Силата на наблюдението

Под наблюдение тук разбираме насоченост на вниманието. Вниманието ни не е умствено действие, способност или активност. Умът ни не може да внимава, т.е. да наблюдава. Онова, което наблюдава света през нас е дълбочинна съзнателност, докато умът е повърхностна форма на съзнаване и е бледо копие на дълбоката. Умът може да се оприличи на очила, които си въобразяват, че виждат и разбират видяното. Очилата дават непълен вид към нещата, интерпретиран, изкривен и повърхностен. Дори очите не виждат, те са просто сетиво. Същинското виждане се случва несравнимо по-дълбоко. Повечето хора, свикнали да живеят в ума си, практически никога или много рядко наблюдават каквото и да било; доверяват се на услужливото посредничество на ума си и разбира се сляпо му вярват, плъзгайки се по повърхността на нещата или въвличайки се с лекота във външните им ефекти.

Същинското наблюдение е трайно, дълбоко насочено внимание, вникване, в което умът не участва, а и не би могъл.

Дълбочината в нас е с тиха природа; повечето от нас дори не предполагат за нейното съществуване. Свикнали на постоянния вътрешен шум, не са и способни да я доловят; така се обричат на живот в мислите и емоциите, интерпретиращи външни ефекти. Дълбочината се изживява лесно и моментално чрез пряко насочено внимание към нея; наблюдаваме онова, което наблюдава живота през нас. Усеща се пространственост, лекота, неутралност, чистота, свежест, които ако сме настойчиви в наблюдението си прерастват в блаженство, радост, комфорт и сигурност. Дълбочината е съвършена, неизменна, вечна; от нея произтича всичко, дори безграничното пространство в което възникват и си отиват явления или ефекти. Умът ни, възникнал в безграничното пространство на Дълбочината е просто явление; променлив, временен и меко казано несъвършен; той е дисхармоничен. Тези твърдения не могат да се докажат, единственият начин да проверите тяхната истинност е да изживеете пряко, сега, веднага Съвършенството на Дълбочината ви. Ако е нужно, спрете четенето; вникнете в цялостното усещане, което лъха от този текст.

Така е устроен светът, че всички феномени – физически (материални) или нефизически, имат своя енергийна природа; енергията е „строителният материал“,който изгражда явленията. Всяко нещо – видимо или невидимо, реално или въображаемо има своя енергийна природа, която е вибрация, вълна с определени специфични характеристики. Всяко явление, с неговата уникална енергийност възниква в даден момент в безграничното пространство, Дълбочината (за която стана въпрос по-горе). Всичко, което възниква е обречено да „изчезне“; възникващото е временно и нетрайно; няма вечни неща, които са възникнали. Вечен е единствено Контекстът, в който се случва всичко, Дълбочината, а „тя“ не е създавана и не е възникнала, „тя“ просто Е. Дълбочината няма своя енергийност (въпреки че е способна да се изяви и като енергия), но в нея възникват енергийни феномени. Дълбочината е отвъд всякакви феномени, енергии, явления, ефекти, промени. От опит може да се види, че е Съзнателна, пребивава в Блаженство и е Съвършена. С една дума – насочвайки вниманието си към нещо, вливаме Дълбочина към въпросното нещо. Съвършенство, което е отвъд феномените, влиза в контакт с енергията, съставляваща феномена. Енергията на нехармоничните, несъвършени феномени по такъв начин или напълно се разтваря, лишавайки феномена от проявление, или добива съвършени, хармонични качества, давайки по такъв начин хармоничен живот на явлението. Наблюдавайки нещата, вливаме Дълбочина, Съвършенство в тях. Ако емоционално интерпретираме или размишляваме върху аспекти (явления) от живота ни, не само че не ги подобряваме, но и ги влошаваме, нагнетявайки още и още нехармонична енергия към и без друго несъвършената им енергийност. Начинът да „подобрим“ каквото и да е е да го наблюдаваме от Дълбочината си; по такъв начин вливаме Съвършенство в несъвършената природа (енергийност) на нещата.

ПРАКТИЧЕСКИ НАСОКИ

Може би казаното по-горе звучи абстрактно, спорно, неясно или неубедително за някого. Може би не е казано по най-прецизен начин. Вижте от опит дали това е така и дали работи за вас. По-долу предлагаме някои чисто практически насоки как да използваме силата на наблюдението, с която всеки разполага. Не е нужен талант, знания или въображаеми личностни качества.

Повечето хора смятат, че най-важното достижение в живота им е да са щастливи, без да са много наясно какво е щастие. Обикновено го свързват с благоприятни външни събития или притежания. И тъй като външният свят рядко и за кратко ни предлага желаните събития и притежания, оставаме с впечатление, че щастието е непостижимо и нетрайно. От това следва, че сме повярвали в идеята, че сме тотално и изцяло зависими от събитията, интерпретирайки ги като добри или лоши. Т.е. не външните събития определят живота ни, а умствено-емоционалната ни интерпретация за тях. Очевидно емоциите и мислите ни са феномени (явления) с непостоянна природа. Като такива имат своя енергийност, която ги съставлява и благодарение на която съществуват. Че са несъвършени и нехармонични („недобри“) личи от това, че обикновено ни тормозят, причиняват болка, дискомфорт и прочее страдание. По-долу ще дадем пример как да наблюдаваме дадена емоция и какво ще се случи с нея.

В живота на всеки човек има обикновено не повече от 3-4 основни умствено-емоционални тематики или рубрики, които в даден момент активно го занимават. Най-често те касаят отношения с хора, здраве, притежания, обществена изява и признание, усещане за лична сигурност и значимост. Може би ви занимават десетки или стотици неща, но основните, актуални за момента са малко. Вижте ги кои са. Изберете най-актуалното чувство, идея, мислене, което особено силно ви занимава напоследък или в момента. За повечето хора е трудно да наблюдават неутрално от Дълбочината си дадената емоция без да се въвлекат в нея. Въвличането не само няма да я разтвори, но и ще я усили. Затова тук предлагаме наблюдение не на емоцията, а на енергията на емоцията. Има съществена разлика между явление и енергията на явлението. Наблюдаваме енергията на занимаващата ни умствено емоционална ситуация.

