Изживяването „Аз Съм“ е радикална трансформация

Шри Нисаргадатта Махарадж, изключителен Адвайта учител, бил попитан от учениците си как да навлязат и трайно да се установят в състояние на вътрешен покой. Отговорът му е семпъл, кратък, съвършено ясен и представлява напълно изпълним съвет: „Отклонявайте всякакви мисли, освен една единствена: „Аз Съм.“

Предлагаме на читателя да спре за момент четенето и директно да изпита Осъзнаването на „Аз Съм“. Ако „Аз Съм“ ви звучи абстрактно, неразбираемо или странно, ако не разбирате какво точно да осъзнавате, разбирайте „Аз Съм“ като „Аз Съществувам“ или просто „Съществувам“. Съществуването ви е факт, който не подлежи на съмнение; неоспориим е, очевиден е и макар да не ни е съвсем ясно какво точно е „Съществуване“, можем да го съзерцаваме, да го наблюдаваме. За някого може би ще е достатъчно усещането за „Аз“.

Спираме четенето... „Аз Съм“... „Аз Съществувам“... „Съществувам“... или просто „Аз“... наблюдаваме фактът на съществуването си неутрално, без да се въвличаме в мисли и образи... Почувствайте, усетете по дълбок начин вашата „Аз-ност“ като Съществуване... Постойте така две-три минути, ако е нужно затворете очи и изчакайте...

Без да внушаваме каквото и да е, предполагаме че в тези мигове читателят изпитва в някаква степен покой, лекота, пространственост, вътрешен комфорт, може би сигурност или тънка, безпричинна радост. Тези усещания са като полъх, някакъв аромат на чистота. Това е ароматът на вашият Истински Аз, Истинската ви Природа. (От който съставна миниатюрна частица е неистинският, външен, двойнствен, илюзорен или нисш аз – личността, ум или его. Личността е съвкупност от мисли, образи и представи, люшкащи се между желания и страхове, изцяло закотвени в миналото или в бъдещето. Тя е променлива, непостоянна и временна. „Истините“ на които вярва и се позовава са крайно спорни, относителни, непостоянни, нетрайни и временни. Нивото на съзнание на ума е нехармонично, налице е въвличане във временни, външни непостоянности и е способна единствено на сътворяване на болка и хаос, когато не е докосната от Съвършенството на Истинският Аз.)

Рано или късно съзерцаващият Покоя разбира, че сме единни с Безкрайност, която няма форма или цвят, няма име, не може да бъде разбрана или посочена конкретно, но с лекота може да се изживее, по простата причина, че ние сме тази реалност. Тук нищо не се случва, поради което е неуместно да очакваме. Няма какво да ставаме, защото вече Сме. Няма нищо за подобряване. За разлика от познатият ни физически свят, тук всичко е неизменно и съвършено. Не остарява, не овехтява, не се руши, не се създава нещо ново. „Аз Съм“ не е раждан, не е сътворяван и няма как да умре. Дори да приемем, че в някакъв момент ще „изчезне“, това пак би се случило в някакво по-генерално, изначално пространство. Пространството е Едно и е Вечно. Колкото и абстрактно да звучи всичко това, в същото време е и съвсем конкретно, защото моментално може да се изживее, при това съвсем непосредствено и реално. Безграничното простраство на Покой не е пустош, вакуум или празнота; то е и Съзнание, при това Абсолютно Съвършено. И е Радост, Благополучие, Благодат. Проверете сами, доверете се на усещането си, не на семплите думи тук, макар че те идват от същото Пространство. Мантрата, с която се обозначава Истинската ни Природа в древни духовни традиции е Сат Чит Ананда (Свещеното Битие е Съзнание, изживяващо Радост). Пространството на Покоя е неутрално и не се въвлича в нищо, но същевременно е изначално, недвойнствено Свръх Добро. Почувствайте сами това, вижте по дълбок начин дали е така наистина. Не е конкретно, но от него произтича конкретиката. Няма цвят, но от него произтичат цветовете. Тишина е, но в нея се раждат звуците. Няма форма, но ражда форми. Не е ум, но е Свръх Разум. Не знае какво е сила, нито претендира за нещо, но е Свръх Сила. Не е личност или същество, но е живо и разумно. Няма конкретни качества, но от него произтичат всички свойства. Съвършенство, което твори Съвършенство. Това е Истинският ни Аз, нашата Истинска Природа, която е основната Природа и Същност на всяко същество, на всяко нещо-проявено или потенциално.

Безграничен Живот.

Безграничен Потенциал.

Безгранична Милост.

