовните ни „търсения“ в края на краищата ни отвеждат до осъзнаването на това Кои Сме Наистина. За да открием Кои Сме е съвършено достатъчно да съумеем да отхвърлим онова, което не сме - „Отклонявайте всякакви мисли, освен една единствена: „Аз Съм.“
Какво всъщност е имал предвид Махарадж, съветвайки ни да насочим вниманието си към "Аз съм"? И защо препоръчва да съзерцаваме азността си, при положение, че истината за това кои сме е отвъд аза? "Аз" рано или късно открива онова, което го поражда, от което произхожда и което го съдържа. Не сам по себе си "Аз" е истината, "Аз" е път, насока към изживяването и. В този смисъл "Аз" е трансформация като изживяване.

Рано или късно идва момент, когато човек буквално свиква и се „научава“ да отхвърля мислите си, т.е. неистинското (освен чисто практическото мислене, което не принадлежи към неистинското и не е обект на обсъждане; практическото мислене по-скоро идва от Истинския Аз). Научим ли се да отхвърляме мислите си, както препоръчва Шри Нисаргадатта Махарадж, постепенно, по естествен начин се озоваваме в трайно спокойно вътрешно състояние. Ставаме неподатливи на какъвто и да било негативизъм или страдание, чийто единствен източник е ума ни. Става невъзможно да пребиваваме в минало или бъдеще, тъй като Покоят на Истинският Аз е отвъд времето. По естествен начин се закотвяме в „Тук и Сега“, докато не установим че сме дори отвъд тях. Заживяваме в естествена лекота, приемане и доверие към живота; синхронизираме се с естествения ритъм на Вселената. Добиваме усещане за дълбока вътрешна сила, идващо от знанието, че Истинският Аз се грижи безпогрешно за земните ни дела. Струва ли си тогава да се страхуваме или да желаем?

Защо изживяването на Истинският Аз е трансформация, при това радикална? Трансформация е, защото пребиваването ни в Осъзнатост на Истината разтваря, трансформира, при това из основи неистинското в нас. Достатъчно е да знаем всичко това и да имаме някаква минимална вътрешна дисциплина да насочваме постоянно вниманието си в „Аз Съм“. Ние нямаме грижата нищо да правим, нито пък можем. Милостта на Истинският ни Аз по естествен, спонтанен и уместен за нас ритъм, скорост, начин извършва нужната промяна. Докосне ли ни Благословията на Покоя, никога повече няма да бъдем онези, които сме били. Искрата запалва пожар, който е всъщност експлозия. Край на илюзията на личността. Сбогом на страданието.

***

Какво чисто практическо значение би имало за читателя споделеното по-горе, което е наглед абстрактно и отвлечено? Способността да навлизаме безпогрешно в състоянието на вътрешен Покой, което се постига с някакъв минимум дисциплинирани усилия да насочваме вниманието си в Истината, е най-малкото безцененен инструмент за подобряване качеството на ежедневието ни. Всяка форма на негативизъм или страдание в нас следва да бъде моментално забелязвана, което се постига с навик да се самонаблюдаваме. Единственото, което имаме да направим, когато сме атакувани от страдание (без значение физическо, психическо, външно, вътрешно и пр.) е да навлезем моментално в Осъзнатост за естественият Покой, който е основата на Съществото ни. Лесен начин да се постигне Покой е като се вникне в „Аз Съм“. Дори секунди, прекарани в Покоя могат да са достатъчни за да си върнем комфорта и облекчим болката, която ни е атакувала. Покоят на Истинският Аз не е само обезболяващо; той из основи лекува събития, обстоятелства, емоции, неща и всичко, което е нужно. Разбира се не е нужно да търсим Покой само когато имаме „проблем“; ако перманентно сме в Покоя, проблеми и страдания въобще и не очаквайте. Някаква мистична и неведома Сила отдалечава „лошото“ от нас и „привлича добро“. „Аз Съм“ директно влияе на всяко обстоятелство тук на Земята.

Доверете се. Почувствайте споделеното по дълбок начин и не вярвайте на мнението на ума ви, каквото и да е то. Радикалната трансформация ще извика и съпротиви. Не се въвличаме в битки, не влагаме усилия спрямо евентуалните съпротиви. Начинът да се разтворят съпротивите е да Присъстваме в „Аз Съм“, Покоя.

Бъдете в Покой.

Вие сте Покоят; Съзнанието ви е единно с Радостта.

