Ананда

Ананда означава „Блаженство“. Разбирайте думата като указателен знак, посока на вниманието ви. Носител е на безгранично съдържание и сила, но все пак не е самото съдържание или сила. Нито е тъждествена на това, към което сочи; то не може да бъде назовано, разбрано или видяно, но може да бъде непосредствено изживяно като Блаженство от всеки, сега, веднага. Ананда, Блаженството е неотменимо, вътрешно присъщо качество на онова, което съдържа нещата в себе си, Безграничният Контекст. Тоталният, безграничен Живот, Битието, съществува в Блаженство. Дали това е така, всеки може да види от непосредствен, пряк опит; това всъщност е целта на настоящото споделяне.

Никой не може да научи някого как да „постига състояние“ на Ананда, тъй като това е основната ни, изначална природа. И без друго сме потопени в Ананда и произтичаме от нея, както и абсолютно всеки и всичко. В този смисъл Блаженството не е състояние, не е обект и няма как, нито е нужно да бъде „постигано“, защото вече е и не може да не бъде. Осъзнаването на това е свързано единствено с насоченост на вниманието. Ако повечето от нас по силата на натрапчив навик са насочили трайно вниманието си към шумния си ум, то е съвсем естествено да не забелязват тихото по природа Блаженство, което е Истинското ни Същество. Насочите ли вниманието си към естествената си, основна природа, която е Блажена, умът естествено стихва и „разбирате“ от опит „какво“ е Ананда. Когато говорим или пишем, потопени в „това състояние“, думите от самосебе си се зареждат с Блаженство. Обърнете внимание на усещането, което имате от този текст. Ако е нужно, спрете четенето и вникнете в „Ананда“. Вникване означава насоченост на вниманието, леко, естествено, без усилия.

Ананда.

Без мисли, образи или опити да разбирате. Никой никога няма да „разбере“ или „види“ Блаженото, тъй като базисната природа на Съществуването е отвъд мисли и представи. Затова не се и опитваме да използваме ума си в тази осъзнатост, „тук“ той е безпомощен. Ако ви се струва, че ви е „ясно“, че „знаете“, ако „виждате“ обекти, явления, образи, цветове, енергии, знайте че това са просто мисловни феномени; те се съдържат в безкрайното и няма как да са съществени или да посочват онова, в което възникват (и си отиват). Знанието е ценност само на материално-битово ниво; тук то е невежество.

Възможно е да усещате поток от енергия и тя да е твърде различна от други енергийни усещания. Това не е „енергията на Ананда“. Ананда не е вибрация и не е енергия. Въпреки, че е възможно да се проявява и като енергия, но тя ще е само моментен феномен в безграничното. Блаженото е безграничното пространство, което съдържа нещата в себе си и в което понякога възникват феномени, включително енергийни. Изначалната природа на феномените е Ананда, те са пронизани от нея, но са просто феномени. Излишно е да отдаваме значение на феномени; ако възникват, можем да ги наблюдаваме, но вниманието ни е в онова, което съдържа явили се понякога „неща“.

Ананда лесно се осъзнава и изживява от пряк, непосредствен опит от всеки, винаги, във всеки момент. Не е нужно да имате „настройка“, да сте „подготвени“ или да имате „енергийни способности“ за да сте това, което и без друго сте и не можете да не бъдете. Можете да затвърдите навик към насоченост на вниманието в Ананда, но това не е дейност, обучение или правене на нещо „важно“. Тук няма мистика, метафизика или езотерика. Не е „постигане на Божествено съзнание“, това са образи в ума ни. Не е нужно да „знаете“, „вярвате“ или „разбирате“. Не е учение. Не добавяте някаква ценност или стойност към себе си. Не е инвестиция в нещо бъдещо, нито индулгенция за отминало. Няма да последва нищо „важно“ от осъзнатостта ви. Не очаквайте нищо; няма да се отворят портали към измерения, възнесения и прочее въображаеми феномени или събития. Не очаквайте непременно да „започне да ви върви“ във „външен план“. Каквото и да става „на външен план“, няма как да е по-важно от Безграничния Контекст, в който става. Съзерцаваме онова, което поначало сме; като в това Съзерцание няма последващи ефекти, ползи, случвания, последствия и прочее мисловно бъдеще. Животът на външно ниво се разгръща такъв, какъвто е; единствено преценките на ума санкционират ставащото като желателно или не. Когато умът осъжда, не му се противопоставяме, нито пък можем; наблюдаваме неговата активност и знаем, че той е просто един феномен с шумна природа и няма как да е „по-важен“ от онова, което го съдържа и в което е възникнал (и в което ще се разтвори).