Спрете четенето и ясно насочете вниманието си към актуалната за вас умствено-емоционална история. Можете наум да кажете нещо от типа на: „Енергията на ..........“. Изчаквате. Ако е нужно, повторете: „Енергията на ..........“. Изчакване. Минута, две, три. Не бързаме. Повечето хора са способни още от първото упражнение да усетят енергията на емоцията си. Негативните емоции чисто енергийно обикновено се усещат като тъпа тежест и напрежение, може би острота, нещо кисело, застояло, неприятно. Наблюдаваме неутрално усещането за тази неприятна енергия. Вероятно тя ще се усили. Никога не е чак толкова неприятна както самата емоция, така че изживяването е поносимо. Няма правило колко дълго да наблюдаваме. Критерий, че сме разтворили дадената тенденция е че в някакъв момент ни олеква, чувстваме свежест, отлив на тягостното. Упражнението заема обикновено 10-15 минути. За да „видите“ ясно енергията на емоцията си, можете да използвате следната хитрина. Питате се наум: „Къде в тялото ми е тази емоция?“. Изчаквате и наблюдавате. Не е важно къде в тялото ви ще я усетите, това е начин да наблюдавате с по-голяма яснота и категоричност. Обикновено енергиите на негативизмите се усещат над и под пъпа, където съществуват нормално определени центрове на съзнание. Емоции, свързани с неблагоприятни отношения с хора е вероятно да се усетят като пробождания или натиск в гърба. През следващите дни е възможно да установите, че въпросната мисъл или емоция отново се завръща. По-стари изживявания не се разтварят от еднократно наблюдение на енергията им. Отново повтаряте наум: „Енергията на ........“ и я наблюдавате. Ще установите че следващото наблюдение протича по-леко и по-краткотрайно. Прясно възникнали негативни мисли или емоции имат по-остра, но по-лековата и повърхностна енергия. Въпрос на навик е когато възникват да наблюдавате енергията им. С времето свиквате и дори елементарно внимание към мисъл-емоция ще активира енергията и. Ненаблюдаваните мисли-емоции, в които се въвличаме незнаейки какво си причиняваме, с времето се уплътняват, задълбочават и освен че са способни да привличат все повече подобна реалност, рушат физическото ни здраве и ни състаряват.

Друг аспект на живота ни е състоянието на физическото тяло-неговото здраве, красота, младост, енергичност и способността му да живее „приятно“, без което няма как да сме „щастливи“. Физическото ни тяло е феномен, явление и като всяко явление или обект има своя енергия. За да се убедите в това, предлагаме сега, тук, веднага да я почувствате и изживеете директно и непосредствено. Казваме наум нещо от типа на: „Енергията на тялото ми“. Изчакваме. Насочено внимание в тялото, без мисли, без напрежение или въпроси „как точно се прави“. Ако не сме наблюдавали тялото си по подобен начин, отначало е трудно, но твърде бързо ще усетите топлина, фина вибрация, може би тръпнене. Наблюдението на енергията на физическото тяло е една от най-дълбоките и здравословни медитации, предложени още в дълбока древност. Дълбочината, Съвършеното в нас „наблюдава“ енергията на тялото и я „оздравява“. Ежедневното повторение на тази практика оздравява от съществуващи или бъдещи заболявания, подмладява и ни поддържа свежи и в добра кондиция. Спрете четенето и го направете. Дали всичко това е така, вижте от опит, не е нужно сляпо да вярвате в нищо.

Всеки човек има някакви болежки или болести. Вижте ги кои са и си изберете най-актуалната за момента. Казваме наум примерно: „Енергията на болката в лявото ми рамо“. Изчакваме. Енергията ще усетите вероятно като острота, тежест, дискомфорт. Рамото вероятно ще се затопли, запулсира или ще тръпне. С известно постоянство болката изчезва.

Така можете да наблюдавате енергията на абсолютно всичко. Дом, работно място, автомобил, пътуване, отношения, финанси, политически събития, явяване на изпит, природни места, животни, обстоятелства, мними, въображеми или „реални“ ваши истории, всичко, що е феномен има своя енергия и подлежи на наблюдение. Наблюдава Дълбочината ви, която е Съвършена. Всичко, което се докосне до Съвършеното става Съвършено и това е природен закон.  

Ананда

Ананда означава „Блаженство“. Разбирайте думата като указателен знак, посока на вниманието ви. Носител е на безгранично съдържание и сила, но все пак не е самото съдържание или сила. Нито е тъждествена на това, към което сочи; то не може да бъде назовано, разбрано или видяно, но може да бъде непосредствено изживяно като Блаженство от всеки, сега, веднага. Ананда, Блаженството е неотменимо, вътрешно присъщо качество на онова, което съдържа нещата в себе си, Безграничният Контекст. Тоталният, безграничен Живот, Битието, съществува в Блаженство. Дали това е така, всеки може да види от непосредствен, пряк опит; това всъщност е целта на настоящото споделяне.

Никой не може да научи някого как да „постига състояние“ на Ананда, тъй като това е основната ни, изначална природа. И без друго сме потопени в Ананда и произтичаме от нея, както и абсолютно всеки и всичко. В този смисъл Блаженството не е състояние, не е обект и няма как, нито е нужно да бъде „постигано“, защото вече е и не може да не бъде. Осъзнаването на това е свързано единствено с насоченост на вниманието. Ако повечето от нас по силата на натрапчив навик са насочили трайно вниманието си към шумния си ум, то е съвсем естествено да не забелязват тихото по природа Блаженство, което е Истинското ни Същество. Насочите ли вниманието си към естествената си, основна природа, която е Блажена, умът естествено стихва и „разбирате“ от опит „какво“ е Ананда. Когато говорим или пишем, потопени в „това състояние“, думите от самосебе си се зареждат с Блаженство. Обърнете внимание на усещането, което имате от този текст. Ако е нужно, спрете четенето и вникнете в „Ананда“. Вникване означава насоченост на вниманието, леко, естествено, без усилия.

Ананда.

Без мисли, образи или опити да разбирате. Никой никога няма да „разбере“ или „види“ Блаженото, тъй като базисната природа на Съществуването е отвъд мисли и представи. Затова не се и опитваме да използваме ума си в тази осъзнатост, „тук“ той е безпомощен. Ако ви се струва, че ви е „ясно“, че „знаете“, ако „виждате“ обекти, явления, образи, цветове, енергии, знайте че това са просто мисловни феномени; те се съдържат в безкрайното и няма как да са съществени или да посочват онова, в което възникват (и си отиват). Знанието е ценност само на материално-битово ниво; тук то е невежество.