Въпрос на читател: „Как да запазим осъзнатостта си, контактувайки с несъзнаващи хора?“

Тук публикуваме въпроса в курсив, така както е зададен в имейла. „Какъв е начинът да контактуваме с хората и да не забравяме Себе си? Да сме в неутрално съсътояние без да се загубваме в ситуацията; да останем в осъзнаване , независимо , че вниманието ни трябва да е в отсрещния? Когато си сам и в тишина е разбираемо, но когато ежедневието ни е непрекъсната комуникация как да се справим? Работя с хора и проблемите им и при най-добро желание не мога да се задържа в осъзнаване.“

Споделяме следното забавно сравнение, дадено от Муджи (един от изтъкнатите съвременни Адвайта учители) по време на негов Сатсанг (духовен семинар), където участник задава същия въпрос . В сравнението се съдържа съвършено изчерпателен отговор на зададения въпрос.

Муджи е от Ямайка и в детските му спомени се е запечатало изключително тежко и изнурително бране на банани. Плодовете се отрязват от дървото със специални ножове, при което по ръцете на работника, както и по острието на ножа потича гъст като катран, черен, лепкав сок. За броени минути и ножа и ръцете полепват с асфалтоподобно лепило, което не се мие с нищо, освен че по-нататъшното бране и рязане стават невъзможни. (В България нещо подобно се получава при бране на тютюн или домати, макар и не чак толкова зле, както при бананите.) За да могат да работят берачите на банани, предварително намазват остриетата на ножовете и ръцете си с кокосово масло. Лепкавият бананов сок по такъв начин се стича свободно по мазните ръце и инструменти, без да полепне.

Общуването между несъзнаващи хора, които са в личността си е подобно на сухи ръце, които се опитват да режат със сух нож банани. Черният, катранен сок здраво и трайно залепва по ръце, инструменти, дрехи и се мие трудно. Енергията, отделяща се в процеса на „его общуване“ е подобна на тежкия, гъст, лепкав бананов сок – веднъж полепнал не се маха с нищо; фиксира се по нас трайно и прави все по-тежка, неприятна и неефективна последващата дейност. Колкото и да се опитваме да сме „осъзнати“, егото на общуващия с нас с лекота ни залива с „бананов сок“ и трайно ставаме лепкави, т.е. проникнати от его-катрана.

Следователно въпроса „Как да запазим осъзнатостта си, контактувайки с хората?“ се свежда до това – какво „кокосово масло“ да използваме, така че „банановият его-катран“ да се стече по нас, без да ни засегне, без да полепва.

„Кокосовото масло“, което Муджи препоръчва е едно единствено и то е Присъствието на Истинският ни Аз, неговото непоколебимо, постоянно и живо Осъзнаване; това на което казваме Осъзнатост. Тук има парадокс – читателят пита как да запази Осъзнатост, когато го въвлича в несъзнаване его-„банановия катран“ на несъзнаващите околни, а ние го съветваме да се пропие предварително с Осъзнатост, която да играе ролята на „кокосово масло“. Парадоксът е привиден. Навлизането в състояние на Осъзнатост очевидно е постепенен процес, т.е. ръцете и ножа постепенно стават "мазни и недосегаеми за катрана“. Колкото по-често сме в Осъзнатост, толкова повече „кокосово масло“ ни пропива; толкова по-трудно става полепването на катран по нас.

Досегът до Духовно Присъствие е реално изживяване и е Осъзнаване на Истинската ни Природа. Веднъж докоснали се до специфичните, специални и неповторими, в същото време съвършено естествени Покой, Лекота, Блаженство, Тишина, Пространственост, характерни за Истинският ни Аз, няма как да останем същите. Дори да се отдръпнем, да „загубим интерес“ към Осъзнатостта, вече сме невидимо и трайно белязани, посочени, благословени. В нас е посято семето на някаква Чистота, Свобода, Истинност, които идват от Съвършенство, непознато за света на егото и дуалността. Вече не сме онези, които сме били и трансформацията невидимо се задълбочава. „Кокосовото масло“ все по-дълбоко прониква в съществото ни по невидим, но дълбок, сигурен и неотменим начин.

