петък, 10 април 2015 г.

Аудио беседа: Присъствие

Това, което ще чуете тук няма да добави в представата ви някакви нови знания, нито ще ви убеждава в каквото и да било. Целта е непосредствено, от практически опит да изживеете нещо, което е факт. Смисълът на думите които чувате е в това да насочат вниманието на слушателя към реалност, която съществува и не може нито да се отрече, нито да се отмени. Енергията на казаното тук ще ви помогне да установите от опит, като пряко изживяване неизменното у вас, онова, което винаги е и няма как да не бъде.
Човешкият ум се базира на дълбоко вкоренен навик да насочваме вниманието си изцяло и само навън, към феномените на случващото се извън нас, в околния свят. Тези феномени също са факт, но тяхната природа е променлива и нетрайна; нещо което добре знаем от опит. В този смисъл непостоянното и нетрайно проявление на външния свят разбирайте като неистинско. Неистинско е не защото не съществува, а защото е мимолетно и повърхностно, идва и си отива без да остави и следа след себе си. Колкото и шумни да са външните събития, колкото и значителни да се струват на ума ни, те няма как да са съществени, след като изчезват все едно не ги е имало. Това ли е истинското съществуване – свят на неща, които възникват и си отиват без да имат тежест, без да са трайни или да имат значение? Припомняме тези факти, за да подчертаем склонността на ума ни да насочва вниманието си изцяло към външни проявления, събития и феномени, които са нетрайни, променливи, мимолетни и следователно няма как да са съществени, няма как да отразяват дълбока или генерална истина. Казано накратко, умът ни представлява насочено внимание към нетрайното, временното, променливото, относителното, към онова, което си отива все едно не е било, към онова, което не оставя и следа след себе си.
Съществува ли обаче реалност, която е вечна и неизменна, която просто е, в която нищо не идва и не си отива? Ако съществува можем ли да се докоснем до нея, можем ли да я изживеем непосредствено, директно, от опит?
Точно това е целта на настоящото прослушване както вече се посочи преди малко. Не да научите нещо което не знаете, не да добавите нещо към себе си, не да станете нещо повече.

Целта ни е просто да насочим вниманието на слушателя към непосредствено изживяване на вечното, неизменно и безгранично съществуване или реалност, към онова, което просто е, и няма как да не бъде.

Няма коментари:

Публикуване на коментар