Възможно е да усещате поток от енергия и тя да е твърде различна от други енергийни усещания. Това не е „енергията на Ананда“. Ананда не е вибрация и не е енергия. Въпреки, че е възможно да се проявява и като енергия, но тя ще е само моментен феномен в безграничното. Блаженото е безграничното пространство, което съдържа нещата в себе си и в което понякога възникват феномени, включително енергийни. Изначалната природа на феномените е Ананда, те са пронизани от нея, но са просто феномени. Излишно е да отдаваме значение на феномени; ако възникват, можем да ги наблюдаваме, но вниманието ни е в онова, което съдържа явили се понякога „неща“.

Ананда лесно се осъзнава и изживява от пряк, непосредствен опит от всеки, винаги, във всеки момент. Не е нужно да имате „настройка“, да сте „подготвени“ или да имате „енергийни способности“ за да сте това, което и без друго сте и не можете да не бъдете. Можете да затвърдите навик към насоченост на вниманието в Ананда, но това не е дейност, обучение или правене на нещо „важно“. Тук няма мистика, метафизика или езотерика. Не е „постигане на Божествено съзнание“, това са образи в ума ни. Не е нужно да „знаете“, „вярвате“ или „разбирате“. Не е учение. Не добавяте някаква ценност или стойност към себе си. Не е инвестиция в нещо бъдещо, нито индулгенция за отминало. Няма да последва нищо „важно“ от осъзнатостта ви. Не очаквайте нищо; няма да се отворят портали към измерения, възнесения и прочее въображаеми феномени или събития. Не очаквайте непременно да „започне да ви върви“ във „външен план“. Каквото и да става „на външен план“, няма как да е по-важно от Безграничния Контекст, в който става. Съзерцаваме онова, което поначало сме; като в това Съзерцание няма последващи ефекти, ползи, случвания, последствия и прочее мисловно бъдеще. Животът на външно ниво се разгръща такъв, какъвто е; единствено преценките на ума санкционират ставащото като желателно или не. Когато умът осъжда, не му се противопоставяме, нито пък можем; наблюдаваме неговата активност и знаем, че той е просто един феномен с шумна природа и няма как да е „по-важен“ от онова, което го съдържа и в което е възникнал (и в което ще се разтвори).

Защо тогава да съзерцаваме и осъзнаваме Ананда?

Няма отговор на този въпрос на мисловно ниво. Не знаем защо се пише и споделя това тук. Не знаем защо го четете и сте привлечени от подобна материя. Не знаем защо точно вие го четете. Не знаем кое у вас откликва и какво е значението на това. Хора, изживяли живота си в Блаженството, Ананда споделят, че в тях изгаря без остатък всякаква вредна и ненужна мисловност и емоционалност. Изгаря всякакво психологическо минало, което е по същество болка. Страданието изчезва от живота. Неусетно и без усилия в подобни хора се въплъщават благостни качества, за които е възможно и да не предполагат. „Качества“, които са отвъд обичайните и познати качества, подлежащи на разбиране. Дали всичко това е така можете да видите от собствен опит и непосредствено изживяване; излишно е да се втълпява някому „знание“ или да се правят обещания за добри случвания.

Някой би казал, че дори изживяването на Блаженство е случване, феномен. Нещо, което „става“ в безграничното, съдържащо го пространство. Че Ананда също е феномен. И ще е прав (ако изживява себе си като субект, който съзерцава Ананда като обект). Усещането, че сте в „състояние на Ананда“ е само верен критерий, твърд ориентир за „добра посока“ на осъзнаване. В някакъв смисъл Ананда е само аромат, мелодия, идващи от „нещо“, което няма име, няма форма, но всички имена и форми възникват (и си отиват) в „него“. „Нещо“ живо, което не е същество, разумно е, но не е ум. Не е възниквало, не е създавано и по тази причина няма как да изчезне, а просто е. Ако ви се струва, или някой ви е казал, че има „сътворяване на творение“, дори това да е станало, е станало в изначално пространство, което е преди „сътворението“. Ароматът на тази безграничност е Ананда.

Ако ви се струва, както казахме вече по-горе, че сте нещо отделно, разумен субект, който съзерцава друго отделно нещо, което е Блажено и условно наричаме Ананда, в известен смисъл сте прави. Докато се възприемате като субект е нормално да възприемате отделни от вас обекти или субекти. Излишно е да философстваме това така ли е, „вярна“ ли е тази представа и т.н. В момента така можем да видим „нещата“ и в това няма „правилно или неправилно“. В някакъв момент ще установим, че няма ясна граница или разлика между съзерцаващ и съзерцавано. Няма наблюдател и наблюдавано. Нито ние сме субект, нито Ананда е обект. Тотална цялост, която е Блажена и това е естествената и природа.

Съзнание, което съзнава себе си и е потопено в Блаженство.

Съзнаването на Ананда е просто насочено внимание към вечното Блаженство. В каквото насочим вниманието си, това ставаме. Не е медитация, въпреки, че медитациите биха помогнали отначало на хора, които ги практикуват. Пребиваване без усилие в нещо, което поначало е и не може да не бъде. Можете да използвате думата „Ананда“ като ключ или мантра за улеснение на вниманието ви. Въпросното пребиваване не само че не пречи с нищо на външните ни активности, но и влива качество в тях. В състояние на Ананда не можете да сгрешите каквото и да правите; нещата винаги излизат на добър край. Христос е казал: „Обичайте, пък правете що щете“. Това е така, тъй като присъствайки в Ананда вливате Съвършенство в живота. Дали Блаженото е Съвършено е излишно да казваме; вижте от собствен опит.

