Въпрос на читател: „Как да запазим осъзнатостта си, контактувайки с несъзнаващи хора?“

Тук публикуваме въпроса в курсив, така както е зададен в имейла. „Какъв е начинът да контактуваме с хората и да не забравяме Себе си? Да сме в неутрално съсътояние без да се загубваме в ситуацията; да останем в осъзнаване , независимо , че вниманието ни трябва да е в отсрещния? Когато си сам и в тишина е разбираемо, но когато ежедневието ни е непрекъсната комуникация как да се справим? Работя с хора и проблемите им и при най-добро желание не мога да се задържа в осъзнаване.“

Споделяме следното забавно сравнение, дадено от Муджи (един от изтъкнатите съвременни Адвайта учители) по време на негов Сатсанг (духовен семинар), където участник задава същия въпрос . В сравнението се съдържа съвършено изчерпателен отговор на зададения въпрос.

Муджи е от Ямайка и в детските му спомени се е запечатало изключително тежко и изнурително бране на банани. Плодовете се отрязват от дървото със специални ножове, при което по ръцете на работника, както и по острието на ножа потича гъст като катран, черен, лепкав сок. За броени минути и ножа и ръцете полепват с асфалтоподобно лепило, което не се мие с нищо, освен че по-нататъшното бране и рязане стават невъзможни. (В България нещо подобно се получава при бране на тютюн или домати, макар и не чак толкова зле, както при бананите.) За да могат да работят берачите на банани, предварително намазват остриетата на ножовете и ръцете си с кокосово масло. Лепкавият бананов сок по такъв начин се стича свободно по мазните ръце и инструменти, без да полепне.

Общуването между несъзнаващи хора, които са в личността си е подобно на сухи ръце, които се опитват да режат със сух нож банани. Черният, катранен сок здраво и трайно залепва по ръце, инструменти, дрехи и се мие трудно. Енергията, отделяща се в процеса на „его общуване“ е подобна на тежкия, гъст, лепкав бананов сок – веднъж полепнал не се маха с нищо; фиксира се по нас трайно и прави все по-тежка, неприятна и неефективна последващата дейност. Колкото и да се опитваме да сме „осъзнати“, егото на общуващия с нас с лекота ни залива с „бананов сок“ и трайно ставаме лепкави, т.е. проникнати от его-катрана.

Следователно въпроса „Как да запазим осъзнатостта си, контактувайки с хората?“ се свежда до това – какво „кокосово масло“ да използваме, така че „банановият его-катран“ да се стече по нас, без да ни засегне, без да полепва.

„Кокосовото масло“, което Муджи препоръчва е едно единствено и то е Присъствието на Истинският ни Аз, неговото непоколебимо, постоянно и живо Осъзнаване; това на което казваме Осъзнатост. Тук има парадокс – читателят пита как да запази Осъзнатост, когато го въвлича в несъзнаване его-„банановия катран“ на несъзнаващите околни, а ние го съветваме да се пропие предварително с Осъзнатост, която да играе ролята на „кокосово масло“. Парадоксът е привиден. Навлизането в състояние на Осъзнатост очевидно е постепенен процес, т.е. ръцете и ножа постепенно стават "мазни и недосегаеми за катрана“. Колкото по-често сме в Осъзнатост, толкова повече „кокосово масло“ ни пропива; толкова по-трудно става полепването на катран по нас.

Досегът до Духовно Присъствие е реално изживяване и е Осъзнаване на Истинската ни Природа. Веднъж докоснали се до специфичните, специални и неповторими, в същото време съвършено естествени Покой, Лекота, Блаженство, Тишина, Пространственост, характерни за Истинският ни Аз, няма как да останем същите. Дори да се отдръпнем, да „загубим интерес“ към Осъзнатостта, вече сме невидимо и трайно белязани, посочени, благословени. В нас е посято семето на някаква Чистота, Свобода, Истинност, които идват от Съвършенство, непознато за света на егото и дуалността. Вече не сме онези, които сме били и трансформацията невидимо се задълбочава. „Кокосовото масло“ все по-дълбоко прониква в съществото ни по невидим, но дълбок, сигурен и неотменим начин.