Вникването в „Аз Съм“ е равносилно на задаване на въпрос „Кой съм Аз?“. Както вероятно се убеждавате, отговор винаги идва. Усещането за Покой, Пространство, Чистота и Радост е отговорът. На дълбоко ниво ви става ясно, че Вие Сте Безграничното Пространство, което долавяте като Покой, Лекота, Радост, Чистота, Благодат. Вие Сте Истинският Аз, Изначалната, Естествена, Същинска Природа. Винаги сте били това и не можете да не бъдете. Нито можете да сте нещо друго, по простата причина, че друго освен Истина няма. Това, че умът ни е склонен временно да се заблуждава в безброй неща не отменя фактът на естествената ни принадлежност към Изначално и Вечно Съвършенство. Ние Сме това, което Сме като Същинският, Истински Аз и няма как да не бъдем. Духовните ни „търсения“ в края на краищата ни отвеждат до осъзнаването на това Кои Сме Наистина. За да открием Кои Сме е съвършено достатъчно да съумеем да отхвърлим онова, което не сме - „Отклонявайте всякакви мисли, освен една единствена: „Аз Съм.“
Какво всъщност е имал предвид Махарадж, съветвайки ни да насочим вниманието си към "Аз съм"? И защо препоръчва да съзерцаваме азността си, при положение, че истината за това кои сме е отвъд аза? "Аз" рано или късно открива онова, което го поражда, от което произхожда и което го съдържа. Не сам по себе си "Аз" е истината, "Аз" е път, насока към изживяването и. В този смисъл "Аз" е трансформация като изживяване.

Рано или късно идва момент, когато човек буквално свиква и се „научава“ да отхвърля мислите си, т.е. неистинското (освен чисто практическото мислене, което не принадлежи към неистинското и не е обект на обсъждане; практическото мислене по-скоро идва от Истинския Аз). Научим ли се да отхвърляме мислите си, както препоръчва Шри Нисаргадатта Махарадж, постепенно, по естествен начин се озоваваме в трайно спокойно вътрешно състояние. Ставаме неподатливи на какъвто и да било негативизъм или страдание, чийто единствен източник е ума ни. Става невъзможно да пребиваваме в минало или бъдеще, тъй като Покоят на Истинският Аз е отвъд времето. По естествен начин се закотвяме в „Тук и Сега“, докато не установим че сме дори отвъд тях. Заживяваме в естествена лекота, приемане и доверие към живота; синхронизираме се с естествения ритъм на Вселената. Добиваме усещане за дълбока вътрешна сила, идващо от знанието, че Истинският Аз се грижи безпогрешно за земните ни дела. Струва ли си тогава да се страхуваме или да желаем?

Защо изживяването на Истинският Аз е трансформация, при това радикална? Трансформация е, защото пребиваването ни в Осъзнатост на Истината разтваря, трансформира, при това из основи неистинското в нас. Достатъчно е да знаем всичко това и да имаме някаква минимална вътрешна дисциплина да насочваме постоянно вниманието си в „Аз Съм“. Ние нямаме грижата нищо да правим, нито пък можем. Милостта на Истинският ни Аз по естествен, спонтанен и уместен за нас ритъм, скорост, начин извършва нужната промяна. Докосне ли ни Благословията на Покоя, никога повече няма да бъдем онези, които сме били. Искрата запалва пожар, който е всъщност експлозия. Край на илюзията на личността. Сбогом на страданието.

***

Какво чисто практическо значение би имало за читателя споделеното по-горе, което е наглед абстрактно и отвлечено? Способността да навлизаме безпогрешно в състоянието на вътрешен Покой, което се постига с някакъв минимум дисциплинирани усилия да насочваме вниманието си в Истината, е най-малкото безцененен инструмент за подобряване качеството на ежедневието ни. Всяка форма на негативизъм или страдание в нас следва да бъде моментално забелязвана, което се постига с навик да се самонаблюдаваме. Единственото, което имаме да направим, когато сме атакувани от страдание (без значение физическо, психическо, външно, вътрешно и пр.) е да навлезем моментално в Осъзнатост за естественият Покой, който е основата на Съществото ни. Лесен начин да се постигне Покой е като се вникне в „Аз Съм“. Дори секунди, прекарани в Покоя могат да са достатъчни за да си върнем комфорта и облекчим болката, която ни е атакувала. Покоят на Истинският Аз не е само обезболяващо; той из основи лекува събития, обстоятелства, емоции, неща и всичко, което е нужно. Разбира се не е нужно да търсим Покой само когато имаме „проблем“; ако перманентно сме в Покоя, проблеми и страдания въобще и не очаквайте. Някаква мистична и неведома Сила отдалечава „лошото“ от нас и „привлича добро“. „Аз Съм“ директно влияе на всяко обстоятелство тук на Земята.

Доверете се. Почувствайте споделеното по дълбок начин и не вярвайте на мнението на ума ви, каквото и да е то. Радикалната трансформация ще извика и съпротиви. Не се въвличаме в битки, не влагаме усилия спрямо евентуалните съпротиви. Начинът да се разтворят съпротивите е да Присъстваме в „Аз Съм“, Покоя.

Бъдете в Покой.

Вие сте Покоят; Съзнанието ви е единно с Радостта.