Отвъд „аз“

Ако внимателно проследим откъде идват мислите и съпътстващите ги емоции, ясно виждаме, че техният източник е едно изначално усещане за „аз“. Всякаква мисъл, дори наглед абстрактна или неопределена, в крайна сметка извира от нещо, което изживяваме като „себе си“. Всякаква емоция, независимо дали е свързана с конкретно наше изживяване, или сякаш безпричинно изниква отнякъде, идва от усещане за същество, което я изживява, нещо, което ни се струва че „сме“. Някакъв дълбок „аз“, на когото мисловно-емоционално му се струва, че му „се случват неща“, „има изживявания“, „постъпва“, „прави“, „стреми се“, „отбягва“ и т.н. форми на взимане на отношение към свят, приеман като„действителност“ или „живота“. В мислите и емоциите винаги има елемент на персоналност, на същество, което ги изживява, обособено и отделно от действителността и взаимодействащо си с нея. Някои мисли ни се струва че са принизяващи, негативни или глупави, други намираме за умни, трети набеждаваме за възвишени или свещени. Независимо от преценките за тях, които също са мисли, мислите идват от „аз“, който ги изживява, мисли, интерпретира и когото сякаш касаят. Възможно е да ни се стори, че има „аз“ и „Аз“, или пък „АЗ“. Малкият „аз“ приемаме за нисш, несъвършен, външно ориентиран и разбираме като личност или его; „Аз“ или „АЗ“ може да ни са стори като „висш“ или дори съвършен, свещен или ненадминато великолепен, даже върховен, каквото и да значи това. Подобни квалификации или внушения разбира се също са идеи, т.е. мисли, концепции. Насоченото внимание или пребиваване в усещането за „аз“ е възможно да създаде усещане за святост или че постигаме „Бог“, който „изживява“ себе си като „Аз“ или „Аз Съм“, т.е. „Аз Съществувам“ и по такъв начин Е самото Битие. Оттам идва и усещането, че сме единни със Съществуването, Битието или Божественото Съзнание. Всичко това може и да е относително „вярно“, изживяването да е „автентично“, но все още е мисъл, образ, случване, които имат отношение към същество, за каквото се взимаме, макар и по „дълбок“ или „висш“ начин. С една дума-докато поддържаме усещане за „аз“, сме в света на мисли, образи и нагласи, пък били те и „висши, благоприятни, хармонични“ и пр. преценки, т.е. мисли. Духовни практики, в които се изживяваме като същество, на което се „случват неща“, „развива се“, „пътува по някакъв път“, „постига висоти“ или пък се „трансформира от същество с едни качества към същество с други качества“ са практики в пределите на ума ни, който неуморно твори образи, изживявания, идеи, убеждения, т.е. мисли. Очевидно е, че съществото, за което се взимаме е гигантска постройка от мисли, „реалността“ е мисловна интерпретация, духовните практики, които съществото изпълнява са „път“ от един мисловен свят към друг такъв.

Докато има „аз“, има извор на мисли, които поддържат усещането за „някой“, когото те касаят. Личността е вкоренена в „аз“.
Какво всъщност е имал предвид Махарадж, съветвайки ни да насочим вниманието си към "Аз съм"? И защо препоръчва да съзерцаваме азността си, при положение, че истината за това кои сме е отвъд аза? "Аз" рано или късно открива онова, което го поражда, от което произхожда и което го съдържа. Не сам по себе си "Аз" е истината, "Аз" е път, насока към изживяването и. В този смисъл "Аз" е трансформация като изживяване.

В какво все пак се състои „ползата“ в пребиваването в „аз“?

Пребиваващият в „аз“, рано или късно установява откъде идва „аз“, кое го поражда, кой е неговият извор. Когато „аз“ види кое го създава и съдържа, „аз“ се разтваря в създалото и съдържащо го. Онова, в което се разтваря „аз“-личността, състояща се от мисли е Истинската ни Природа, базисното ни същество, изначалното Съзнание. Това откритие поставя точка на всякакви практики, търсения, пътища, образи, представи и фантазии идващи от личността. Краят на личността е край на практиката. Практикува личността, стремейки се от едно нещо към друго нещо. Съзнанието, което съдържа и поражда личността не практикува, не прави, не се стреми, нито се изживява като нещо, защото в него възникват и се съдържат нещата. Нещата няма как да са по-важни и значими от онова, в което възникват и се съдържат. Ако то, Съзнанието също е „нещо“, то тогава на свой ред би възникнало и би се съдържало в още по-глобално Съзнание.

Практикуването в изживяванията на „аз“ са само стъпка, етап, посока към откритието, че онова, което съдържа „аз“ е Отвъд и е Същинското Безгранично и Неизменно Битие, а не „Аз съм“, което е просто временно явление, възникнало и съдържащо се в изначалното Пространство или Съзнание. Ако ви се струва, че това са също мисли и образи като всички други, вижте от пряк и непосредствен опит що за „свят“ е „светът“ отвъд „аз“. Ще видите, че „мислите“ за пространството отвъд „аз“ ви отвеждат в изживяване на Пространство, Битие, Съзнание, което е отвъд представи, емоции, образи или изживявания.

„Аз“ е виртуален затвор, от който ни се струва, че не можем да излезем никога, тъй като ни се привижда непреодолима стена, отделяща азността на „съществото“ за което се взимаме и напълно „различното и отделно“ околно пространство.

Нека видим от пряк, непосредствен опит наистина ли е трудно или невъзможно да оставим „аз“. Съумеем ли да оставим „аз“, изкореняваме из основа мислите, т.е. личността, които извират от „аз“. Нека видим какво остава, когато смъкнем личноста от себе си. Какво представлява онова, което е отвъд „аз“, но което съдържа „аз“ в себе си.

Най-прекият, директен начин да оставим „аз“ е като директно, категорично и незабавно излезем от него. Оставяме „аз“ непоколебимо, така както събличаме и оставяме настрани дреха. Ако ви е нужно, послужете си с чисто мисловната представа за „оставяне на нещо“.

Сега сте отвъд „аз“.

Вижте какво „изживявате“, какво „усещате“, които и да сте и каквото и да значи „изживяване“.

Няма как да не установим дълбока лекота и пространственост, каквито в „аз“ никога не сме имали и каквито там са непостижими. Свежест, неутралност, лекота и дълбок покой. Тънка радост, която ако съзерцаваме се задълбочава. Това е истинското ни Същество, основната ни Природа, а не „аз“, който е просто явление, при това временно, възникнало и съдържащо се в Безгранично Пространство на лекота и радост. Ако ви се стори, че Пространството също е явление, представа или мисъл, вижте какво е онова, което го съдържа, в което е „възникнало“. Вижте какво е онова, което е отвъд Пространството. Ще установите че го съдържа отново Безгранично Пространство.

Спрете четенето за момент и изживейте точно сега, от непосредствен опит Пространството, което съдържа нещата, каквито и да са те.

Покой, Радост, Тишина.