Следва да се имат предвид и следните тънкости. Егото може да вижда само его; то не е способно да вижда или разпознава Истината. Сетивото за чужда его активност принадлежи на собственото ни его. След като се „въвличаме“ в чуждата несъзнателност, след като сме податливи на чужда психична активност и сме уязвими към това някой да ни „натиска бутоните“, то това ясно показва, че самите ние сме все още преобладаващо несъзнаващи. Истинската Природа на хората може да бъде разпозната само от Истинското в нас. Истината вижда Истина, личността вижда личност. Щом виждате чужда личност, значи че самите вие сте в личността си. Хората са огледала на собственото ни състояние, на нивото на съзнание в което сме. Ако в живота ви има напрегнати хора, лоши отношения, тягост, конфликт, то това означава, че огледалото, което са те отразява вашата собствена вътрешна болка и конфликт. Когота човек трансформира личностното си ниво, болката в себе си, егото си в Духовно Присъствие, когато Осъзнае трайно Истинската си Природа, конфликтите с други хора, въвличането в чужди болки и драми изчезват. „По делата им ще ги познаете“ означава че по изживяванията на външно ниво ще познаете същинското вътрешно състояние и изживяване на хората.

Човек, който пита как да остане в Осъзнатост не е несъзнателен и не се въвлича чак толкова дълбоко, колкото му се струва. Самият факт, че забелязвате че се въвличате, означава че се наблюдавате, че сте съзнателни в някаква степен. Нещо във вас ясно вижда че на моменти сте несъзнаващи. Кое е това Нещо? Почувствайте Онзи, който Съзерцава живота през вас. Това, което Съзнава и Вижда че на моменти не сте Себе си е вашата Осъзнатост, Истинската ви Природа.

За да отговорим на въпроса как да останем в Осъзнатост, контактувайки с неосъзнати, трябва да видим кой точно пита, кой точно иска да остане в Осъзнатост. Ако личността иска някакви нейни версии на добруване, то те просто няма да се случат; личността не е способна на хармонично изживяване. Личността не знае какво е Осъзнатост, няма сетива за нея и не е способна да я изживее и постигне. Щом има питане, въпрос, активност, значи че те идват от личността. Това автоматически пък означава че нито въпросите, нито отговорите имат стойност. Проблем всъщност няма. Въпросът как да сме Осъзнати няма как да идва от Истинския Аз, по простата причина, че Истината никога не пита, не изпитва нужда, няма проблеми с нищо. Истината даже не знае какво е Осъзнатост, защото бивайки Истина не може да има понятие от обратното-несъзнаване. Казваме това, за да посочим, че всъщност никое изживяване, въпрос, проблем и т.н нямат дълбочина, нямат стойност. Няма нужда и от решения, активности, правене. Единственото, което е съществено е да сме Присъстващи в Покоя на Истината и да нямаме грижа за нещата, които шумолят в света.

Осъзнатостта като Истинският ни Аз изгрява в нас едва когато съумеем да се пуснем от неистинското, от личностното и психичното. Пападжи, друг изтъкнат Адвайта учител казва просто и ясно: „Бъдете в Покой. Без усилия.“ Това е цялото му учение.

Присъствайте в Покоя, който е ароматът на Истинския ви Аз.

Пътят към това вътрешно състояние е обсъждан подробно в предишни публикации на настоящия блог. Нищо повече не можете да направите и не е нужно да правите. Доверете се на Милостта, която действа върху вас, разкривайки ви света на Истинския ви Аз, Духовното ви Присъствие. Не се тревожете от това, че се въвличате в чужди несъзнателности, това е вашият индикатор доколко сте трансформирани. Имате ли поне малко вътрешен стремеж да сте в Чистотата и Съвершенството на Истината, по естествен начин постепенно ще ви облее онова „кокосово масло“, което ще направи невъзможно замърсяването с катрана на психичния свят. Постепенно, по естествен, спонтанен и интуитивен начин ще „се научите“ да усещате Покоя, Истинската Природа, Чистотата на човека срещу вас, чиято външна, психична обвивка в момента е неспокойна, нещастна, конфликтна, напрегната и т.н. Доловите ли Истината за човека срещу вас, моментално се случва „чудо“ – самият той интуитивно навлиза в Осъзнатост, без даже да го подозира. Просто започва да се държи спокойно и уравновесено докато е около вас. От него лъхва Покой. Тогава и вие няма да имате в какво да се въвличате.

Не правете нищо. Няма нищо за правене, само личността си въобразява че прави неща. 
Доверете се на Милостта.

„Бъдете в Покой. Без усилия“.

***
Читатели, които биха желали тук да се разискват въпроси, които ги вълнуват, могат да ги изпратят на имейл: novosuznanie@gmail.com Ще им се отговаря по подобен на предложения по-горе начин.