Следва да се имат предвид и следните тънкости. Егото може да вижда само его; то не е способно да вижда или разпознава Истината. Сетивото за чужда его активност принадлежи на собственото ни его. След като се „въвличаме“ в чуждата несъзнателност, след като сме податливи на чужда психична активност и сме уязвими към това някой да ни „натиска бутоните“, то това ясно показва, че самите ние сме все още преобладаващо несъзнаващи. Истинската Природа на хората може да бъде разпозната само от Истинското в нас. Истината вижда Истина, личността вижда личност. Щом виждате чужда личност, значи че самите вие сте в личността си. Хората са огледала на собственото ни състояние, на нивото на съзнание в което сме. Ако в живота ви има напрегнати хора, лоши отношения, тягост, конфликт, то това означава, че огледалото, което са те отразява вашата собствена вътрешна болка и конфликт. Когота човек трансформира личностното си ниво, болката в себе си, егото си в Духовно Присъствие, когато Осъзнае трайно Истинската си Природа, конфликтите с други хора, въвличането в чужди болки и драми изчезват. „По делата им ще ги познаете“ означава че по изживяванията на външно ниво ще познаете същинското вътрешно състояние и изживяване на хората.

Човек, който пита как да остане в Осъзнатост не е несъзнателен и не се въвлича чак толкова дълбоко, колкото му се струва. Самият факт, че забелязвате че се въвличате, означава че се наблюдавате, че сте съзнателни в някаква степен. Нещо във вас ясно вижда че на моменти сте несъзнаващи. Кое е това Нещо? Почувствайте Онзи, който Съзерцава живота през вас. Това, което Съзнава и Вижда че на моменти не сте Себе си е вашата Осъзнатост, Истинската ви Природа.

За да отговорим на въпроса как да останем в Осъзнатост, контактувайки с неосъзнати, трябва да видим кой точно пита, кой точно иска да остане в Осъзнатост. Ако личността иска някакви нейни версии на добруване, то те просто няма да се случат; личността не е способна на хармонично изживяване. Личността не знае какво е Осъзнатост, няма сетива за нея и не е способна да я изживее и постигне. Щом има питане, въпрос, активност, значи че те идват от личността. Това автоматически пък означава че нито въпросите, нито отговорите имат стойност. Проблем всъщност няма. Въпросът как да сме Осъзнати няма как да идва от Истинския Аз, по простата причина, че Истината никога не пита, не изпитва нужда, няма проблеми с нищо. Истината даже не знае какво е Осъзнатост, защото бивайки Истина не може да има понятие от обратното-несъзнаване. Казваме това, за да посочим, че всъщност никое изживяване, въпрос, проблем и т.н нямат дълбочина, нямат стойност. Няма нужда и от решения, активности, правене. Единственото, което е съществено е да сме Присъстващи в Покоя на Истината и да нямаме грижа за нещата, които шумолят в света.

Осъзнатостта като Истинският ни Аз изгрява в нас едва когато съумеем да се пуснем от неистинското, от личностното и психичното. Пападжи, друг изтъкнат Адвайта учител казва просто и ясно: „Бъдете в Покой. Без усилия.“ Това е цялото му учение.

Присъствайте в Покоя, който е ароматът на Истинския ви Аз.

Пътят към това вътрешно състояние е обсъждан подробно в предишни публикации на настоящия блог. Нищо повече не можете да направите и не е нужно да правите. Доверете се на Милостта, която действа върху вас, разкривайки ви света на Истинския ви Аз, Духовното ви Присъствие. Не се тревожете от това, че се въвличате в чужди несъзнателности, това е вашият индикатор доколко сте трансформирани. Имате ли поне малко вътрешен стремеж да сте в Чистотата и Съвершенството на Истината, по естествен начин постепенно ще ви облее онова „кокосово масло“, което ще направи невъзможно замърсяването с катрана на психичния свят. Постепенно, по естествен, спонтанен и интуитивен начин ще „се научите“ да усещате Покоя, Истинската Природа, Чистотата на човека срещу вас, чиято външна, психична обвивка в момента е неспокойна, нещастна, конфликтна, напрегната и т.н. Доловите ли Истината за човека срещу вас, моментално се случва „чудо“ – самият той интуитивно навлиза в Осъзнатост, без даже да го подозира. Просто започва да се държи спокойно и уравновесено докато е около вас. От него лъхва Покой. Тогава и вие няма да имате в какво да се въвличате.

Не правете нищо. Няма нищо за правене, само личността си въобразява че прави неща. 
Доверете се на Милостта.

„Бъдете в Покой. Без усилия“.

***
Читатели, които биха желали тук да се разискват въпроси, които ги вълнуват, могат да ги изпратят на имейл: novosuznanie@gmail.com Ще им се отговаря по подобен на предложения по-горе начин.