Нещо изначално много свежо, живо и съвършено. Няма име, защото имената са думи, които бивайки явления, възникват в Пространството и си отиват без да оставят нищо след себе си. Тук нищо не се случва, нищо не предстои, не се променя. Понякога възникват „уплътнения“ на самата Тишина, които са мисли, и като всяко явление отшумяват. Пространството понякога се уплътнява във временни неща, например атоми, които ни се струват физически свят. Може ли той да е така важен? Създавано ли е някога от нещо Пространството на покой, лекота, радост и тишина? Ако да, то това означава, че неговият „създател“ е феномен, възникнал също в изначално, още по-безгранично Пространство. „Създател“, „Творение“, „Сила“ са просто образи, мисли, предположения. Очевидно никой никога не е създавал каквото и да било, Пространството просто Е, съдържайки в себе си временно възникващи явления и ефекти. Даже е неуместно да се схваща Пространството като съвършено, тъй като няма нещо несъвършено, спрямо което да се окачествява. Тук сме отвъд неща, качества или претенции за такива. Същевременно всичко временно възникнало е дълбоко вкоренено в Изначалната Тишина и Пространственост, произхожда от нея, тя е неговата Базисна Природа.

Какъв е чисто практическият смисъл от това наглед абстрактно и ирационално споделяне?

Докато сме физическо същество, живеещо във физически свят, изживяващо се в своя „аз“-личност, поддържана от мисли, имаме възможността да не живеем единствено като мисли, които са само частичка от същината ни, само проблясък на Истината за Природата ни. Имаме пълната възможност във всеки миг да живеем като Пространството, което съдържа нещата и явленията, включително „аз“. Защо да го правим? Първо-животът като Пространството е неизразимо по-комфортен от живота в затвора на „аз“-мислите. Живее се по-добре в лекотата на Пространството, за разлика от живота в усилията, поддържащи мисловната личност. Няма защо да търсим дълбок, трансцендентен смисъл в играта на явленията в Безграничното Пространство. Дори да има такъв, той е отвъд разбиранията на ума. Имаме възможност да се наслаждаваме на лекотата, пребивавайки като Пространството, а не като „аз“. Важността на събитията и явленията във външен план естествено изчезва. Така спира и усещането за страдание, идващо от чувство на липса, непостигане и непрестанна борба с живота. Естественото спиране на борбата и негодуването срещу временните явления, по някакъв начин ги повлиява благоприятно и те неусетно се „подреждат“ по „добър“ начин. Пребиваването като Пространството, а не като „аз“ не пречи на никаква практическа дейност, даже напротив-във външните ни занимания се влива качество и сила. Оставеният настрани „аз“ не изчезва и това не е необходимо. Превръща се в това, което поначало е – полезен иструмент с чисто практическо приложение. Практичният ум, практичните мисли остават и те са полезни и адекватни. Отива си предендиращият, високомерен и ненужен психически „аз“ на нездравите емоции и егоистични мисловни интерпретации.

Остава онова, което не може да се премахне, не може да си отиде и не можем да изгубим, защото то е основата на основите – Изначално, Безгранично Пространство на Блаженство, Покой, Радост, Тишина и Съвършенство.         

Аудио беседа: Присъствие

Това, което ще чуете тук няма да добави в представата ви някакви нови знания, нито ще ви убеждава в каквото и да било. Целта е непосредствено, от практически опит да изживеете нещо, което е факт. Смисълът на думите които чувате е в това да насочат вниманието на слушателя към реалност, която съществува и не може нито да се отрече, нито да се отмени. Енергията на казаното тук ще ви помогне да установите от опит, като пряко изживяване неизменното у вас, онова, което винаги е и няма как да не бъде.

Човешкият ум се базира на дълбоко вкоренен навик да насочваме вниманието си изцяло и само навън, към феномените на случващото се извън нас, в околния свят. Тези феномени също са факт, но тяхната природа е променлива и нетрайна; нещо което добре знаем от опит. В този смисъл непостоянното и нетрайно проявление на външния свят разбирайте като неистинско. Неистинско е не защото не съществува, а защото е мимолетно и повърхностно, идва и си отива без да остави и следа след себе си. Колкото и шумни да са външните събития, колкото и значителни да се струват на ума ни, те няма как да са съществени, след като изчезват все едно не ги е имало. Това ли е истинското съществуване – свят на неща, които възникват и си отиват без да имат тежест, без да са трайни или да имат значение? Припомняме тези факти, за да подчертаем склонността на ума ни да насочва вниманието си изцяло към външни проявления, събития и феномени, които са нетрайни, променливи, мимолетни и следователно няма как да са съществени, няма как да отразяват дълбока или генерална истина. Казано накратко, умът ни представлява насочено внимание към нетрайното, временното, променливото, относителното, към онова, което си отива все едно не е било, към онова, което не оставя и следа след себе си.

Съществува ли обаче реалност, която е вечна и неизменна, която просто е, в която нищо не идва и не си отива? Ако съществува можем ли да се докоснем до нея, можем ли да я изживеем непосредствено, директно, от опит?

Точно това е целта на настоящото прослушване както вече се посочи преди малко. Не да научите нещо което не знаете, не да добавите нещо към себе си, не да станете нещо повече.

Целта ни е просто да насочим вниманието на слушателя към непосредствено изживяване на вечното, неизменно и безгранично съществуване или реалност, към онова, което просто е, и няма как да не бъде.

Прослушвайте тук.

Аудио беседа: Докосване до реалността на Истинският Аз

Целта на настоящата аудио беседа не е слушателя да научи нещо което не знае или да втълпим някому някаква идея. Това, за което говорим на фактологическо ниво е широко известно на хората, търсещи истинското си начало. Всичко, което ще чуете ви е ясно и известно на дълбоко ниво, независимо че на повърхностно, умствено ниво можете да имате неразбиране или несъгласие. Целта ни тук е да насочим вниманието ви към директно, практическо, от непосредствен опит изживяване на вашата истинска природа. Думите ни са само помощно средство, указател за посока. Истината на споделеното няма да намерите в смисъла на говоренето, в думите, а в директното и непосредствено изживяване на това кои наистина сте. Слушайте с цялостното си внимание, с дълбоката си сетивност, не с ума ви. По време на прослушването ще усещате специфична фина енергия. Покой, Вътрешна тишина, Пространство, Лекота, Комфорт, може би тънка, дълбока Радост. Това е ароматът на вашият Истински Аз, изживяването ви като вечният и безграничен живот, който наистина сте. По същество слушането на настоящата беседа е медитация, при това дълбока и всепроникваща, така че вероятно е добра практика да спирате на моменти прослушването и да съзерцавате цялостното си усещане, да изживявате състоянието си. Както вече се каза, тук не учим никого на нищо, така че не влагайте усилия да разбирате, да помните, да фантазирате или да размишлявате. Повтаряме-смисълът на аудио беседата е в директното и непосредствено изживяване, а не в научаване или разбиране. 