Защо тогава да съзерцаваме и осъзнаваме Ананда?

Няма отговор на този въпрос на мисловно ниво. Не знаем защо се пише и споделя това тук. Не знаем защо го четете и сте привлечени от подобна материя. Не знаем защо точно вие го четете. Не знаем кое у вас откликва и какво е значението на това. Хора, изживяли живота си в Блаженството, Ананда споделят, че в тях изгаря без остатък всякаква вредна и ненужна мисловност и емоционалност. Изгаря всякакво психологическо минало, което е по същество болка. Страданието изчезва от живота. Неусетно и без усилия в подобни хора се въплъщават благостни качества, за които е възможно и да не предполагат. „Качества“, които са отвъд обичайните и познати качества, подлежащи на разбиране. Дали всичко това е така можете да видите от собствен опит и непосредствено изживяване; излишно е да се втълпява някому „знание“ или да се правят обещания за добри случвания.

Някой би казал, че дори изживяването на Блаженство е случване, феномен. Нещо, което „става“ в безграничното, съдържащо го пространство. Че Ананда също е феномен. И ще е прав (ако изживява себе си като субект, който съзерцава Ананда като обект). Усещането, че сте в „състояние на Ананда“ е само верен критерий, твърд ориентир за „добра посока“ на осъзнаване. В някакъв смисъл Ананда е само аромат, мелодия, идващи от „нещо“, което няма име, няма форма, но всички имена и форми възникват (и си отиват) в „него“. „Нещо“ живо, което не е същество, разумно е, но не е ум. Не е възниквало, не е създавано и по тази причина няма как да изчезне, а просто е. Ако ви се струва, или някой ви е казал, че има „сътворяване на творение“, дори това да е станало, е станало в изначално пространство, което е преди „сътворението“. Ароматът на тази безграничност е Ананда.

Ако ви се струва, както казахме вече по-горе, че сте нещо отделно, разумен субект, който съзерцава друго отделно нещо, което е Блажено и условно наричаме Ананда, в известен смисъл сте прави. Докато се възприемате като субект е нормално да възприемате отделни от вас обекти или субекти. Излишно е да философстваме това така ли е, „вярна“ ли е тази представа и т.н. В момента така можем да видим „нещата“ и в това няма „правилно или неправилно“. В някакъв момент ще установим, че няма ясна граница или разлика между съзерцаващ и съзерцавано. Няма наблюдател и наблюдавано. Нито ние сме субект, нито Ананда е обект. Тотална цялост, която е Блажена и това е естествената и природа.

Съзнание, което съзнава себе си и е потопено в Блаженство.

Съзнаването на Ананда е просто насочено внимание към вечното Блаженство. В каквото насочим вниманието си, това ставаме. Не е медитация, въпреки, че медитациите биха помогнали отначало на хора, които ги практикуват. Пребиваване без усилие в нещо, което поначало е и не може да не бъде. Можете да използвате думата „Ананда“ като ключ или мантра за улеснение на вниманието ви. Въпросното пребиваване не само че не пречи с нищо на външните ни активности, но и влива качество в тях. В състояние на Ананда не можете да сгрешите каквото и да правите; нещата винаги излизат на добър край. Христос е казал: „Обичайте, пък правете що щете“. Това е така, тъй като присъствайки в Ананда вливате Съвършенство в живота. Дали Блаженото е Съвършено е излишно да казваме; вижте от собствен опит.