Прослушвайте тук

Изживяването „Аз Съм“ е радикална трансформация

Шри Нисаргадатта Махарадж, изключителен Адвайта учител, бил попитан от учениците си как да навлязат и трайно да се установят в състояние на вътрешен покой. Отговорът му е семпъл, кратък, съвършено ясен и представлява напълно изпълним съвет: „Отклонявайте всякакви мисли, освен една единствена: „Аз Съм.“

Предлагаме на читателя да спре за момент четенето и директно да изпита Осъзнаването на „Аз Съм“. Ако „Аз Съм“ ви звучи абстрактно, неразбираемо или странно, ако не разбирате какво точно да осъзнавате, разбирайте „Аз Съм“ като „Аз Съществувам“ или просто „Съществувам“. Съществуването ви е факт, който не подлежи на съмнение; неоспориим е, очевиден е и макар да не ни е съвсем ясно какво точно е „Съществуване“, можем да го съзерцаваме, да го наблюдаваме. За някого може би ще е достатъчно усещането за „Аз“.

Спираме четенето... „Аз Съм“... „Аз Съществувам“... „Съществувам“... или просто „Аз“... наблюдаваме фактът на съществуването си неутрално, без да се въвличаме в мисли и образи... Почувствайте, усетете по дълбок начин вашата „Аз-ност“ като Съществуване... Постойте така две-три минути, ако е нужно затворете очи и изчакайте...

Без да внушаваме каквото и да е, предполагаме че в тези мигове читателят изпитва в някаква степен покой, лекота, пространственост, вътрешен комфорт, може би сигурност или тънка, безпричинна радост. Тези усещания са като полъх, някакъв аромат на чистота. Това е ароматът на вашият Истински Аз, Истинската ви Природа. (От който съставна миниатюрна частица е неистинският, външен, двойнствен, илюзорен или нисш аз – личността, ум или его. Личността е съвкупност от мисли, образи и представи, люшкащи се между желания и страхове, изцяло закотвени в миналото или в бъдещето. Тя е променлива, непостоянна и временна. „Истините“ на които вярва и се позовава са крайно спорни, относителни, непостоянни, нетрайни и временни. Нивото на съзнание на ума е нехармонично, налице е въвличане във временни, външни непостоянности и е способна единствено на сътворяване на болка и хаос, когато не е докосната от Съвършенството на Истинският Аз.)

Рано или късно съзерцаващият Покоя разбира, че сме единни с Безкрайност, която няма форма или цвят, няма име, не може да бъде разбрана или посочена конкретно, но с лекота може да се изживее, по простата причина, че ние сме тази реалност. Тук нищо не се случва, поради което е неуместно да очакваме. Няма какво да ставаме, защото вече Сме. Няма нищо за подобряване. За разлика от познатият ни физически свят, тук всичко е неизменно и съвършено. Не остарява, не овехтява, не се руши, не се създава нещо ново. „Аз Съм“ не е раждан, не е сътворяван и няма как да умре. Дори да приемем, че в някакъв момент ще „изчезне“, това пак би се случило в някакво по-генерално, изначално пространство. Пространството е Едно и е Вечно. Колкото и абстрактно да звучи всичко това, в същото време е и съвсем конкретно, защото моментално може да се изживее, при това съвсем непосредствено и реално. Безграничното простраство на Покой не е пустош, вакуум или празнота; то е и Съзнание, при това Абсолютно Съвършено. И е Радост, Благополучие, Благодат. Проверете сами, доверете се на усещането си, не на семплите думи тук, макар че те идват от същото Пространство. Мантрата, с която се обозначава Истинската ни Природа в древни духовни традиции е Сат Чит Ананда (Свещеното Битие е Съзнание, изживяващо Радост). Пространството на Покоя е неутрално и не се въвлича в нищо, но същевременно е изначално, недвойнствено Свръх Добро. Почувствайте сами това, вижте по дълбок начин дали е така наистина. Не е конкретно, но от него произтича конкретиката. Няма цвят, но от него произтичат цветовете. Тишина е, но в нея се раждат звуците. Няма форма, но ражда форми. Не е ум, но е Свръх Разум. Не знае какво е сила, нито претендира за нещо, но е Свръх Сила. Не е личност или същество, но е живо и разумно. Няма конкретни качества, но от него произтичат всички свойства. Съвършенство, което твори Съвършенство. Това е Истинският ни Аз, нашата Истинска Природа, която е основната Природа и Същност на всяко същество, на всяко нещо-проявено или потенциално.

Безграничен Живот.

Безграничен Потенциал.

Безгранична Милост.

Вникването в „Аз Съм“ е равносилно на задаване на въпрос „Кой съм Аз?“. Както вероятно се убеждавате, отговор винаги идва. Усещането за Покой, Пространство, Чистота и Радост е отговорът. На дълбоко ниво ви става ясно, че Вие Сте Безграничното Пространство, което долавяте като Покой, Лекота, Радост, Чистота, Благодат. Вие Сте Истинският Аз, Изначалната, Естествена, Същинска Природа. Винаги сте били това и не можете да не бъдете. Нито можете да сте нещо друго, по простата причина, че друго освен Истина няма. Това, че умът ни е склонен временно да се заблуждава в безброй неща не отменя фактът на естествената ни принадлежност към Изначално и Вечно Съвършенство. Ние Сме това, което Сме като Същинският, Истински Аз и няма как да не бъдем. Духовните ни „търсения“ в края на краищата ни отвеждат до осъзнаването на това Кои Сме Наистина. За да открием Кои Сме е съвършено достатъчно да съумеем да отхвърлим онова, което не сме - „Отклонявайте всякакви мисли, освен една единствена: „Аз Съм.“
Какво всъщност е имал предвид Махарадж, съветвайки ни да насочим вниманието си към "Аз съм"? И защо препоръчва да съзерцаваме азността си, при положение, че истината за това кои сме е отвъд аза? "Аз" рано или късно открива онова, което го поражда, от което произхожда и което го съдържа. Не сам по себе си "Аз" е истината, "Аз" е път, насока към изживяването и. В този смисъл "Аз" е трансформация като изживяване.

Рано или късно идва момент, когато човек буквално свиква и се „научава“ да отхвърля мислите си, т.е. неистинското (освен чисто практическото мислене, което не принадлежи към неистинското и не е обект на обсъждане; практическото мислене по-скоро идва от Истинския Аз). Научим ли се да отхвърляме мислите си, както препоръчва Шри Нисаргадатта Махарадж, постепенно, по естествен начин се озоваваме в трайно спокойно вътрешно състояние. Ставаме неподатливи на какъвто и да било негативизъм или страдание, чийто единствен източник е ума ни. Става невъзможно да пребиваваме в минало или бъдеще, тъй като Покоят на Истинският Аз е отвъд времето. По естествен начин се закотвяме в „Тук и Сега“, докато не установим че сме дори отвъд тях. Заживяваме в естествена лекота, приемане и доверие към живота; синхронизираме се с естествения ритъм на Вселената. Добиваме усещане за дълбока вътрешна сила, идващо от знанието, че Истинският Аз се грижи безпогрешно за земните ни дела. Струва ли си тогава да се страхуваме или да желаем?

Защо изживяването на Истинският Аз е трансформация, при това радикална? Трансформация е, защото пребиваването ни в Осъзнатост на Истината разтваря, трансформира, при това из основи неистинското в нас. Достатъчно е да знаем всичко това и да имаме някаква минимална вътрешна дисциплина да насочваме постоянно вниманието си в „Аз Съм“. Ние нямаме грижата нищо да правим, нито пък можем. Милостта на Истинският ни Аз по естествен, спонтанен и уместен за нас ритъм, скорост, начин извършва нужната промяна. Докосне ли ни Благословията на Покоя, никога повече няма да бъдем онези, които сме били. Искрата запалва пожар, който е всъщност експлозия. Край на илюзията на личността. Сбогом на страданието.

***

Какво чисто практическо значение би имало за читателя споделеното по-горе, което е наглед абстрактно и отвлечено? Способността да навлизаме безпогрешно в състоянието на вътрешен Покой, което се постига с някакъв минимум дисциплинирани усилия да насочваме вниманието си в Истината, е най-малкото безцененен инструмент за подобряване качеството на ежедневието ни. Всяка форма на негативизъм или страдание в нас следва да бъде моментално забелязвана, което се постига с навик да се самонаблюдаваме. Единственото, което имаме да направим, когато сме атакувани от страдание (без значение физическо, психическо, външно, вътрешно и пр.) е да навлезем моментално в Осъзнатост за естественият Покой, който е основата на Съществото ни. Лесен начин да се постигне Покой е като се вникне в „Аз Съм“. Дори секунди, прекарани в Покоя могат да са достатъчни за да си върнем комфорта и облекчим болката, която ни е атакувала. Покоят на Истинският Аз не е само обезболяващо; той из основи лекува събития, обстоятелства, емоции, неща и всичко, което е нужно. Разбира се не е нужно да търсим Покой само когато имаме „проблем“; ако перманентно сме в Покоя, проблеми и страдания въобще и не очаквайте. Някаква мистична и неведома Сила отдалечава „лошото“ от нас и „привлича добро“. „Аз Съм“ директно влияе на всяко обстоятелство тук на Земята.

Доверете се. Почувствайте споделеното по дълбок начин и не вярвайте на мнението на ума ви, каквото и да е то. Радикалната трансформация ще извика и съпротиви. Не се въвличаме в битки, не влагаме усилия спрямо евентуалните съпротиви. Начинът да се разтворят съпротивите е да Присъстваме в „Аз Съм“, Покоя.

Бъдете в Покой.

Вие сте Покоят; Съзнанието ви е единно с Радостта.

Въпрос на читател: „Как да запазим осъзнатостта си, контактувайки с несъзнаващи хора?“

Тук публикуваме въпроса в курсив, така както е зададен в имейла. „Какъв е начинът да контактуваме с хората и да не забравяме Себе си? Да сме в неутрално съсътояние без да се загубваме в ситуацията; да останем в осъзнаване , независимо , че вниманието ни трябва да е в отсрещния? Когато си сам и в тишина е разбираемо, но когато ежедневието ни е непрекъсната комуникация как да се справим? Работя с хора и проблемите им и при най-добро желание не мога да се задържа в осъзнаване.“

Споделяме следното забавно сравнение, дадено от Муджи (един от изтъкнатите съвременни Адвайта учители) по време на негов Сатсанг (духовен семинар), където участник задава същия въпрос . В сравнението се съдържа съвършено изчерпателен отговор на зададения въпрос.

Муджи е от Ямайка и в детските му спомени се е запечатало изключително тежко и изнурително бране на банани. Плодовете се отрязват от дървото със специални ножове, при което по ръцете на работника, както и по острието на ножа потича гъст като катран, черен, лепкав сок. За броени минути и ножа и ръцете полепват с асфалтоподобно лепило, което не се мие с нищо, освен че по-нататъшното бране и рязане стават невъзможни. (В България нещо подобно се получава при бране на тютюн или домати, макар и не чак толкова зле, както при бананите.) За да могат да работят берачите на банани, предварително намазват остриетата на ножовете и ръцете си с кокосово масло. Лепкавият бананов сок по такъв начин се стича свободно по мазните ръце и инструменти, без да полепне.

Общуването между несъзнаващи хора, които са в личността си е подобно на сухи ръце, които се опитват да режат със сух нож банани. Черният, катранен сок здраво и трайно залепва по ръце, инструменти, дрехи и се мие трудно. Енергията, отделяща се в процеса на „его общуване“ е подобна на тежкия, гъст, лепкав бананов сок – веднъж полепнал не се маха с нищо; фиксира се по нас трайно и прави все по-тежка, неприятна и неефективна последващата дейност. Колкото и да се опитваме да сме „осъзнати“, егото на общуващия с нас с лекота ни залива с „бананов сок“ и трайно ставаме лепкави, т.е. проникнати от его-катрана.

Следователно въпроса „Как да запазим осъзнатостта си, контактувайки с хората?“ се свежда до това – какво „кокосово масло“ да използваме, така че „банановият его-катран“ да се стече по нас, без да ни засегне, без да полепва.

„Кокосовото масло“, което Муджи препоръчва е едно единствено и то е Присъствието на Истинският ни Аз, неговото непоколебимо, постоянно и живо Осъзнаване; това на което казваме Осъзнатост. Тук има парадокс – читателят пита как да запази Осъзнатост, когато го въвлича в несъзнаване его-„банановия катран“ на несъзнаващите околни, а ние го съветваме да се пропие предварително с Осъзнатост, която да играе ролята на „кокосово масло“. Парадоксът е привиден. Навлизането в състояние на Осъзнатост очевидно е постепенен процес, т.е. ръцете и ножа постепенно стават "мазни и недосегаеми за катрана“. Колкото по-често сме в Осъзнатост, толкова повече „кокосово масло“ ни пропива; толкова по-трудно става полепването на катран по нас.

Досегът до Духовно Присъствие е реално изживяване и е Осъзнаване на Истинската ни Природа. Веднъж докоснали се до специфичните, специални и неповторими, в същото време съвършено естествени Покой, Лекота, Блаженство, Тишина, Пространственост, характерни за Истинският ни Аз, няма как да останем същите. Дори да се отдръпнем, да „загубим интерес“ към Осъзнатостта, вече сме невидимо и трайно белязани, посочени, благословени. В нас е посято семето на някаква Чистота, Свобода, Истинност, които идват от Съвършенство, непознато за света на егото и дуалността. Вече не сме онези, които сме били и трансформацията невидимо се задълбочава. „Кокосовото масло“ все по-дълбоко прониква в съществото ни по невидим, но дълбок, сигурен и неотменим начин.

Следва да се имат предвид и следните тънкости. Егото може да вижда само его; то не е способно да вижда или разпознава Истината. Сетивото за чужда его активност принадлежи на собственото ни его. След като се „въвличаме“ в чуждата несъзнателност, след като сме податливи на чужда психична активност и сме уязвими към това някой да ни „натиска бутоните“, то това ясно показва, че самите ние сме все още преобладаващо несъзнаващи. Истинската Природа на хората може да бъде разпозната само от Истинското в нас. Истината вижда Истина, личността вижда личност. Щом виждате чужда личност, значи че самите вие сте в личността си. Хората са огледала на собственото ни състояние, на нивото на съзнание в което сме. Ако в живота ви има напрегнати хора, лоши отношения, тягост, конфликт, то това означава, че огледалото, което са те отразява вашата собствена вътрешна болка и конфликт. Когота човек трансформира личностното си ниво, болката в себе си, егото си в Духовно Присъствие, когато Осъзнае трайно Истинската си Природа, конфликтите с други хора, въвличането в чужди болки и драми изчезват. „По делата им ще ги познаете“ означава че по изживяванията на външно ниво ще познаете същинското вътрешно състояние и изживяване на хората.

Човек, който пита как да остане в Осъзнатост не е несъзнателен и не се въвлича чак толкова дълбоко, колкото му се струва. Самият факт, че забелязвате че се въвличате, означава че се наблюдавате, че сте съзнателни в някаква степен. Нещо във вас ясно вижда че на моменти сте несъзнаващи. Кое е това Нещо? Почувствайте Онзи, който Съзерцава живота през вас. Това, което Съзнава и Вижда че на моменти не сте Себе си е вашата Осъзнатост, Истинската ви Природа.

За да отговорим на въпроса как да останем в Осъзнатост, контактувайки с неосъзнати, трябва да видим кой точно пита, кой точно иска да остане в Осъзнатост. Ако личността иска някакви нейни версии на добруване, то те просто няма да се случат; личността не е способна на хармонично изживяване. Личността не знае какво е Осъзнатост, няма сетива за нея и не е способна да я изживее и постигне. Щом има питане, въпрос, активност, значи че те идват от личността. Това автоматически пък означава че нито въпросите, нито отговорите имат стойност. Проблем всъщност няма. Въпросът как да сме Осъзнати няма как да идва от Истинския Аз, по простата причина, че Истината никога не пита, не изпитва нужда, няма проблеми с нищо. Истината даже не знае какво е Осъзнатост, защото бивайки Истина не може да има понятие от обратното-несъзнаване. Казваме това, за да посочим, че всъщност никое изживяване, въпрос, проблем и т.н нямат дълбочина, нямат стойност. Няма нужда и от решения, активности, правене. Единственото, което е съществено е да сме Присъстващи в Покоя на Истината и да нямаме грижа за нещата, които шумолят в света.

Осъзнатостта като Истинският ни Аз изгрява в нас едва когато съумеем да се пуснем от неистинското, от личностното и психичното. Пападжи, друг изтъкнат Адвайта учител казва просто и ясно: „Бъдете в Покой. Без усилия.“ Това е цялото му учение.

Присъствайте в Покоя, който е ароматът на Истинския ви Аз.

Пътят към това вътрешно състояние е обсъждан подробно в предишни публикации на настоящия блог. Нищо повече не можете да направите и не е нужно да правите. Доверете се на Милостта, която действа върху вас, разкривайки ви света на Истинския ви Аз, Духовното ви Присъствие. Не се тревожете от това, че се въвличате в чужди несъзнателности, това е вашият индикатор доколко сте трансформирани. Имате ли поне малко вътрешен стремеж да сте в Чистотата и Съвершенството на Истината, по естествен начин постепенно ще ви облее онова „кокосово масло“, което ще направи невъзможно замърсяването с катрана на психичния свят. Постепенно, по естествен, спонтанен и интуитивен начин ще „се научите“ да усещате Покоя, Истинската Природа, Чистотата на човека срещу вас, чиято външна, психична обвивка в момента е неспокойна, нещастна, конфликтна, напрегната и т.н. Доловите ли Истината за човека срещу вас, моментално се случва „чудо“ – самият той интуитивно навлиза в Осъзнатост, без даже да го подозира. Просто започва да се държи спокойно и уравновесено докато е около вас. От него лъхва Покой. Тогава и вие няма да имате в какво да се въвличате.

Не правете нищо. Няма нищо за правене, само личността си въобразява че прави неща. 
Доверете се на Милостта.

„Бъдете в Покой. Без усилия“.

***
Читатели, които биха желали тук да се разискват въпроси, които ги вълнуват, могат да ги изпратят на имейл: novosuznanie@gmail.com Ще им се отговаря по подобен на предложения по-горе начин.